Изложба събра кодовете на средновековна България
„ Кодове на еднаквост. Вяра, език, народ “ е името на една завладяваща галерия, подредена в залите на Историческия музей в Перущица. С нея попадаме в света на средновековна България от IХ-X век. Изложбата се концентрира върху подбрани епиграфски монументи и първите скриптории по нашите земи.
Две основни събития са мотивът за изложбата - през 2025 година се навършиха 1160 години от приемането на християнството у нас и 1140 години от идването на Кирило-Методиевите възпитаници в България.
Заслуга за основаването й имат две дами. Инициативата е на гл. ас. доктор Мария Христова - Пенкова, която работи към Института по пробна морфология, патология и антропология към Българска академия на науките, а Радостина Благоева е основен помощник и лекар от Археологическия музей във Велики Преслав.
Фрагмент от дребна фаянсова плочка, открита от археолозите при разкопки до Кръглата черква в Преслав, стои под стъкло в една от витрините. Изработена е от най-меката бяла глина, известна и като каолин и бяла хума, типична за художествената школа на столицата на Първото българско царство. Изображението, което се вижда, е на български държател - с корона на главата и жезъл в ръката.
„ Това е принц или самият цар Симеон
като ктитор на Кръглата черква в Преслав. Защото точно той я е построил преди време - позволява археологът Румен Иванов, организатор в музея на Перущица. - Тази находка е скъпа с това, че е измежду дребното изображения на наш държател изобщо, освен в средновековна България “.
„ Освен това ни припомня за прословутата Преславска рисувана керамика, която изпреварва с век появяването на византийската “, включват се Радостина Благоева и Мария Христова-Пенкова. Важното е, че този експонат освен добавя цялостната идея на изложбата, само че и ясно показва синтеза сред религия, книжовност и държавност - основни кодове на българската средновековна еднаквост. В темелите на нашата еднаквост като българи стоят християнството, писмеността и духовната традиция. Двете значими годишнини от българската история - 1160 година от приемането на християнството от българите и 1140 година от идването на учениците на светите братя Кирил и Методий в средновековна България, са повратни моменти, които поставят основите на българската държавност, словесност и просвета.
Всичко стартира от буквите
Днес 70 езика и близо 300 милиона поданици по света употребяват нашата кирилица. Създадена в края на IX в. и началото на X в. в Преславската книжовна школа, писмеността ни е същинска загадка, която носи прикрито обръщение. Буквите ни са роман за грамотността, а не просто набор от знаци. Имената на първите букви - Аз, Буки, Веди, Глаголи - образуват логичен текст, който гласи: „ Аз зная буквите и животът със знанието е добър “. „ С тази галерия желаеме да пренесем посетителите в духовния свят на Велики Преслав и да разкажем за достиженията на Преславската книжовна школа. Всеки българин е чувал за Златния век на българската просвета. Фокусът на изложбата е подложен върху епиграфски монументи със всемирски и набожен темперамент, които са свързани с най-ранните книжовни центрове и скриптории на средновековна България “, споделя Радостина Благоева от музея във Велики Преслав. Находките потапят в всекидневието на средновековния българин от интервала IX-XI век - време, когато се утвърждава християнската религия и книжовността. Всеки българин през днешния ден знае за делото на братята Кирил и Методий и техните възпитаници, само че за първи път книжовната история и археология влизат в колаборация, с цел да покажат на какво високо равнище е била средновековна България.
„ Държавата ни по това време е имала всички постижения на една напреднала цивилизация. Нарекохме изложбата „ Кодове на еднаквост “, тъй като езикът е оня код, посредством който поддържаме връзка и се идентифицираме като българи “, добавя гл. ас. доктор Мария Христова-Пенкова. - Разказът за нашата книжовност наблюдава една дълга нишка на битие на българите в Европа,
както и мястото ни в Средновековния свят. Оказва се, че тогава ние, българите, сме една от водещите империи в Стария свят - незабавно след Византия и Свещената Римска империя. Ала те пишат с одобрени писмености, основани преди появяването на християнството, само че единствената писменост, която е осветена, това е глаголицата. Затова в границите на Римокатолическия свят тя се резервира на територията на днешна Хърватия чак до XIX век “.
Надписите разкриват освен езиковите и графичните особености на епохата, само че и визиите за власт, вяра и принадлежност в ранносредновековното ни общество. Археологията, показана тук, е достоверна, идва от разкопки към Велики Преслав - една от най-значимите столици, само че и културен център на средновековна България.
Отнемало цяла година да се направи книга от пергамент
Изложбата в Перущица демонстрира скъпи експонати: кръстове, мастилница, клипси за книги, както и надписи върху камък и глина, изпълнени на старобългарски език. Експонатите освен илюстрират развиването на ранносредновековната книжовна традиция, само че и разкриват всекидневните практики на книжовници и духовници от Преслав.
Далеч преди хартията да навлезе в Европа, някъде към 1450 година пергаментът (обработена животинска кожа) е бил главният материал за основаването на една средновековна книга. Процесът бил дълъг и комплициран. Първо се обработвала деликатно подбрана кожа във варов разтвор, след това се остъргвала и опъвала. След като подготвяли листата, следвало самото писане (калиграфия) и най-после - подвързването. Но това напълно не е всичко - ръкописът претендирал мастилото да е качествено, а самото преписване отнемало сред 6 месеца и една година за един средноголям ръкопис. Продължителността е зависела от размера на текста, сложността на украсата и броя на хората, работещи по плана.
