Кофс Харбър, 11 април 2001 г. Тук, в този малък

...
Кофс Харбър, 11 април 2001 г. Тук, в този малък
Коментари Харесай

Преди 25 г.: Вкараха 31 гола в международен мач, объркаха ре...

Кофс Харбър, 11 април 2001 година Тук, в този дребен австралийски град, футболният свят стана очевидец на нещо невъобразимо даже в най-смелите фантазии на почитателите. Историята е за това по какъв начин квалификационен мач за Световното състезание през 2002 година счупи няколко върха и по-късно вечно промени пейзажа на международния футбол.

Когато прозвуча началният удар, атмосферата на трибуните на стадиона надалеч не предвещаваше драматизъм. По-скоро приличаше на теоретичен опит, измерващ пропастта сред аматьорския и професионалния спорт.

Зад кулисите се разиграваше същинска драма, трансформирайки тима на островната нация в група обречени човеци.

Няколко дни преди старта на шампионата ФИФА наложи по-строги паспортни условия. Съгласно новите условия единствено притежатели на американски паспорти можеха да вземат участие в мачовете. Ударът беше унищожителен: тимът на Американска Самоа, формиран най-вече от играчи със самоански и тонгански паспорти, загуби 19 от 20-те си титуляри за една нощ.



Освен това няколко млади играчи напуснаха тима едновременно: те имаха учебни занятия. Те трябваше незабавно да бъдат сменени от момчета, множеството от които бяха под 15 години. Според очевидци някои от тези момчета в никакъв случай не бяха играли повече от час футбол през живота си преди този ден. В последна сметка тимът излезе на терена със междинна възраст едвам 18 години, а трима от играчите бяха 15-годишни. Единственият, който резервира място в състава, беше 20-годишният вратар Ники Салапу.



Условията за тренировки също говореха сами за себе си: австралийците бяха ситуирани в хотел със лично голф игрище, до момента в който самоанците бяха натъпкани по трима в евтина мотелска стая на оживена автомагистрала. Ключовият воин на фарса беше скромният нападател Арчи Томпсън.

Нападателят означи първия си гол в 12-ата минута и приключи хеттрика си до 27-ата. До полувремето той към този момент беше отбелязал осем гола. Крайният резултат беше 13 – достижение, което остава връх за всички времена за публични мачове на национални тимове и до през днешния ден.

Но тази история има и своя „ незабележим воин “ – или антигерой, в случай че предпочитате. Вратарят на Американска Самоа Ники Салапу претърпя пъкъла в този мач. Дори години по-късно той призна, че на полувремето е отишъл до тоалетната и е плакал, пробвайки се да скрие сълзите си от съотборниците си. Удивително е, че макар позволените 31 гола, Салапу направи няколко спасявания, които попречиха на резултата да стане по-висок.

Удивително е, че същият тим, който претърпя най-унизителното проваляне в историята, пренаписа ориста си десетилетие по-късно. През 2011 година, въодушевена от нов треньор, Американска Самоа най-сетне реализира първата си победа, побеждавайки Тонга. Тази забележителна промяна въодушеви режисьора Тайка Уайтити дотолкоз, че той направи игрален филм за нея – „ Следващият гол печели “, с присъединяване на Майкъл Фасбендър.



P.S. Между другото, след последния съдийски сигнал избухна дребен скандал: операторът на таблото, комплициран от изобилието от голове, разгласи резултат 32:0, като приписа на австралийците спомагателен гол.

По-късно ФИФА публично удостовери резултата като 31:0, само че объркването онази вечер беше такова, че даже играчите на терена не можеха да кажат тъкмо какъв брой гола са отбелязалии колрко са получили.
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР