Коя е тя? Мона Лиза от Родопите отсрами резила с джукестата Мис България СНИМКИ
„ Кое е това красиво момиче, с което се отсрамваме тези дни след резила с джукестата миска? Някой познава ли го?
То съществува. Да го обявим за същинската Мис България! “ Това написа в профила си във Facebook някогашният основен редактор на славния до наскоро „ Жълт Труд “ Зоя Деянова във връзка коронясването за „ Мис България’ 2019 “ Радинела Чушева – представяна като 23-годишна някогашна адреналинка и студентка по публицистика (!?), с корекции, които нито почитателите й, нито тези, които скочиха против нея, могат да изброят.
„ Ако бях към момента основен редактор на вестника си, към този момент някоя от колежките щеше да пътува към Родопите. Уви, не! Дано се сетят други “, прикани в обществената мрежа устатата, с език като бръснач, госпожа Деянова.
От " ЗАРАТА " са разкрили прекрасницата Аника, която се оказа недотам незнайна, както всички си мислеха. И още доста неща са научили от красивата родопчанка, която заискрява, редейки дума след дума за прелестта на българския фолклор, корените си, скъпото на сърцето й село Старцево.
В последна сметка се е получил диалог, който е далеч-далеч от „ миските “ и техните измерения – диалог за нашенската красота и за хубостта във всичките й измерения.
Вижте какво показа тя в изявление пред Елена Дюлгерова:
– Изненадана ли си, че твои фотоси „ обикалят “ обществените мрежи на фона на новата Мис България?
– Много съм признателна на хората, че ме възприемат по този метод, само че съгласно мен не съм почтена да бъда Мис България. За това се изискват извънредно доста качества. Да бъдеш лицето на една страна.
Наблюдавам извънредно доста красиви дами в България, които може би заслужават тази купа. Но, да я имаш, е нещо в действителност съществено. Не бих споделила, че аз съм почтена от лична позиция.
– Все отново би ли се явила на подобен конкурс?
– Аз съм се явявала на конкурс по простъпка (разсмива се.). Защото участваме на доста състезания за достоверни национални носии, вървим по фестивали и на празници.
– Казваш вървим – с кого?
– Цялото ни семейство – майка, сестра ми Каролина, брат ми Роман.
– Ясно, за това ще те запитвам след това. Сега говорехме за теб.
– Ами явих се на конкурс, който обаче се оказа нещо напълно ненадейно – за Мис, единствено че „ Мис Родопи – кралица на киселото мляко “.
– На мен нещо ми напошлява.
– Ох, и аз по този начин го усетих, само че грешката беше моя. Аз си мислех, че това е конкурс за носии, само че се оказа нещо напълно друго. Но нямаше по какъв начин да се откажа. Не обичам да се отхвърлям.
Реших да продължа, тъй като всяко прекарване е положително – стига човек да си вземе поука от него.
Аника и брат й Роман
– Ти съумя ли да си вземеш поука?
– Да, несъмнено. Огромна поука.
Предложиха ми да стана модел, от стилната организация ми дадоха визитка. Отказах – бях извънредно разочарована – не бих споделила толкоз от себе си, аз много се борих. Но знаех, че няма по какъв начин да стана кралица.
Бях разочарована от друга позиция, от позиция на това какъв брой друга и повърхностна е ценностната система на хората в тези състезания.
Но в последна сметка не останах разочарована от себе си! Осъзнах какво е значимото за мен и осъзнах, че то е по-различно.
(Огромните й сини очи блеснат като слънцето над Родопа планина.)
– От една страна те назовават българската Мона Лиза, от друга – диамантът на Родопите. Как възприемаш това, самата ти по какъв начин се възприемаш?
– Няма по какъв начин да не се хваля. Но не се схващам нито като Мона Лиза, нито като елмаз. Обикновено момиче съм, което доста обича България, Родопите и родното ми село Старцево.
Но щом хората виждат тези качества в мен аз нямам какво друго да кажа с изключение на едно голямо благодаря!
– Говориш да Родопите и родопчаните като за нещо доста особено.
– Родопчаните имат извънредно мощни корени. Това би трябвало да се знае и ние като родопчани обичаме да посещаваме Рожен. Рожен за нас е магия. Магия не извън, а тъкмо противоположното – магия от вътрешната страна. Там можем да се обединим всички дружно, да се възхищаваме дружно, да споделяме дружно любовта си към фолклора и любовта си към традициите.
