„Коефициентът на интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициента

„ Коефициентът на просветеност на ядосаната навалица е еднакъв на коефициента на просветеност на най-тъпия от гъмжилото, разграничен на броя на участниците “.
~Тери Пратчет

А това е извънредно, тъй като българите бяха сведени (или докарани до, или превърнати във, както искате…) до една ядосана навалица, която взема решенията за своето бъдеще точно като гневна навалица, водена от първоначални и (по-лошото!-) моментни „ хрумки “, вместо мисли и хрумвания. Дори гневните мисли са по-добри от гневните хрумки, тъй като са плод на някакъв тип разсъдък, до момента в който това – другото – си е реакция на таралеж, видял фарове.

Всичко това води две ужасяващи неща след себе си: яд и незаинтересованост. Апатията идва от непрекъснато неудовлетворените стремежи, а те са неудовлетворени, тъй като (нека сме честни) в огромната си част са тъпоумни и невъзможни, като да вземем за пример борбата за „ спасяването “ на децата от тактиката за детето. Няма по какъв начин да си победител в борба, която в никакъв случай не е почвала отвън твоята лична глава, нито си имал зложелател, нито е имало развиване по-различно от количеството въздух, който си издишал, до момента в който плюеш по тактиката на Торбалан.

Други невъзможни стремежи, които си остават неудовлетворени, са „ нормалността “ на страна, в която живееш, чистотата, неналичието на корупция и така нататък „ дреболийки “, които си остават неизпълними, тъй като до момента в който с едната ръка пишеш във фейса какъв брой доста искаш нещата да са ОК, с другата си хвърляш пликчето от чипса на улицата, по път към общината, където „ индивидът “ те чака с пликчето с рушветчето… за „ ония неща “.

Този спор вътре в личната ни глава ражда яд и възприятие за непоправимост и неизбежност, които път раждат апатията, щото… каквото и да върша, все тая…

Което пък ни води до……..

„ „ Галъп “: Над 600 000 души биха дали своят вот против тласък или по насила “

600 хиляди българи са подготвени да си продадат гласа, тъй като им е все тая за кого ще отиде той. Затова избират да изкарат някой лев против него. Тази проституция с едно от главните човешки права е показателна и сочи, че не трябва да се учудваме за какво генно-модифицираният разсъдък, наименуван „ българин “, е подготвен да продаде и правото си на свободно слово, разменяйки го против порно-медии, правото си на свободно придвижване и заслужено заплащане, избушвайки участието си в Европейски Съюз с шут в името на евразийска кочина, правото си на по-добър живот, гласувайки за Държавна сигурност чукундури, правата на дамите, отричайки, че те имат права (като да вземем за пример – да не бъдат бити и насилвани), правата на малцинствата (щото е съвременно да си зигхайл мачо, а не джендър еврогейски), правата на децата, тъй като те са норвежка небивалица и така нататък, и така нататък

Не са отговорни те, би споделил някой, те са гневни, разочаровани… те са небогати и тези пари за тях са значими.

Така е, само че това са второстепенните аргументи. Първостепенната е, че са… хм… по какъв начин да го кажем? – умствено затруднени.



Дори относително първичен разум може да стигне до обикновеното умозаключение, че гласувайки за обещано ръководство, можеш да повлияеш идващите години на ръководство, които пък да доведат до смяна на тъпия ти статут на „ постоянно безпаричен “. Давайки гласа си за някой, който прави закононарушение, с цел да се докопа до властта, ти даваш гласа си за нарушител. А нарушителите, както знаем, са известни с това, че обичат да работят за богатството и просперитета на хората. Нали?

Значи – докарваш го хубостника на власт против 30-50 лева (3-5 шишета ракия) и след това си запълваш времето в мрънкане, че живееш зле. Ами, в случай че питаш мене, с този потенциал на слузта, която използваш вместо мозък, си си напряко чудесно, щом сутринта си изпълзял от леглото, спомнил си си по какъв начин се казваш и си съумял да излезеш от стаята.

И внезапно оня относително почтен текст от предходната седмица, в който разгледахме по какъв начин просветителната система затъва, внезапно стартира да добива доста повече смисъл, а? Там загатнах, че се прокрадват подозрения, че образованието е съзнателно и систематично съсипвано от избрани хора с интерес това да се случва – хора, които предизвикват парадоксите, с цел да може просветителната система да бълва неподготвени за живота човеци, които са лесни за операция.

Ето този текст: „ На учителя… с обич? “

Изведнъж всичко това не наподобява просто като доктрина на конспирацията, нали? Защото онази биомаса, която повярва, че Европейски Съюз е злото, което ѝ краде децата с торбалански тактики, излиза на митинги против несъществуващи проблеми, само че се радва на чалгаджиите в политиката и медиите и даже непринудено ги поддържа и поддържа, до момента в който я вършат за смях… тази биомаса е артикул на постепенно и методично развивана политика за затъпяване. Тази биомаса най-после стига до такава степен, че да не се интересува от личното си бъдеще и с наслада си продава правото на глас – правото, за което хиляди хора са водили борби през вековете и са умирали с горделивост в сърцата.

Тази скотщина е нещо, квалифицирано в далечни „ лаборатории “ и докарано тук посредством марионетни държавни управления – едно след друго, десетилетие след десетилетие, марионетни медии, марионетни опозиции, циркаджии в лимузини, революционери с Държавна сигурност досиета и елементарна агитация.

Чудите се какво е „ марионетно държавно управление “ ли? Такова, което страната-окупатор слага в окупираната територия, с цел да се грижи за ползите на окупатора. То нормално е формирано от хора от окупираната територия, с цел да наподобява, че все едно е нейно, докато… се грижи за окупатора.

В неделя има избори и прокълнат да си, в случай че си продадеш гласа и този път. Дано по-късно в никакъв случай повече не изпълзиш от дупката си!