Кога Путин ще бъде свален от власт – това е

Кога Путин ще бъде свален от власт – това е тематика на публикация на CNN в светлината на наближаващите президентски избори в Русия, на които съветският президент съвсем несъмнено си е обезпечил нов мандат. Но до момента в който плава към преизбиране, Путин има проблем с приемствеността.

Очаква се съветският президент Владимир Путин да бъде избран отново на националния избор, който стартира на 15 март. Той ще си обезпечи и пети мандат и цялостно трето десетилетие като висш водач на Русия.

Със гибелта на ограничения от независимост съветски опозиционен водач Алексей Навални може да се каже, че политическата кариера на Путин е достигнала стадия на доживотен президент. Но повторното му назначение разкрива един неуместен факт за бъдещата политическа непоклатимост на Русия: президентът и неговото обграждане не са направили никаква забележима подготовка за ерата след Путин.

Това може и да не наподобява незабавно за индивида, който сега е най-дългогодишният водач на Русия след руския деспот Йосиф Сталин.

Още през 2020 година съветските гласоподаватели утвърдиха конституционни промени, които ще разрешат на Путин да остане на власт до 2036 година

А още преди Путин да разгласи кандидатурата си, Кремъл даде да се разбере, че не вижда на хоризонта никакви други възможности на неговата система на еднолично ръководство.

„ Ако приемем, че президентът се кандидатира, то е явно, че на сегашния стадий не може да има действителна конкуренция за президентския пост “, съобщи представителят на Кремъл Дмитрий Песков и добави, че Путин „ се употребява с безспорната поддръжка на популацията “.

Путин е на 71 години, с едно десетилетие по-млад от президента на Съединени американски щати Джо Байдън. Той може би минава междинната дълготрайност на живота на съветски мъж, само че последните му обществени изяви наподобява демонстрират човек в положително здраве.

Въпреки че Путин не наподобява да бърза да си избере правоприемник, някои наблюдаващи на Кремъл означават, че преизбирането на Путин откроява един проблем.

Системата, построена през последните две десетилетия под негово ръководство, е нежна, геронтократична и уязвима към огромни разтърсвания, преди всичко към заболяване или гибел на индивида на върха.

„ Различните предизвикателства… може би са по-близо, в сравнение с си мислим “, сподели Андреас Умланд, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски проучвания. „ Теоретично Путин може да ръководи още 12 години. Но не мисля, че това ще се случи, изключително в случай че Украйна реализира нови победи, които ще имат отражение в Москва. “

Умланд споделя, че въоръженото въстание предходната година на наемника от Вагнер Евгений Пригожин – сполучливо потушено, само че най-голямото предизвикателство против ръководството на Путин в историята – и голословните клюки за здравето на Путин, които се появяват в анонимни канали в Телеграм и обществените мрежи, подсказват, че зад непрозрачната фасада на Кремъл може да се крият терзания за наследяването.

„ Не толкоз наличието на слуховете, колкото фактът, че те могат да се популяризират “, е от голяма важност, споделя Умланд.

В качеството си на ръководител на Кремъл съветският министър-председател Михаил Мишустин би станал краткотрайно водач на страната, в случай че Путин почине или бъде вкаран в пандиза, до момента в който извършва длъжността си.

На хартия Русия е правова страна. Руската федерация има конституционна система, която планува проведена последователност: Ако Путин почине или бъде лишен от работоспособност по време на мандата си, пълномощията му краткотрайно ще бъдат поети от ръководителя на държавното управление – пост, който сега се заема от министър-председателя Михаил Мишустин.

Но на процедура съгласно анализатори Путин ръководи нещо сходно на правосъдна система, в която президентът е висш съдия на разногласията сред конкуриращи се елитни фракции.

И до момента в който в руската система имаше Политбюро, което се ръководеше от консенсус и създаваше релативно постоянен (макар и непрозрачен) механизъм за предаване на властта, някои наблюдаващи оприличават вътрешния кръг на Путин, който включва богати доближени, представители на държавния уред за сигурност и лоялни технократи, на самобитно Политбюро 2.0, което би могло да ръководи възможна последователност.

Русия на Путин има и различен казус за предаване на властта на приближен правоприемник в допълнение към конституционните заобикалки, които към този момент удължиха времето на мандата му. През 2008 година Путин доближи края на втория си президентски мандат и се отдръпна в интерес на определения от него заместител – Дмитрий Медведев.
Но до момента в който Медведев наследи чемоданчика (ядрен куфар с кодове за изстрелване) и мястото в съветския еквивалент на Air Force One, Путин остана същинската мощ зад трона и завоюва трети мандат през 2012 година Медведев подписа закон за смяна на президентския мандат на шест години, а по-късно Путин върна броя на мандатите отначало с конституционния референдум през 2020 година

Не е изненадващо, че желанието на Путин да остане на власт стана обект на насмешки от страна на съветската съпротива.

Когато Путин разгласи желанието си да се кандидатира за трети мандат, по света се популяризира мем, на който съветският президент се превъплъщава в изпадналия в бедност руски водач Леонид Брежнев – изображение, което се появи на митингите на опозицията.

Кремъл безспорно е проучил по какъв начин прилежащите автократи резервират властта си. Силният беларуски водач Александър Лукашенко отблъсна всеобщи митинги през 2020 година след необятно публикувани изказвания за подправяне на бюлетини; в този момент той възнамерява да се кандидатира за преизбиране през идната година. Китайският президент Си Дзинпин, който назовава Путин собствен „ другар “, стегна хватката си върху Китайската комунистическа партия и се погрижи за премахването на рестриктивните мерки на мандатите. В Казахстан президентът Нурсултан Назарбаев се отдръпна от поста си след три десетилетия ръководство, като резервира председателството на Съвета за сигурност на страната и купата „ Лидер на нацията “.
Случаят с Назарбаев обаче може да се окаже назидателен за Кремъл. След насилствените безредици през януари 2022 година Назарбаев е преместен от президента Касим-Жомарт Токаев от поста си в Съвета за сигурност и губи основни привилегии при образуването на политиката. Изглежда, че на доверените наследници може да се има доверие единствено за толкоз дълго време.

Някои съветски политически наблюдаващи спекулират, че същинската конкуренция за правоприемник на Путин е евентуална едвам през 2030 година, когато Путин навърши шестия си мандат.

Руският политически наблюдаващ Андрей Перцев разказва някои от евентуалните съперници като „ принцове “, които безшумно построяват свои лични бази за поддръжка в очакване на възможното отдръпване на Путин.

Дори някогашният президент Медведев, който загуби поста на номер две през 2020 година, когато се отдръпна при разтърсвания в държавното управление, може би към момента има упоритости. Макар че някои наблюдаващи го отписват като сериозен политически състезател, Медведев употребява войната в Украйна, с цел да си извоюва място като ослепителен антизападен глас, като неотдавна се появи пред карта на разрязана Украйна и съобщи, че „ Украйна несъмнено е Русия “.

Независимо от това дали Медведев има още един късмет да заеме най-високия пост в Русия, нахлуването в Украйна промени формалния звук в елитните съветски кръгове към необуздана враждебност. А Русия към този момент е постмодерна автокрация, която може да се похвали с към момента високия рейтинг на Путин (колкото и да е изкривен) и неизбежното му преизбиране (колкото и да е недемократично) като знак за легитимност и неоспорима социална поддръжка за войната.

Източник – CNN/Превод:SafeNews

Oще вести четете в категория Свят
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News