Кога последно сте строили нещо безсмислено – да речем мост,

Кога последно сте строили нещо безсмислено – да речем мост, който свързва две точки в полето, без река изпод? Никога? А англичанинът Томас Пейн строи подобен мост още през 18-ти век, Векът на разсъдъка.

Защо мостът, който нищо не свърза, е значим? Първо, въпреки да е макет, той е здрав, стои чак до 1960 година Целта е да се показва новаторския проект за мост на Пейн, да дойдат вложителите, да ахнат и да се бръкнат за същинския мост. Е, вложители идват, множеството ахват, само че никой не влага и Пейн зарязва и моста и концепцията.

Второ - мостът е необикновен за епохата с размера, формата и материала си. Изграден е от железни детайли, дълъг е над 33 метра, само че е единствено с една арка.

Трето, въпреки в никакъв случай да не свързва нищо, с изключение на поляна с поляна, хората го харесват и идват да го видят, като даже заплащат пени да минат по него. Според злите езици, това безумство е плод на мощната бира в близката механа – само че още се спори дали кръчмата процъфтява поради моста, или мостът поради кръчмата.

Четвъртата причина мостът да наподобява значим е, че историята му разкрива доста за характера и концепциите на Томас Пейн.

Роден през 1737 година в Англия, той учи единствено начално учебно заведение, само че става инженер, академик, мъдрец, публицист, бунтовник, алкохолик и мърморко. Автор на едни от най-вдъхновяващите трудове от епохата на Просвещението, Пейн е обвиняем в родината си, наказан на гибел във Франция и лежи в затвор за длъжници в Съединени американски щати.

Забележително е по какъв начин стадиите в живота му са свързани с писаното слово. Всичко стартира късно, на 37, когато работи в Имперската акцизна работа. Заплатите са дребни и сътрудници го молят да съчини писмо и да разкрие на краля тежкото състояние. А той даже го разгласява.

Но в текста Пейн прибавя, че ниските заплати раждат корупция. И разказва цялата система, с размера на взятките и имената на взимащите, в това число своето. Гръмва скандал, само че той към този момент пътува за Ню Йорк при приятеля си Бенджамин Франклин. Там попада в центъра на назряваща гражданска война. Но Пейн схваща, че никой не планува отделяне от опеката на краля и верноподаният на свободната мисъл англичанин написа памфлета „ Common Sense ”, „ Здравият разсъдък ”.

„ Твърдят, че, защото Америка е преуспяла при връзката с Англия, тя е нужна и за нейното бъдещо благополучие. Нищо по-измамно от този аргумент. Все едно да кажем, че тъй като детето е израснало с мляко, в никакъв случай не би трябвало да яде месо ” – написа Пейн. А текстът, съгласно думите на Джордж Вашингтон, прави прелом в мозъците.

С дебата за американската самостоятелност Пейн се подрежда измежду бащите създатели на Съединени американски щати и най-прогресивните мозъци на своето време. Той за малко е секретар на комисията по външна политика в Конгреса, след това е американски посланик във Франция и за заслуги получава имението Ню Рошел. Харчи неумерено обаче, лежи в затвор за длъжници и взема решение да се върне в Англия. Там, с изключение на описания мост, измисля и бездимната свещ - ужасно облекчение за хората тогава.

Но стартира Френската гражданска война и Пейн написа „ Правата на индивида ” - есе, в което декларира, че революцията е не просто оправдана, а даже наложителна, когато държавното управление не се грижи за народа и потъпква естествените права на хората. Това провокира стихия в Англия, Пейн е съден за засегнатост на краля и конституцията, само че не участва на процеса по справедливи аргументи – към този момент е в Париж, набъркан във Френската гражданска война.

Въпреки че не знае и дума френски, става народен представител от жирондистите. Той е срещу монархията, само че упорства кралят да бъде изпъден от страната, не екзекутиран. Прави го с практична цел - да не се скапват положителните връзки със Съединени американски щати, където Луи Шестнайсти е известен. Но якобинците гилотинират краля и осъждат на гибел Пейн като негов бранител.

В Париж, в това число в пандиза, той написа „ Векът на разсъдъка ”, като атакува църквата и нейните заблуди. Мнозина считат, че атакува църквата като безбожник. Не, в действителност „ Векът на разсъдъка ” стартира с думите: „ Аз имам вяра в единния Бог и, освен това, имам вяра в щастието след този живот ”. Всъщност Томас Пейн е деист и прави разлика сред вярата в Бога и църковните заблуди. „ Ако другите тирании се лимитират единствено до този свят, то църквата се бърка и в отвъдния “ – твърди той. А в пандиза отвъдният свят е плашещо близко.

Спасява го невероятна случайност. Той е посърнал и му разрешават през деня да отваря вратата на килията, с цел да влиза чист въздух. Всеки следобяд минава човек, който поставя знак по вратите на килиите, чиито жители ще бъдат екзекутирани идната заран. На отворената врата на Пейн обаче знакът е комплициран от вътрешната, не от външната страна, изтезанието го подминава, якобинците падат от власт и той е освободен.

Приятелят му, президентът Томас Джеферсън, праща транспортен съд да го докара в Щатите, само че там индивидът, за който разсъдъкът е най-важното в този живот, бавно стартира да го губи. Пейн по принцип е с „ противен темперамент ”, само че в този момент прекалява. Дори околните другари го отхвърлят и той прекарва късия излишък от живота си уединен, обезверен, запарен като друмник, напоен от вино и мизантропия, с хули към целия свят.

В най-последните дни обаче душата му се смирява.

„ Умирам умерено, като се надявам на милостта на основателя ”, прошепва Томас Пейн. И издъхва. Погребан е във фермата Ню Рошел, след това костите са пренесени в Англия, само че изчезват. И до момента не се знае къде почиват и дали въобще почиват, само че се надявам тревожната му душа да е намерила след този живот щастието, в което вярваше, до момента в който търсеше щастието и в този живот.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.