Великите любовни истории: Карен Бликсен: Датската баронеса, която видя Африка с очите на творец и преживя любов, увековечена във филм със седем награди “Оскар”
Кое е първото име, което ви идва мислено, когато ви питат коя е най-известната шведска писателка? Хващам се на бас, че е Астрид Линдгрен. Нашата героиня през днешния ден е датската опция на Линдгрен. Шапка са й сваляли нейните колеги-съвременници Ърнест Хемингуей и Труман Капоте, а през 50-те години на предишния век на няколко пъти е номинирана за Нобеловата премия за литература. Най-известната й творба е “Седем фантастични истории ”, а автобиографичната й творба “Африканската плантация ” от 1937 г. е превърната във филм половин век по-късно, който и фенове, и кино критици дефинират като една от най-романтичните ленти на всички времена.
На тези, които не са гледали филмовата акомодация “Извън Африка ” на режисьора Сидни Полак (което е огромен пропуск!) ще спестя ровенето в интернет и ще кажа, че споделя историята на млада датчанка от сой, която се дами за шведски барон (Клаус-Мария Брандауер). Действието се развива през 20-те години на предишния век, когато е апогеят на колониализмът на Черния континент, а екзотика му към момента не е окалпазена, т.е. комерсиализирана.
Съпрузите вземат решение да заминат за Кения, с цел да основат ферма за кафе. Твърде скептична първоначално, героинята се изумява сама от себе си, когато започвеа да се влюбва в земята, народа и… един мистериозен ловджия. Мерил Стрийп влиза в кожата на баронеса Фон Бликсен, с цел да сътвори една от най-запомнящите женски функции на огромния екран, а безконечният чаровник Робърт Редфорд играе обектът на нейната пристрастеност.
“Извън Африка ” е любовно обръщение освен до един-единстявен мъж, а най-много до местата и хората, белязали една гениална разказвачка на истории, каквато е Карен Бликсен, за цялостен живот.
Карен Динесен се ражда в огромното фамилно имение в Рунгстелюн, на 15 км северно от Копенхаген, през 1885 година Баща й, Вилхелм, е офицер и публицист, някои от чиито творби се смятат за класическо четиво в страната и до през днешния ден. Детството на Карен е мощно повлияно от безгрижния, демократичен начин на живот на Вилхелм и любовта му към природата и лова. Тя е обичното момиче на баща и желае да му подражава във всичко, въпреки някои от заниманията въобще да не подхождат на една млада дама.
Когато е едвам десетгодишна обаче, татко й умира и грижата за нейното образование се поема от бабата и лелята от майчина страна. Въпреки че не я пускат в нормално учебно заведение като братята й, а я образоват вкъщи, Карен въобще не израства като консервативна задръстенячка. С вуйна си да вземем за пример тя постоянно организира оживени диалози за правата на дамите и равноправието сред половете.
В младежките си години Карен прекарва множеството от ваканциите в дома на бащините си родственици, семейство Бликсен-Финекес, в Сконе, Южна Швеция. От дребна е влюбена във втория си братовчед – извънредно красивия фен на конния спорт барон Ханс. Но защото той не дава отговор на възприятията й, тя се задоволява с брата-близнак, барон Брур Бликсен-Финеке, който демонстрира малко по-жив интерес към нея. Навръх Коледа на 1912 година двамата млади, които няма назовавам “влюбените ”, афишират годежа си.
Някой си чичо Оге, който е на особена респект в фамилията, тъй като е съумял да натрупа същинско благосъстояние в Сиам, ги посъветва да си пробват шанса в Кения, която по това време към момента е английска колония. Карен и Брур се вслушват в думите му и вземат решение да се впуснат в това малко или доста предизвестено африканско премеждие. И го вършат при започване на 1913-а. Женят се в Момбаса на 14 януари 1914 година Карен става баронеса Фон Бликсен и носи това име до 1929 година Самата тя е наричана от приятелите си Таня (от датското “Тане ”), а пък нейните читатели я познават под псевдонима Исак Динесен.