– За Роженския събор приказваш, нали?
– Именно. Още бабите ни и дядовците ни постоянно са го посещавали и ние продължаваме традициите.
За нас беше голямо благополучие да присъстваме на това огромно събитие още веднъж и да представим носиите на нашето село.
Горди сме, че сме деца на Родопа планина и по тази причина песента по поляните, гайдите, настроението на хората, достоверността и самата атмосфера на събитието са ни толкоз близки и обичани, а страстта, която имаме там, е несравнима.
– Ето че стигаме до присъединяване на част от фамилията ти на състезанието за достоверни национални носии това лято и това, че ти печелиш огромната премия.
– Наградата я завоюва празничната носия от село Старцево. Бяха показани невестинска, празнична носия и ежедневна носия на жена, както и мъжка носия.
Ние си го забележим като обща победа.
Имаше доста красиви носии, доста мощна конкуренция. Бяха показани толкоз красиви достоверни носии! Предполагам, че наш голям плюс бяха косичниците.
– А, ето това щях да те запитвам. Двете със сестра ти сте събрали погледите и с косите си – безчет плитчици, вплели безкрайна хубост. Как го постигнахте?
– В цяла България, във всеки един район или село, заплитанията на косите са разнообразни. Косичниците, които са наплетени на нас, се назовават “Наплитане с Рупове “ и “Наплитане с Кальеме “ и са характерни единствено за две села в България: Село Старцево и село Ерма река. Моят беше невестинският косичник, на сестра ми – моминският.
Аника и Каролина
Стремяхме се да създадем всичко по този начин, както е било преди, и по тази причина сме събирали коса в продължение на няколко години: в тях има както заплетена коса на дамите от рода ни, по този начин и специфична коса за наплитане, която е по-лека и придава размер и дължина на плитките, тъй като е доста значимо за дамите от село Старцево да имат дълги и гъсти коси.
Сплетоха и прибавиха украшенията две наши лели, които също като млади са били сплитани и знаят по какъв начин да създадат всичко по този начин, както би трябвало.
Всяко нещо си има специфичен брой и място, както и предопределение.
Общото време за наплитането на косите и на двете ни е 14 часа. Но когато приказваме за носии, те са красиви по разнообразни способи.
Ние представихме това, което е останало от нашите баби.
Мисля, че и това ни даде подтик напред – че си е родово, съхранявано и представяно. Ние сме си от село Старцево и си представихме носиите от село Старцево.
– Като приказваш за село Старцево цялата грееш. Разкажи ми за него.
– Прекрасно е, там и въздухът е различен – мой си, диша се по-леко, най-хубаво ми е там. А другояче село Старцево се намира в община Златоград, област Смолян.
Смята се, че е най-старото населено място в района. В землището на селото е и местността Белите камъни, където са намирани следи и остатъци от живот на античните траки.
През селото е минавал и значим римски път. Днес село Старцево е най-голямото село в региона, както и едно от най-големите в цяла България. Хората от селото съблюдават и до през днешния ден антични обичаи и традиции, излъчени от генерации на генерации.
– Ти се казваш Аника, сестра ти е Каролина. Брат ви пък е Роман. Не ми звучи доста по родопски… Кръстени ли сте на някого?
– Аз съм кръстена на баба ми Анка от страна на майка ми. Сестра ми е кръстена на другата ни баба – Карамфила, от таткова страна. Само че мама желала да бъде Каролина.
– Да е по-кралско… (Смях.)
– Да, тъкмо по този начин – принцесата на Монако Каролина. Мама доста я харесвала и доста харесвала името. Брат ми пък е Роман, на дядо ни Роман. Нашата фамилия идва тъкмо от нашия дядо по бащина линия.
– Откъде произлиза родът ви?
– Родът на татко ни е от с. Ерма река. Родителите на дядо Роман, бащата на татко ми, умряли доста млади и оставили петте си деца на грижите на вуйчо им по майчина страна.
Нейният жанр бил от Старцево и по тази причина децата били преместени да живеят тук.
Родът от страна на майка ни е доста остарял.
Нейният дядо е роден през 1871 година, преди Освобождението. Той има четирима синове и три дъщери, като тя е най-младата му внучка.
