Кога децата ни се превърнаха в убийци? Този въпрос изкача

SAFENEWS: Кога децата ни се превърнаха в убийци?

Кога децата ни се трансфораха в убийци? Този въпрос изкача всякога, когато деца създадат кървава разправия; когато невръстни девойки са заснемани в неуместни пози за проституция и когато надрусани младежи стартират да бушуват в градския превоз и да се саморазправят с по-възрастните пасажери.

Потресени са освен родителите, само че и цялото общество – лавина от намушкани хлапета…от техни връстници. И това доживяхме: 15-годишни да убиват невъзмутимо, а 12-годишни да си „ играят “ с ножове в учебно заведение.

И дотук. Кръговете в нашето блатото затихват. До идната кървава драма с малолетни участници. Ни родители, ни общество, ни институции действително работят по предотвратяването на сходни ужасяващи произшествия с деца. Защото действително на никого не му пука, с изключение на околните на без време отишлите си деца.

Как е допустимо шеф на институция, призвана да ограмотява и пази децата ни, да оправдава с „ детска игра “ демонстрация, която е могла да приключи съдбовно, както стана с убитото в столичен мол момче.

Щом за институциите това е като на смешка, какво тогава е за децата ни, които от заран до вечер гледат вербално и физическо принуждение от тв приемника, от компютъра, от таблета, телефона, а все по-често и онлайн – в прилежащата класна стая, на двора, на ъгъла зад лавката, че даже и у дома.

Тъжно, тъпо и пагубно е за нас като общество! В какво трансформираме нашето бъдеще?! Връщаме се в Средновековието ли… с дълготрайност на живота до 15-16 години.

Ако тогава хората са умирали от епидемии или са убивали от апетит, в този момент от какво умират хлапетата ни, защо убиват наследниците ни?!

Как е опция да позволяваме това?! Нима настръхването ни е моментно, единствено до момента в който четем новината в интернет или свърши вечерната емисия?! А след това?! Проверихте ли дали детето ви е в прилежащата стая и написа домашни?! Ами в случай че страда някъде, или злокобно наръгва съученик?! Новините ще свършат, само че излъчвания ще има и утре…и отново ще има такива летописи, тъй като ние го разрешаваме!

Няма кой да извърши вместо нас родителския ни дълг, фамилния ни ангажимент!

Ресурсен преподавател от столично учебно заведение разяснява пред SafeNews кървавите произшествия. Името на учителя не публикуваме с цел да не му навредим, както и на децата и фамилиите, за които ще стане въпрос по-долу.

„ Все повече деца, даже от привидно естествени фамилии, демонстрират нетипична експанзия още от най-ранна възраст. Не е обикновено от устата на дете да излизат грозни каруцарски псувни, нецензурни думи и жестоки закани, като: „ ще те убия и ще те закопам по този начин, че никой няма да те откри “, споделя учителят.

Според педагога тези случаи зачестяват, тъй като доста деца от дребни са очевидци на страшна експанзия в фамилиите, в които израстват. Наред с побоищата по всеки малък мотив и ужасните закани, които се сипят по главите на всички членове в фамилиите, от ден на ден деца на проблематични фамилии порастват необгрижени и доста постоянно в улични банди по улиците. където им се случва всичко, което няма нищо общо.

„ Най-страшното обаче е, че привидно естествени родители с обучение и съществени специалности, оставят децата си на уличния произвол, който за жалост се придвижва към този момент и по класните стаи и коридори. В учебно заведение към този момент има доста повече деца, които са без велементарни показа за положително и зло. Не зачитат престижи, учителите за тях са досадници, с които то би трябвало да се оправят както става в кварталната тайфа. А в случай че учителят изиска почитание, тогава се намесват родителите, които взимат страната на провинилото се дете, без даже да позволен за момент, че наглият фараон, който са окичили с последни марки часовници и и айфони, може в действителност да е насилникът, който травматизира съучениците си и отравя атмосферата в клас “, твърди нашият ресурсен преподавател.

Според него в този момент се дава прекомерно доста независимост на децата, за сметка на учителите.

„ Страшното е, че няма кой да спре тази наклонност. Още от детска възраст на подрастващите им се изяснява, че имат права, само че не и отговорности. А в този момент се приготвя и закон, който ще дава правото на родителите да съдят учебното заведение и учителите, в случай че детето е потърпевшо при постоянните кавги и боеве сред учениците в учебно заведение “, заяви учителят.

Така напълно скоро ще пристигна денят, когато учителите ще ги търсим със свещ, така както Диоген – индивида преди хилядолетия.

„ Ние учителите сега нямаме безусловно никакви права. И забележка да напишем в Школо, би трябвало авансово да сме уведомили родителите за случката. Най-често пишем пояснения, пожелаваме заявления от родителите за всички вероятни действия, сякаш всичко наподобява под бюрократичен надзор, само че възпитанието на децата постоянно е отвън тази тясна рамка на взаимоотношение. Защото фамилията е отговорно, не учителите, не институциите, а родителите са отговорни на първо време, в случай че детето пораства необгрижено, невъзпитано, без възприятие за граници, добре нахранено и облечено, само че всъщност самотно. Защото никой не му обръща внимание в къщи. Загледан в преносимия компютър, телефона или тв приемника, актуалният родител е най-големият и същински зложелател за детето си. Нищо чудно, че като влезе младежът у дома, множеството родители се питат дали това е същото дете, което са основали “, уточни педагогът.

Много закъсняхме, само че към момента има време да спасим децата на България. Когато нямаме време за обич и другарски диалози с тях; когато считаме, че щом имат скъпи дънки и раници, сме си свършили работата като родители, то резултатът ще е подобен. Когато ние не приказваме с децата си, те намират някой различен, с който да споделят. Но можем ли да се доверим на някой различен, който даже не сме виждали, да построява техния темперамент, той да бъде моделът им на подражателство.

И в двата случая с намушкани деца в София става въпрос за нападатели с мъчно детство, без родителска поддръжка и с проблеми – в учебно заведение, пред закона. За да стигнат до тук, не са отговорни тези деца. Виновни сме всички ние като родители, като общество.

После са отговорни и институциите.

Те се интересуват единствено от това обществените услуги да са изпълнени по документи; да не се шуми доста, доста, с цел да не опере пешкира вместо шефа, някой служител. Но един диалог със инцидентен психолог, еднократна проформа инспекция на домакински адрес и горе-долу смешно парично подкрепяне, нищо не вземат решение. Вършат работа единствено на хартия.

Но даже и служителите, водещи тези дневници не си имат вяра в действителност. Затова, уважаеми,ако не градим ограничения за справяне с експанзията, ще би трябвало да строим нови затвори, с цел да изпращам там децата си,които не някой различен, а ние самите трансформираме в убийци, в множеството случаи не поради съответно деяние, а заради тоталното ни безучастие.

Затова и през днешния ден сме очевидци по какъв начин в правосъдна зала 20-годишен юноша, умъртвил възпитаник когато е бил на 18, моли съда да не лежи в пандиза до живот. Всъщност с безучастие вършим по този начин, че да обричаме и себе си, и други фамилии, само че най-много децата ни, да са жертви на доживотни присъди – едни за ликвидиране, а други от тъга по загубата на най-свидното – рожбата.

напомня,че 15-годишният Красимир беше смъртоносно намушкан от собствен връстник. Инцидентът разтърси цяла България.За да разберем къде се къса нишката на сигурността и какви са действителните решения, SafeNews потърси мнението на едни от най-разпознаваемите експерти в сектора.