Отначало фамилията има намерение да се занимава с развъждането на добитък, само че в следствие се убеждава, че бизнесът с кафе ще бъде по-доходоносен. С начален капитал от упоменатия към този момент чичо Оге двамата основават кафена компания, която кръщават на Карен – само че не нашата Карен, а Карен – дъщерята на Оге. През 1916 година, компанията закупува огромна плантация, разпростряла се на 6 хиляди акра земя в подножието на хълмовете Нгонг, на югозапад от Найроби.
Оказва се обаче, че кафето не вирее добре на такава надморска височина и бизнесът забуксува. Самият Брор скоро губи интерес към фермерството и се отдава на обичаното си сафари, оставяйки всички грижи по фермата в ръцете на жена си. Но това надалеч не е единственото занятие на Карен. Тя се посвещава на ограмотяването на децата на служащите и в допълнение поставя грижи за локалните заболели от вариола менингит и тиф.
Когато е на 29 самата тя се разболява…
Карен и Брур са диаметрално противоположни персони и по темперамент, и по ползи. Докато тя е лоялна, работлива и съчувствена, той е въздухар и любовчия. Скоро след идването си в Африка, чаровният барон стартира да посещава постоянно прословутия клуб в Мутайга[1], където стартира да му се носи славата на гуляйджия с необятни пръсти. А поради безразборните си полови контакти съумява да лепне сифилис на жена си.
През юни 1915 на Карен й се постанова да се върне в Дания, с цел да се лекува. В ония години единственото познато лекуване за сифилиса е с живак и арсеник. Въпреки че съумява да се излекува, в бъдеще баронесата ще развие признаци на отравяне с тежки метали, които ще доведат до непрестанно утежняване на здравето й.
Преди 90 години най-известният английски денди в историята на колониална Африка умира в Кения при самолетна злополука. Името му е Денис Финч Хатън и добива своята известност с помощта на романа на Карен Бликсен “Моята Африка. А в груповите показа обликът му постоянно ще бъде свързван с този на Робърт Редфорд. Всъщност Хатън не е кой знае какъв красавец, обаче дамите припадат по него. Като всички ловци и той е малко невъзпитан, само че в същото време е и извънредно грациозен и изтънчен, с висока обща просвета и съвършени обноски. С аурата си на идеалист и авантюрист съумява да омагьоса и Карен Бликсен.
Домът на Карен, който в този момент е музей Роден през 1887 година в фамилията на потомствени благородници, Хатън посещава най-престижните учебни заведения в Англия. По време на едно пътешестване до Южна Африка младежът се влюбва в Черния континент и по-скоро в лова на едри животни и взема решение да остане. Купува имение в долината Грейт Рифт в Кения, където се открива и стартира да се занимава с заниманието си. Благодарение на вродените си прозорливост и харизма, както и на необятните си знания за саваната, Финч Хатън печели освен сърцата на дамите, само че и другарството на доста авторитетни хора от английската колония, с които се среща най-много в клуба в Мутайга.
Именно там на 5 април 1918-а се среща с Брур и Карен декор Бликсен. Maлко по-късно е разпределен на военна работа в Египет. Но макар късото другарство към този момент е съумял да направи усещане. През юли Карен написа на братовчедка си: “Между нас да си остане: влюбена съм и обектът на възприятията ми е в Кайро. ”
Вече няма никакво подозрение: Денис е омотал в любовните си мрежи още едно женско сърце.
Само пет години откакто подписват брак той се оказва дефинитивно привършен. Брур желае бракоразвод. Карен е срещу, само че в последна сметка двамата се разделят през 1921 година
Денис Финч Хатън Още от запознанството им в клуба, Хатън се води добър фамилен другар, обаче след разрива на брака им, той се сближава изключително доста с Карен. И както постоянно става в живота, последователно другарството прераства в буйна връзка. В писмо до брат си Томас от 1924 година тя му доверява: “Вярвам, че съм обвързана вечно с Денис.
Обречена съм да обожавам даже земята, по която върви, да бъда неописуемо щастлива, когато е тук и да пострадвам безгранично, когато го няма. ” На други места в богата епистоларна сбирка на баронеса Бликсен обаче прозира неустановеност и обезсърчение, тъй като връзката им надалеч не е цветя и рози. Това се дължи най-много на обстоятелството, че Карен развива мъчителна взаимозависимост от Хатън, а той от своя страна ревностно държи на свободата си и не му харесва концепцията да бъде вързан за чиято и да пола.
