Какво виждаш в огледалото?
Кое е общото сред най-големите конгломерати в света и кварталния магазин? По какво си наподобяват момчето, ритащо за здраве в градинката, с известни имена в спорта като Лионел Меси и Кристиано Роналдо? Кой феномен кара хората да се развиват и да се стремят към нови достижения повече от всеки различен? Отговорът ще ви изненада - конкуренцията. Да, колкото и да ни плаши, ние сме обречени постоянно да се състезаваме, да се съревноваваме. Това освен ни е 'в кръвта', само че и ни е изстреляло на върха на пирамидата като същества. Конкуренцията, колкото и застрашително да звучи за нас, е повода да поддържаме мотивация и да се стремим към рационализиране.
Всичко е внедрено в нас
Аз не укривам, че поддържам теорията на Дарвин за еволюцията*. Нормално е да сме плод на метода проба - неточност на природата. Новите върхове в спортовете, все по - бързото съзряване на децата, както и възходящата ни дарба да колекционираме познания и да откриваме нови хрумвания в главите си, демонстрира, че промените в гените могат да имат позитивно въздействие върху нашия живот.
Еволюцията е муден развой и не постоянно върви най-вече в вярната посока. Някои от промените не водят до позитивни качествени промени. За благополучие, природата е ‘наясно’ с този факт и може да открие грешката и да я поправи. Ние не се замисляме какъв брой пъти в действителност тя бърка, тъй като отрицателните операции нормално не просъществуват дълго и бързо са поправени. Този блян към съвършенство от страна на природата, напълно естествено се е предал на нас като част от нея. И под нас не имам предвид единствено хората, а всички нейни 'деца'.
И хората, и животните имат способността да правят оценка качествата на другите от типа си. Можем да разберем един субект здрав ли е, мощен ли е, даже за нас е значимо равнището на просветеност. Обикновено сме привлечени от хора, които са измежду най - положителните съгласно личната ни канара за оценяване по тези индикатори. Скалата е относителна и друга за всеки от нас, по този начин както са и критериите ни.
Това е от значително значение за еволюцията. Ние желаеме да смесим нашите гени с други 'съвършени' такива. Така имаме вяра, че нашето потомство ще живее по - дълго и генните промени ще водят до позитивно качествени такива. Винаги желаеме най - положителното за нашия унаследен материал и по тази причина сортираме най - мощния, образован и здрав субект за задачата.
Това от своя страна поражда конкуренция. Ако ти искаш да бъдеш оценен високо, то би трябвало да си над останалите. Трябва да се съревноваваш с тях и да покажеш повече. Това самобитно съревнование, с течение на времето, съществува към този момент освен на примитивно равнище, само че се е пренесло и в нашия професионален и персонален живот.
Конкуренцията поражда качество
Конкуренцията поражда упоритост. Често бъркаме тази конкурентност с готовност за власт. Никой действително не се стреми към власт от самоцел. Това е разследване на обстоятелството, че желаеме да сме по - положителни от всички други, във допустимо най - доста области и сфери от живота. Искаме да сме на върха, даже и да е самотно там. Така имаме надзор над останалите 'състезатели' и вътрешно задоволство, че сме най-успешните.
Конкуренцията ни поддържа живи, будни и ни разрешава постоянно да сме нащрек. Амбицира ни да се развиваме и усъвършенстваме, да сме в течение с новите трендове и да се стремим към нови висоти. Тя е нужната провокация, с цел да живеем, тъй че да оставим диря, своя отпечатък във времето - даже това да е поколението, което сътворяваме след себе си.
Най-важното огледало
Досега приказвах за конкуренцията като съпоставяне или състезание. За да съпоставим другите, ни би трябвало насочна точка, пример, тъй като оценката е относителна. Този пример сме самите ние. С други думи, с цел да оценим другите, ние би трябвало да можем действително да оценим себе си. Ако 'Животът е като кутия шоколадови бонбони'*, то аз бих споделил, че хората към нас са като стая цялостна с огледала. Едно ни вижда слаби, друго високи, на трето изглеждаме щастливи, на четвърто даже интелигентни.
Вкъщи, обаче, имаме единствено едно огледало и то е най - значимото. То демонстрира по какъв начин се виждаме ние самите.
Нашият мозък има недостатъци, които ловко прикрива с леки трикове. Един подобен трик Даниел Канеман (нобелов лауреат и психолог) назовава 'ефекта на ореола'. Той е разследване на това, че, когато ние нямаме задоволителна информация с цел да стигнем до извод, нашият мозък употребява тази, която има, напасва я и добавя с допускания върху това, което е напаснал. Така да вземем за пример, в случай че забележим висок и строен мъж на улицата автоматизирано ще заключим, че е здрав. Ако се натъкнем на елегантна и добре облечена жена, то тя ще е съумяла и умна. Валидно е и в отрицателен проект, естествено. Това струпване на качества или дефекти е вследствие на това допускане и е разказано в книгата на Канеман - " Мисленето " *.
За да се конкурираме с другите, ние би трябвало да можем да си дадем действителна оценка за това, което виждаме в огледалото. А това е по - мъчно, в сравнение с си мислите.
Информацията против хармонията
Уверявам ви, че рядко ще има миг, в които отражението от горния абзац ще ви задоволи изцяло. Това е изцяло обикновено. Никой не може да е съвършен във всичко. Просто природата и упоменатата еволюция не работи по този начин. Принципът на проба - неточност задължава вие освен да сте резултат на позитивни промени, само че и да сте цялост от няколко отрицателни такива. Винаги ще има някои по-красив или по-умен, или по-привлекателен, или по - сполучлив.
Това е както поради упоменатите еволюционни промени, по този начин и от въздействието на околната среда. Цитатът от 'Форест Гъмп' е безусловно годен и тук. Начинът ни на живот, напредъкът в технологиите и бомбардирането ни с всевъзможна информация, пречи на нашата естетика със самите себе си.
Винаги ще ни се демонстрират по - положителни образци и по - сполучливи хора, по отношение на които ние ще се съпоставяме. Ще желаеме да сме като тях и няма да сме удовлетворени със себе си.
Това е тягостно чувство, само че би трябвало да свикнем с него, в случай че желаеме да си върнем хармонията. Не е уязвимост да се примирим, че в дадена област някой ще е по - сръчен. Вманиачаването в перфекционизма е също толкоз рисково, едвам се 'пуснем по течението' и да неглижираме конкуренцията. Границата е тънка, а прескачането ѝ елементарно.
Накрая, дайте си сметка, дали постоянно желаете да сте най-хубавите. Да, няма да основете 'Амазон' и да станете милиардери, няма да сте и новите Меси и Роналдо, само че цената, която те са платили,да са там, дали ви е 'по джоба'. Бъдете щастливи от това, което сте, и се стремете към самоусъвършенстване.
Автор: Иван Григоров
За еволюцията:
Еволюцията
Наука в душата от Ричард Докинс
Цитати :
Животът е като кутия с шоколадови бонбони - Форест Гъмп
Източници:
Мисленето от Даниъл Канеман