Поради общуването й с по-възрастни хора през целия си живот, майка ни е наследила и запомнила толкоз доста за селото, обичаите и носиите.
– И тъй като акцент в диалога ни стана българският фолклор, дано те запитвам – имаш ли чувството, че той се възражда измежду младите, че има значение в днешния цифровизиран и урбанизиран свят?
– Да, несъмнено. Много младежи към този момент се връщат към корените си, към фолклора. Поне моето обграждане е такова. А е естествено човек да участва в положителна среда. Аз виждам в тази положителна среда даже хора, които не познавам, даже деца, които не познавам, от напълно дребни стартират да се занимават кой с музика, кой с песни, кой с разкази и приказки. Децата са извънредно умни, те попиват това, което се случва в близост.
През нашия 21-ви век в действителност сме прекомерно световни, гледаме прекалено много напред, прекалено много на открито. Напред е хубаво, само че навън…
Когато гледаме на открито и съпоставяме, имаме два избора – или да сме нагоре и да гледаме страните, които са под нас, или да сме надолу и да гледаме страните над нас.
Във всеки един от случаите, когато се съпоставяме с непознатото, ние гоним непознати цели. А да се възвърнеш към българското, към това, което си ти, към това, което са твоите родители и твоите баби, към предците си – това е самата диаметралност на това да гледаш на открито и да гледаш нагоре.
Израстването става тъкмо по подобен метод – когато познаваш себе си. Затова съм щастлива да видя толкоз доста младежи, които се интересуват от фолклора. Ние сме едни от тях.
Не можем да кажем, че сме нито най-хубавите, нито най-запознатите. Имаме още доста да учим, само че първоизточникът на всичко е любовта, любовта над всичко.
– А хубостта? Какво е да си красиво момиче в днешно време? Какви измерения има хубостта? Чувстваш ли това като собствен плюс, който ти оказва помощ?
– Ако би трябвало да обмислям върху думата хубост, тя е добродетел. Всяка добродетел води към хубаво. Нали споделят, хубостта ще избави света? (и ето я отново тази анитина свенлива блага усмивка)
Но освен външната хубост.
Красотата е извор на сила, тя е нещо като подарък. Но и хубостта на духа, хубостта на характера – всичко се сплотява. Не можем да кажем, че един човек е хубав, като е противен по душа. Външната хубост несъмнено, е нещото, което виждаме първо.
Ако би трябвало да бъда почтена за себе си, аз съм виждала доста красиви хора – за мен няма противен човек.
Виждала съм и хора, които изпъкват с външна хубост, и такива, които изпъкват с душевна хубост. За мен персонално хубостта е мощ, а не уязвимост. У всеки един човек надвива точно тя. И би трябвало да надвива!
Ако гледаме на нея като на уязвимост, губим елементи от себе си. Трябва да се концентрираме върху хубавото, а не да гледаме неприятното.
– Малко да те приземя с въпроса с какво се занимавате двете с Каролина. Учите в Пловдивския университет…
– Каролина е втора година етнология, аз съм трета година българска и британска лингвистика. Работим като аниматорки в детски център. Занимаваме се с дечица, образоваме ги.
Което на мен персонално ми оказва помощ, тъй като като завърша, желая да бъда преподавател, ще бъда преподавател. Искам да изучавам децата, само че на село. Искам да си се върна на село.
Аника, Каролина, Роман
– Какво би споделила на новата Мис България?
– Да бъде горда. Да си мис България за мен е извънредно огромна купа. Но освен да бъде горда – да прави и българите горди. Една Мис България би трябвало да мисли и за другите, освен за себе си.
– Защо я подлагат на критика толкоз доста съгласно теб?
– Защото не е била сигурна в себе си. Много хора към този момент не са сигурни в себе си. Ние сме красиви такива, каквито сме. Можем да бъдем, каквито си желаеме в нашия 21-ви век. Но дано сме себе си, за какво да избираме да бъдем непознати?!
Ако тя счита личното си решение за корекциите, които си е направила, за вярно и вижда себе си по този метод – няма нищо неприятно. Но в случай че ги възприема като неточност, мога единствено да й кажа да намерения хубаво и да оцени себе си от вътрешната страна и да гледа да образова себе си.
