Купеният вот е „платена любов“ с едно от основните човешки права
„ Коефициентът на просветеност на ядосаната навалица е еднакъв
на коефициента на просветеност на най-тъпия от гъмжилото, разграничен на броя на участниците “.
~Тери Пратчет
А това е извънредно, тъй като българите бяха сведени (или докарани до, или превърнати във, както искате…) до една ядосана навалица, която взема решенията за своето бъдеще точно като гневна навалица, водена от първоначални и (по-лошото) моментни хрумки, вместо мисли и хрумвания. Дори гневните мисли са по-добри от гневните хрумки, тъй като са плод на някакъв тип разсъдък, до момента в който това – другото – си е реакция на таралеж, видял фарове.
Всичко това води две ужасяващи неща след себе си: яд и незаинтересованост. Апатията идва от непрекъснато неудовлетворените стремежи, а те са неудовлетворени, тъй като (нека сме честни) в огромната си част са тъпоумни и невъзможни, като да вземем за пример борбата за „ спасяването “ на децата от тактиката за детето, в случай че я помните; или борбата за спасяването на ракията, дето Европейски Съюз щеше да я не разрешава.
Няма по какъв начин да си победител в борба, която в никакъв случай не е почвала отвън твоята лична глава,
нито си имал зложелател, нито е имало развиване по-различно от количеството въздух, който си издишал, до момента в който плюеш по тактиката на Торбалан.
Други невъзможни стремежи, които си остават неудовлетворени, са „ нормалността “ на страна, в която живееш, чистотата, неналичието на корупция и така нататък „ дреболийки “, които си остават неизпълними, тъй като до момента в който с едната ръка пишеш във фейса какъв брой доста искаш нещата да са ОК, а с другата тъпчеш подкуп в устата на чиновника или лекаря, кръгът си остава все по този начин затворен.
Този спор вътре в личната ни глава ражда яд и възприятие за непоправимост и неизбежност, които път раждат апатията, щото… каквото и да върша, все тая…
Което пък ни води до…
Желанието на стотици хиляди българи да идат за гъби в деня на изборите и още по-лошото – желанието стотици други българи да си продадат гласа…
… тъй като им е все тая за кого ще отиде той. И избират да изкарат някой лев против него.
Тази проституция с едно от главните човешки права е показателна и сочи, че не трябва да се учудваме за какво генно-модифицираният разсъдък, наименуван „ българин “, е подготвен да продаде и правото си на свободно слово, разменяйки го против порно-медии, правото си на свободно придвижване и заслужено заплащане, избушвайки участието си в Европейски Съюз с шут в името на евразийска кочина; и правото си на по-добър живот, гласувайки за Държавна сигурност чугунени глави и прислужниците им.
Дори относително първичен разум може да стигне до обикновеното умозаключение, че гласувайки за обещано ръководство, можеш да повлияеш идващите години на ръководство, които пък да доведат до смяна на тъпия ти статут на „ постоянно безпаричен “. Давайки гласа си за някой, който прави закононарушение, с цел да се докопа до властта, ти даваш гласа си за нарушител. А нарушителите, както знаем, са известни с това, че обичат да работят баш за богатството и просперитета на хората. Нали?
Значи – докарваш го хубостника на власт против 50-100 лева и след това си запълваш времето в мрънкане, че живееш зле. Ами, в случай че питаш мене, с този потенциал на каквото там използваш вместо мозък, си си напряко чудесно, щом сутринта си станал от леглото и си спомняш по какъв начин се казваш.
Вече не наподобява толкоз като „ доктрина на конспирацията “ догатката, че образованието тук е съзнателно и систематично съсипвано от избрани хора с интерес това да се случва – хора, които предизвикват парадоксите, с цел да може просветителната система да бълва неподготвени за живота човеци, които са лесни за операция.
Има немалка маса, която повярва, че Европейски Съюз е злото, което ѝ краде децата с торбалански тактики, излиза на митинги против несъществуващи проблеми, само че се радва на чалгаджиите в политиката и медиите и даже непринудено ги поддържа и поддържа, до момента в който я вършат за смях… тази маса е артикул на постепенно и методично развивана политика за затъпяване. Тази маса най-после стига до такава степен, че да не се интересува от личното си бъдеще и с наслада си продава правото на глас – правото, за което хиляди хора са водили борби през вековете.
_____________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
