Кога Китай ще изпревари Съединените американски щати и ще се

Кога Китай ще изпревари Съединените американски щати и ще се трансформира в най-голямата стопанска система в света? Малко въпроси носят по-големи последици — дали за мениджърите, които се чудят от кое място ще дойдат повече печалби; дали за вложителите, които правят оценка статута на $ като международна аварийна валута; или за генералите, които приготвят геополитическа тактика, написа Bloomberg. В Пекин, където Комунистическата партия таман отпразнува стотната си годишнина, водачите дават всичко от себе си, с цел да показват похода на Китай към първата позиция като напълно неминуем. В началото на Covid-19 пандемията, когато Поднебесната империя съумя да сложи под надзор здравната рецесия, и когато Съединени американски щати страдаше от стотици хиляди смъртни случаи и тежка криза, редица специалисти бяха подготвени да се съгласят. Но скорошното бързо възобновяване на американската стопанска система акцентира какъв брой доста неустановеност има към възможната рокада на върха — както и повдигна въпроса дали въобще тя ще се случи. Ако китайският президент Си Дзинпин успее да реализира мечтаните промени, а американският му сътрудник Джо Байдън се окаже в неспособност да прокара предложенията си за възобновяване на инфраструктурата и уголемение на работната мощ, прогнозите на Bloomberg Economics чертаят бъдеще, в което Китай ще застане отпред като най-голяма международна стопанска система — позиция, която Съединени американски щати държи от над век — още през 2031 година Но сходен излаз не е обезпечен: в Китай желанието за промени понижава фрапантно, а митата и други търговски ограничавания пречат на страната да се достави с нови технологии, както и на достъпа ѝ до международните пазари. В същото време Covid-стимулите покачиха дълга на Поднебесната империя до рекордни равнища. Кошмарният за Си сюжет е, че Китай ще тръгне по пътя на Япония, която също в миналото бе считана за съперник на Съединени американски щати за короната. Неуспех в промените, интернационална изолция и финансова рецесия също може да спре похода на Китай. Има и друга опция — от дълго време има подозрения, че данните за стопанската система, които Китай показва на света, са искрено погрешни и манипулирани. Което значи, че разликата сред първите две стопански системи е надалеч по-голяма. В дълготраен проект три фактора дефинират растежа на една стопанска система. Първият е размерът на работната мощ. Вторият се крие в заводите, транспортната инфраструктура, информационните мрежи и всички останали активи. На трето място е продуктивността — или с други думи какъв брой дейно могат да бъдат комбинирани първите два фактора. И при трите бъдещето на Китай е неразбираемо. Да стартираме с работната мощ, където математиката е ясна: повече служащи значи повече напредък, а по-малко служащи значи по-малко напредък. Тук лежи и първото предизвикателство пред Поднебесната империя. Ниската раждаемост (наследство от политиката за едно дете) значи, че популацията на Китай в работоспособна възраст евентуално към този момент доближи своя пик. Ако тя остане ниска, се предвижда, че наслението на страната ще се свие с над 260 млн. през идващите три десетилетия. Спад от 28%. Пекин е наясно с рисковете и промени метода си: през 2016 година стартира да разрешава на фамилиите да имат по две деца, а през тази година позволи и трето. В същото време има и проекти за нарастване на възрастта за пенсиониране. Но даже и промените да реализират триумф, ще бъде мъчно за Китай да компенсира въздействието на демографските процеси. Правилата не са единственият фактор, поради който фамилиите не желаят да имат повече деца: разноските за жилище и обучение порастват стремително. Прогнозите за финансовите разноски също са мрачни. Никой не чака броят на железопътните линии, роботите или 5G кулите да намалее, само че след години на необикновен напредък на вложенията, към този момент има знаци, че вложенията към този момент носят прекомерно ниска възвращаемост. Свръхкапацитетът в промишлеността, призрачните градове с празни здания и шестлентовите автомагистрали, преминаващи през слабонаселени места илюстрират казуса. След като пазарът на труда ще се свие, а финансовите разноски към този момент са непотребни, продуктивността е ключът към бъдещия напредък на Китай. Увеличението на тази работливост, считат множеството западни икономисти, изисква ограничения като премахването на така наречен hukou система (или гражданството), която завръзва работещите към мястото, на което са родени; равнене на разпоредбите за държавните колоси и дребните предприемачи; както и унищожаване на бариерите пред задграничното присъединяване в стопанската система и финансовата система. Пекин има други проекти, а Китай има история в триумфа на въвеждането на промени. И защото продуктивността е 50% от тази в Съединени американски щати, има място за напредък. До 2050 година, предвиждат от Bloomberg Economics, тя ще бъде на 70% от равнищата в Съединени американски щати — или ще доближи типичните равнища за страните, които са на сходно равнище на развиване. Но дали Пекин ще успее? За страдание за комунистическата партия, не всички детерминанти са под нейн надзор. Международните връзки са помрачени. Изследване на Pew демонстрира, че 76% не харесват Китай, рекорден връх. Те не са сами. Covid, Синцзян, Хонконг рисуват един Китай, който не се харесва в чужбина. Ако връзките със Съединени американски щати и останалите сътрудници продължат посоката си, трансграничният поток от хрумвания и нововъведения, който съумя да форсира растежа на Китай, ще стартира да пресъхва. Пекин към този момент вижда какво значи това. Европа се отдръпна от огромното капиталово съглашение, а Индия затваря вратите си за китайска технология. В един рисков сюжет, начертан от икономистите на Международния валутен фонд, Китай и Съединени американски щати ще разделят света на две сфери на въздействие, което ще бъде неприятна вест за Пекин: Брутният вътрешен продукт на Поднебесната империя ще понесе 8% удар по отношение на равнищата, които биха осъществени, в случай че връзките останат постоянни. Комбинация от липса на промени вкъщи и интернационална инфлация ще трансформира още един рисков сюжет в действителност: финансова рецесия. От 2008 година съотношението на дълга към стопанската система в Китай се повиши от 140% до 290%. В историята сходен бърз напредък на отговорностите постоянно е говорел за бъдещи проблеми. Криза, сходна на тази в Съединени американски щати, ще вкара Китай в криза, което ще бъде последвана от десетилетие на изгубен напредък. Има и подозрения, че данните за растежа, популяризирани от Пекин, са правилни. Дори някои от водачите в страната го признават. Премиерът Ли Къцян съобщи неотдавна, че избира да следи други данни — да вземем за пример за използването на електрическа енергия, банковите заеми и жп товарите — с цел да се ориентира за действителната обстановка. Изследване на икономисти от Китайския университет в Хонконг и Университета в Чикаго подсказва, че сред 2010 и 2016 година " същинският " напредък на Брутният вътрешен продукт на Китай е 1,8 прочие п. под формалните данни.Взимайки поради всички тези проблеми, Bloomberg Economics основава няколко сюжета за изхода от икономическото съревнование сред двете сили. Ако всички за Пекин върви идеално, Китай може да изпревари Съединени американски щати още през 2031 или 2033 година Но в случай че нещата не се развият по този начин, Поднебесната империя може и в никакъв случай да не доближи Щатите.