Някъде прочетох, че следвала някаква мода с това, което е направила с лицето и тялото си. Бих й споделила просто да следва себе си, а не другите.
То съществува. Да го обявим за същинската Мис България! “ Това написа в профила си във Facebook някогашният основен редактор на славния до наскоро „ Жълт Труд “ Зоя Деянова във връзка коронясването за „ Мис България’ 2019 “ Радинела Чушева – представяна като 23-годишна някогашна адреналинка и студентка по публицистика (!?), с корекции, които нито почитателите й, нито тези, които скочиха против нея, могат да изброят.
„ Ако бях към момента основен редактор на вестника си, към този момент някоя от колежките щеше да пътува към Родопите. Уви, не! Дано се сетят други “, прикани в обществената мрежа устатата, с език като бръснач, госпожа Деянова.
От " ЗАРАТА " са разкрили прекрасницата Аника, която се оказа недотам незнайна, както всички си мислеха. И още доста неща са научили от красивата родопчанка, която заискрява, редейки дума след дума за прелестта на българския фолклор, корените си, скъпото на сърцето й село Старцево.
В последна сметка се е получил диалог, който е далеч-далеч от „ миските “ и техните измерения – диалог за нашенската красота и за хубостта във всичките й измерения.
Вижте какво показа тя в изявление пред Елена Дюлгерова:
– Изненадана ли си, че твои фотоси „ обикалят “ обществените мрежи на фона на новата Мис България?
– Много съм признателна на хората, че ме възприемат по този метод, само че съгласно мен не съм почтена да бъда Мис България. За това се изискват извънредно доста качества. Да бъдеш лицето на една страна.
Наблюдавам извънредно доста красиви дами в България, които може би заслужават тази купа. Но, да я имаш, е нещо в действителност съществено. Не бих споделила, че аз съм почтена от лична позиция.
– Все отново би ли се явила на подобен конкурс?
– Аз съм се явявала на конкурс по простъпка (разсмива се.). Защото участваме на доста състезания за достоверни национални носии, вървим по фестивали и на празници.
– Казваш вървим – с кого?
– Цялото ни семейство – майка, сестра ми Каролина, брат ми Роман.
– Ясно, за това ще те запитвам след това. Сега говорехме за теб.
– Ами явих се на конкурс, който обаче се оказа нещо напълно ненадейно – за Мис, единствено че „ Мис Родопи – кралица на киселото мляко “.
– На мен нещо ми напошлява.
– Ох, и аз по този начин го усетих, само че грешката беше моя. Аз си мислех, че това е конкурс за носии, само че се оказа нещо напълно друго. Но нямаше по какъв начин да се откажа. Не обичам да се отхвърлям.
Реших да продължа, тъй като всяко прекарване е положително – стига човек да си вземе поука от него.
Аника и брат й Роман
– Ти съумя ли да си вземеш поука?
– Да, несъмнено. Огромна поука.
Предложиха ми да стана модел, от стилната организация ми дадоха визитка. Отказах – бях извънредно разочарована – не бих споделила толкоз от себе си, аз много се борих. Но знаех, че няма по какъв начин да стана кралица.
Бях разочарована от друга позиция, от позиция на това какъв брой друга и повърхностна е ценностната система на хората в тези състезания.
Но в последна сметка не останах разочарована от себе си! Осъзнах какво е значимото за мен и осъзнах, че то е по-различно.
(Огромните й сини очи блеснат като слънцето над Родопа планина.)
– От една страна те назовават българската Мона Лиза, от друга – диамантът на Родопите. Как възприемаш това, самата ти по какъв начин се възприемаш?
– Няма по какъв начин да не се хваля. Но не се схващам нито като Мона Лиза, нито като елмаз. Обикновено момиче съм, което доста обича България, Родопите и родното ми село Старцево.
Но щом хората виждат тези качества в мен аз нямам какво друго да кажа с изключение на едно голямо благодаря!
– Говориш да Родопите и родопчаните като за нещо доста особено.
– Родопчаните имат извънредно мощни корени. Това би трябвало да се знае и ние като родопчани обичаме да посещаваме Рожен. Рожен за нас е магия. Магия не извън, а тъкмо противоположното – магия от вътрешната страна. Там можем да се обединим всички дружно, да се възхищаваме дружно, да споделяме дружно любовта си към фолклора и любовта си към традициите.