През 1925 година Карен и Брур публично се развеждат, което дава зелена светлина на Денис да се придвижи във фермерската им къща. Докато Карен се пробва да избави фермата от банкрут и в същото време се занимава с всевъзможни благотворителни каузи, Денис провежда сафарита за богати и знатни особи. И по този начин върви животът им през идващите пет години.
В утрото на 14 май 1931 година Карен изпраща Денис до колата, с която би трябвало да стигне до летището на Найроби. Преди да потегли обаче, той като че ли се сеща за нещо, изтичва назад до къщата и се връща с томче със стихове. Ето по какъв начин разказва Карен раздялата им през този финален, както се оказва, ден в живота на ловеца. “Застанал с единия крайник върху страничната степенка на автомобила и забил показалец в една страница, той зачита стихотворението, което бяхме обсъждали предната вечер: ‘Видях сиви гъски да летят над равнината – сивата им белота шареше на линии безкрайното небе…´ И след това потегли, потегли си вечно, махайки ми за довиждане. ”
Малко по-късно Хътън и правилният му прислужник Камау ще намерят гибелта си в избухналия в пламъци двуместен аероплан. Предсмъртното му предпочитание да бъде заровен в хълмовете Нгонг е изпълнено. Карен още по-рано е избрала мястото. “Понякога вечер седяхме на верандата и гледахме хълмовете насреща. Веднъж споделих, че желая там да бъда заровена някой ден. На Денис му хареса концепцията и от този момент постоянно оферираше да се повозим до нашите бъдещи гробове. ”
Днес на гроба на Денис Хътън на към пет благи от днешния народен парк на Найроби има дребен обелиск с гравирана на него табелка, която припомня за един рискован и забавен живот, въодушевил написването на един от най-четените модерни романи, както и снимането на филм със седем награди “Оскар ”.
Когато Карен Бликсен напуща Кения вечно, тя е на 46 години, изцяло разорена и с разтърсено здраве. Връща се в родния си дом в Рунгстелюн, където живее, издържана от роднините си, до края на живота си.
Въпреки че на няколко пъти попада в късия лист на номинирани за Нобелова премия за литература, тя по този начин и не я получава. Нейните сънародници подозират скрит план от страна на шведската академия. Посмъртният ръководител на Академията Петер Енглунд оправдава този гаф с “непростима неточност ”, тъй като даже носителят на премията през 1952 година, Ърнест Хемингуей, признава, че на неговото място е трябвало да бъде “великолепната датска писателка Исак Динесен. ”
Последните години от живота си Карен прекарва в непрекъсната болежка и страдалчество. Отделно от проблемите, породени от лекуването на сифилиса, пушенето в композиция със редовно приемане на лаксативи, които взима от боязън да не напълнее, й докарват хронична стомашна язва, поради която е оперирана в университетската болница в Копенхаген.
Карен настойчиво крие от лекуващите я лекари за лаксативите, по тази причина и те се чудят какво предизвиква фрапантното й намаляване, а оттова и от ден на ден влошаващото й се здраве. Когато обаче през идващите години се постановат още няколко хоспитализации поради недохранване и дехидратация, тя най-сетне си признава за медикаментите. Отделно от чисто физическите болки Карен страда и от свирепи паник офанзиви, за които и до ден сегашен не може да се откри дали са били действителни или психосоматични.
Поредната несполучлива интервенция на жлъчката, само че най-много отводът й да се храни в последна сметка водят до летален излаз през 1962 година Днес докторите биха определили като причина за гибелта й анорексия невроза, само че преди 60 години това заболяване към момента не е било известно.
След кончината на Бликсен фермата й в Кения е изплатена от датското държавно управление за да действа като лицей по хранителни технологии. След огромния триумф на кино лентата “Извън Африка ” през 1985 година обаче колежът става музей на Карен Бликсен. Имението в Рунгстелюн, чиито най-стари постройки датират от 1680 година, също е превърнато в музей през 1991 година Образът на Карен Бликсен е бил на националната банкнота от 50 крони, както и на серия от марки. По случай 100-годишнината от рождението й на нея е кръстен Астероид 3318.
[1] Квартал в Найроби.
