Наистина ли мозъкът съзрява на 25-годишна възраст?
Кога в действителност може да се счита, че имате мозък на „ възрастен “? Хората постоянно настояват, че мозъкът е съзрял на 25-годишна възраст, което ни прави по-рационални, само че и по-трудни за смяна. Но в реалност нещата са доста по-сложни.
Спира ли мозъкът да се развива на 25 години?
Краткият отговор е: не.
Както се отбелязва в публикация от 2013 година, схващането, че „ развиването на мозъка не е приключено до близо 25-годишна възраст “, се отнася съответно до развиването на префронталната кора.
Префронталният кортекс е част от фронталния лоб, от време на време описван като „ рационалната част “ на мозъка. Сравнява се с райони като тези, които вземат участие в проучването на езици, да вземем за пример.
Префронталната кора, мозъчен район, виновен за когнитивния надзор и инхибирането, се развива по-бавно.
Неврологът и теоретичен комуникатор Шанън Одел във видеоклип за Ted-Ed.
Областта се развива по-добре в юношеството, а възрастните се възползват от добре развитата префронтална кора, което им разрешава да извършват по-добре умения, изискващи учене, концентриране и памет.
Множество източници показват проучване на Националния институт по опазване на здравето от началото на 2000 година, съгласно което тази област съзрява съответно на 25-годишна възраст.
Според репортаж на NBC News от 2005 година проучването (което по това време към момента е в ход) включва сканиране с магнитен резонанс на 2000 души на възраст сред 4 и 26 години.
През 2004 година доктор Джей Гийд, който управлява проучването, съобщи пред DPIC:
Когато започнахме, мислехме, че ще следим децата до към 18 или 20 години. Ако в този момент би трябвало да изберем някаква цифра, евентуално ще продължим до 25-годишна възраст.
И по този начин, ще се разсъните ли на 25-ия си рожден ден с чувството, че сте пеперуда, излязла от пашкула си? Внезапно станала по-рационална и по-установена, с изцяло построена префронтална кора и нова вероятност за живота, която е била недостижима на по-млада възраст?
Със сигурност не.
В това проучване е следено, че хронологията на развиване на префронталната кора варира доста при другите човеци. Дори като цяло при дамите приключва една или две години по-рано.
Причината? „ Все още не знаем “, споделя тогава Гийд.
Освен това, както означи NBC News по това време:
Критиците на проучванията на мозъчните облици, както и самият Гийд, акцентират, че няма потвърдена връзка сред измененията в мозъка и държанието.
Как се трансформира мозъкът през целия ви живот?
Изследователите, които са създатели на публикация от 2022 година в списание Nature, са създали графики на развиването на човешкия мозък през целия живот. Те са разгледали размерите на разнообразни тъкани в мозъка посредством 123 984 сканирания с ядрено-магнитен резонанс от 101 457 участници.
Възрастовият диапазон на участниците е голям и варира от 115 дни след зачеването до 100-годишна възраст.
Като цяло имаме визия за това какъв брой огромен е човешкият мозък, само че в никакъв случай не сме успявали да измерим това с такава акуратност или в подобен огромен мащаб през целия живот. Не съществува обединен набор от данни, който би могъл да отговори на този въпрос. Едва с помощта на тези в действителност световни старания успяхме на практика да „ съшием “ десетки набори от данни за невроизображения в голям мащаб. Това, което предоставяме в допълнение, е общоприет проект за това по какъв начин нормално се развива мозъкът и общ език във връзка с преобразуването на мозъчните измервания в процентни оценки.
Съавторите на проучването, доктор Ричард Бетлехем от Университета в Кеймбридж и доктор Якоб Зайдлиц от Университета в Пенсилвания.
Какво могат да ни кажат тези данни за това по какъв начин се развива мозъкът в по-младите ни години и по какъв начин това се съпоставя с по-късните стадии от живота?
Може би ненапълно не е изненадващо, че откриваме, че множеството съществени морфологични свойства, които измерваме, доближават своя пик при започване на развиването, доста от тях даже преди шестата година от живота. Така че измененията са доста по-бързи при започване на развиването, до момента в който в по-късните стадии от живота измененията са по-фини и постепенни. Установяваме, че самостоятелната колебливост е най-висока в юношеството и младата зрелост (когато нормално се диагностицират лица с психологични разстройства). Това е една от главните аргументи за появяването на психологични проблеми.
Двамата учени
Въпреки това е „ доста малко евентуално “ в миналото да има повсеместен график за развиването на мозъка през целия живот, споделят те пред IFLScience.
Открихме, че освен има голяма междуиндивидуална колебливост, само че и че тя в действителност зависи от съответното свойство, което мерите, и в коя част на мозъка го мерите. Също по този начин признаваме, че даже и при ~125 000 сканирания нямаме цялостна и изчерпателна картина на същинската вариативност на популацията, защото те към момента са предубедени към WEIRD [Западни, Образовани, Индустриализирани, Богати и Демократични] страните, където се вършат доста от тези проучвания.
И по този начин, дали мозъкът в миналото е „ изцяло зрял “ и по какъв начин това може да повлияе на метода, по който мислим?
Всичко това значително зависи от това по какъв начин определяте зрелостта. Установихме, че според от това къде в мозъка гледате и кое свойство мерите, на избрани възрасти има пикове, когато даденото свойство доближава своя най-много, само че също по този начин виждаме, че измененията не престават да се случват и по-късно.
Числото от средата на двадесетте години не идва напълно ненадейно.
Провеждат се доста проучвания, с цел да се ревизира дали някои от откритите от нас стадии на развиване се пресичат с стадии на когнитивното развиване. Съществува и огромна област от проучвания, които се пробват да дефинират характерни когнитивни области и функционалности към характерни модели на съзряване на разнообразни мозъчни системи.
Вероятно съществува връзка сред метода, по който мислим, и метода, по който се развива и провежда мозъкът ни, само че с цел да създадем проучването на това на практика осъществимо, сме склонни да го разбием на по-малки елементи от характерни когнитивни процеси и характерни свойства на мозъка.
Дали възрастта от 25 години е характерно значима за мозъка?
Числото в средата на двадесетте години не идва напълно ненадейно, защото това е възраст, в която доста разнообразни области на мозъка ще са достигнали оптималния си размер, да вземем за пример. Това обаче безусловно не значи, че по-късно мозъкът престава да бъде предразположен на промени, нито пък значи, че до този миг мозъкът не би бил кадърен да действа на развито равнище. Все още са изцяло изяснени тънкостите на метода, по който тези зрелостни траектории на другите мозъчни системи и свойства се пресичат с когнитивното развиване.