– За Роженския събор приказваш, нали?
– Именно. Още бабите ни и дядовците ни постоянно са го посещавали и ние продължаваме традициите.
За нас беше голямо благополучие да присъстваме на това огромно събитие още веднъж и да представим носиите на нашето село.
Горди сме, че сме деца на Родопа планина и по тази причина песента по поляните, гайдите, настроението на хората, достоверността и самата атмосфера на събитието са ни толкоз близки и обичани, а страстта, която имаме там, е несравнима.
– Ето че стигаме до присъединяване на част от фамилията ти на състезанието за достоверни национални носии това лято и това, че ти печелиш огромната премия.
– Наградата я завоюва празничната носия от село Старцево. Бяха показани невестинска, празнична носия и ежедневна носия на жена, както и мъжка носия.
Ние си го забележим като обща победа.
Имаше доста красиви носии, доста мощна конкуренция. Бяха показани толкоз красиви достоверни носии! Предполагам, че наш голям плюс бяха косичниците.
– А, ето това щях да те запитвам. Двете със сестра ти сте събрали погледите и с косите си – безчет плитчици, вплели безкрайна хубост. Как го постигнахте?
– В цяла България, във всеки един район или село, заплитанията на косите са разнообразни. Косичниците, които са наплетени на нас, се назовават “Наплитане с Рупове “ и “Наплитане с Кальеме “ и са характерни единствено за две села в България: Село Старцево и село Ерма река. Моят беше невестинският косичник, на сестра ми – моминският.
Аника и Каролина
Стремяхме се да създадем всичко по този начин, както е било преди, и по тази причина сме събирали коса в продължение на няколко години: в тях има както заплетена коса на дамите от рода ни, по този начин и специфична коса за наплитане, която е по-лека и придава размер и дължина на плитките, тъй като е доста значимо за дамите от село Старцево да имат дълги и гъсти коси.
Сплетоха и прибавиха украшенията две наши лели, които също като млади са били сплитани и знаят по какъв начин да създадат всичко по този начин, както би трябвало.
Всяко нещо си има специфичен брой и място, както и предопределение.
Общото време за наплитането на косите и на двете ни е 14 часа. Но когато приказваме за носии, те са красиви по разнообразни способи.
Ние представихме това, което е останало от нашите баби.
Мисля, че и това ни даде подтик напред – че си е родово, съхранявано и представяно. Ние сме си от село Старцево и си представихме носиите от село Старцево.
– Като приказваш за село Старцево цялата грееш. Разкажи ми за него.
– Прекрасно е, там и въздухът е различен – мой си, диша се по-леко, най-хубаво ми е там. А другояче село Старцево се намира в община Златоград, област Смолян.
Смята се, че е най-старото населено място в района. В землището на селото е и местността Белите камъни, където са намирани следи и остатъци от живот на античните траки.
През селото е минавал и значим римски път. Днес село Старцево е най-голямото село в региона, както и едно от най-големите в цяла България. Хората от селото съблюдават и до през днешния ден антични обичаи и традиции, излъчени от генерации на генерации.
– Ти се казваш Аника, сестра ти е Каролина. Брат ви пък е Роман. Не ми звучи доста по родопски… Кръстени ли сте на някого?
– Аз съм кръстена на баба ми Анка от страна на майка ми. Сестра ми е кръстена на другата ни баба – Карамфила, от таткова страна. Само че мама желала да бъде Каролина.
– Да е по-кралско… (Смях.)
– Да, тъкмо по този начин – принцесата на Монако Каролина. Мама доста я харесвала и доста харесвала името. Брат ми пък е Роман, на дядо ни Роман. Нашата фамилия идва тъкмо от нашия дядо по бащина линия.
– Откъде произлиза родът ви?
– Родът на татко ни е от с. Ерма река. Родителите на дядо Роман, бащата на татко ми, умряли доста млади и оставили петте си деца на грижите на вуйчо им по майчина страна.
Нейният жанр бил от Старцево и по тази причина децата били преместени да живеят тук.
Родът от страна на майка ни е доста остарял.
Нейният дядо е роден през 1871 година, преди Освобождението. Той има четирима синове и три дъщери, като тя е най-младата му внучка.
Поради общуването й с по-възрастни хора през целия си живот, майка ни е наследила и запомнила толкоз доста за селото, обичаите и носиите.
– И тъй като акцент в диалога ни стана българският фолклор, дано те запитвам – имаш ли чувството, че той се възражда измежду младите, че има значение в днешния цифровизиран и урбанизиран свят?
– Да, несъмнено. Много младежи към този момент се връщат към корените си, към фолклора. Поне моето обграждане е такова. А е естествено човек да участва в положителна среда. Аз виждам в тази положителна среда даже хора, които не познавам, даже деца, които не познавам, от напълно дребни стартират да се занимават кой с музика, кой с песни, кой с разкази и приказки. Децата са извънредно умни, те попиват това, което се случва в близост.
През нашия 21-ви век в действителност сме прекомерно световни, гледаме прекалено много напред, прекалено много на открито. Напред е хубаво, само че навън…
Когато гледаме на открито и съпоставяме, имаме два избора – или да сме нагоре и да гледаме страните, които са под нас, или да сме надолу и да гледаме страните над нас.
Във всеки един от случаите, когато се съпоставяме с непознатото, ние гоним непознати цели. А да се възвърнеш към българското, към това, което си ти, към това, което са твоите родители и твоите баби, към предците си – това е самата диаметралност на това да гледаш на открито и да гледаш нагоре.
Израстването става тъкмо по подобен метод – когато познаваш себе си. Затова съм щастлива да видя толкоз доста младежи, които се интересуват от фолклора. Ние сме едни от тях.
Не можем да кажем, че сме нито най-хубавите, нито най-запознатите. Имаме още доста да учим, само че първоизточникът на всичко е любовта, любовта над всичко.
– А хубостта? Какво е да си красиво момиче в днешно време? Какви измерения има хубостта? Чувстваш ли това като собствен плюс, който ти оказва помощ?
– Ако би трябвало да обмислям върху думата хубост, тя е добродетел. Всяка добродетел води към хубаво. Нали споделят, хубостта ще избави света? (и ето я отново тази анитина свенлива блага усмивка)
Но освен външната хубост.
Красотата е извор на сила, тя е нещо като подарък. Но и хубостта на духа, хубостта на характера – всичко се сплотява. Не можем да кажем, че един човек е хубав, като е противен по душа. Външната хубост несъмнено, е нещото, което виждаме първо.
Ако би трябвало да бъда почтена за себе си, аз съм виждала доста красиви хора – за мен няма противен човек.
Виждала съм и хора, които изпъкват с външна хубост, и такива, които изпъкват с душевна хубост. За мен персонално хубостта е мощ, а не уязвимост. У всеки един човек надвива точно тя. И би трябвало да надвива!
Ако гледаме на нея като на уязвимост, губим елементи от себе си. Трябва да се концентрираме върху хубавото, а не да гледаме неприятното.
– Малко да те приземя с въпроса с какво се занимавате двете с Каролина. Учите в Пловдивския университет…
– Каролина е втора година етнология, аз съм трета година българска и британска лингвистика. Работим като аниматорки в детски център. Занимаваме се с дечица, образоваме ги.
Което на мен персонално ми оказва помощ, тъй като като завърша, желая да бъда преподавател, ще бъда преподавател. Искам да изучавам децата, само че на село. Искам да си се върна на село.
Аника, Каролина, Роман
– Какво би споделила на новата Мис България?
– Да бъде горда. Да си мис България за мен е извънредно огромна купа. Но освен да бъде горда – да прави и българите горди. Една Мис България би трябвало да мисли и за другите, освен за себе си.
– Защо я подлагат на критика толкоз доста съгласно теб?
– Защото не е била сигурна в себе си. Много хора към този момент не са сигурни в себе си. Ние сме красиви такива, каквито сме. Можем да бъдем, каквито си желаеме в нашия 21-ви век. Но дано сме себе си, за какво да избираме да бъдем непознати?!
Ако тя счита личното си решение за корекциите, които си е направила, за вярно и вижда себе си по този метод – няма нищо неприятно. Но в случай че ги възприема като неточност, мога единствено да й кажа да намерения хубаво и да оцени себе си от вътрешната страна и да гледа да образова себе си.
Някъде прочетох, че следвала някаква мода с това, което е направила с лицето и тялото си. Бих й споделила просто да следва себе си, а не другите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