„ Находките наблюдават целия този развой - с нужните за това принадлежности и принадлежности. Нашите предци имали инструмент, с който се прошнуровали (прошивали) самите листове. След това с линера се разчертавали редовете, с цел да няма разлика или надолнище в самото изписване. А мастилницата се пълнела с разнообразни багрила, взети от природата.
След като всичко по книгата е готово - тя към този момент е изписана и изрисувана, се прави закопчалка и по този метод се съхранява. Восъчната дъска също била нужна на книжовника - върху нея дедите ни се учили да изписват буквите - първо на глаголица, а по-късно и на кирилица “, изяснява Мария Пенкова.
" Подобни принадлежности за писане на ръкописи се намират рядко по нашите земи. Това е единствената групова находка от средновековни писци, открита в гроб до Велики Преслав, където евентуално е заровен литератор ", описа археологът Румен Иванов.
Смесвали надписи на кирилско и глаголическо писмо
Сред епиграфските материали, произхождащи от България и Румъния, се откриват кирилски надписи, които включват обособени глаголически букви. Употребата на смесено кирилско и глаголическо писмо демонстрира, че техните създатели са употребявали и двете писмености.
Така при изследванията на старобългарската цитадела при с. Цар Асен, Силистренско, е открит варовиков камък с пирамидална форма, върху чиято лицева страна са показани кръстове, а към тях е врязан кирилски надпис, продължаващ и върху дясната страна на камъка, научаваме от изложбата.
Френските крале полагали клетва пред наше евангелие
Векове наред френските крале полагали клетка при коронация, поставяйки ръка върху едно евангелие. Мястото е катедралата в Реймс. Оттам идва и името му - Реймското евангелие.
Кралете на Франция вярвали, че текстът е написан на заветен език, без да подозират, че това е старобългарски. Тайнственият ръкопис съчетава две писмености в една книга. Първата част (32 страници) е написана на кирилица през XI век, а втората (62 страници) - на глаголица през 1395 година
Първата коронация в катедралата в Реймс е почнала с Анри III - годината е 1575-а.
" Самият Георги Раковски разказва ръкописа в книгата си „ Българио, майко блага “, като „ евангелие чист ръкопис български скъпа скъпоценност - наша античност “, демонстрира Дима Павлова, директорка на музея в Перущица.
Богато декориран и изписан, истинският обков е бил извънредно хубав. Книгата е покрита със злато и скъпоценни камъни. Навремето вярвали, че в обкова <210> са вградени частици от Светия кръст и мощи на светци. По време на Френската гражданска война скъпоценният обков е разграбен, само че самият ръкопис оцелява. През 2005 година Ватиканът подари на България висококачествено цифрово копие на евангелието.
Основан от цар Борис I: Манастир се прочува като " каменната библиотека "
Сред манастирите, издигнати по времето на цар Борис I, се откроява този край провадийското село Равна. Основаването му е датирано тъкмо от каменен надпис: 23 април 889 година Светата обител " Св. Богородица ", известна и като Княжеския манастир, е обвързвана директно с цар Симеон Велики.
Необичайният архитектурен проект, богатата декорация на манастирския храм, съществуването на канализация, сервизни пространства и даже баня, приказва за специфичната му роля и значение. По това време цар Симеон се завръща от Константинопол, където е бил подготвян за предстоящ глава на Българската черква.
В манастира са открити над 330 надписа на 5 разнообразни графични системи - руническо писмо, гръцко, латинско, кирилско и глаголическо. Заедно с тези надписи са открити и близо 30 алфавити на гръцки език, което допуска, че се правило образование поради преводаческата активност.
Също по този начин са открити над 3200 рисунки, изсечени в стените. Сред рисунките има доста изображения на конници, езически жреци, знаци „ кон “ и „ кръст “. Изобразени са християнски светци, да вземем за пример св. Василий и св. Алексий. Представена е сцената на Възнесението. Прави усещане, че буквите от надписите имат същата величина и начертания, каквито има и върху пергамента. Всичко това дава съображение изданието на ЮНЕСКО да назова манастира край Равна „ каменна библиотека от Х век “, „ първата българска езикова лаборатория “.
Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенезите.
Снимки от Валентина Биларева
Две основни събития са мотивът за изложбата - през 2025 година се навършиха 1160 години от приемането на християнството у нас и 1140 години от идването на Кирило-Методиевите възпитаници в България.
Заслуга за основаването й имат две дами. Инициативата е на гл. ас. доктор Мария Христова - Пенкова, която работи към Института по пробна морфология, патология и антропология към Българска академия на науките, а Радостина Благоева е основен помощник и лекар от Археологическия музей във Велики Преслав.
Фрагмент от дребна фаянсова плочка, открита от археолозите при разкопки до Кръглата черква в Преслав, стои под стъкло в една от витрините. Изработена е от най-меката бяла глина, известна и като каолин и бяла хума, типична за художествената школа на столицата на Първото българско царство. Изображението, което се вижда, е на български държател - с корона на главата и жезъл в ръката.
„ Това е принц или самият цар Симеон
като ктитор на Кръглата черква в Преслав. Защото точно той я е построил преди време - позволява археологът Румен Иванов, организатор в музея на Перущица. - Тази находка е скъпа с това, че е измежду дребното изображения на наш държател изобщо, освен в средновековна България “.
„ Освен това ни припомня за прословутата Преславска рисувана керамика, която изпреварва с век появяването на византийската “, включват се Радостина Благоева и Мария Христова-Пенкова. Важното е, че този експонат освен добавя цялостната идея на изложбата, само че и ясно показва синтеза сред религия, книжовност и държавност - основни кодове на българската средновековна еднаквост. В темелите на нашата еднаквост като българи стоят християнството, писмеността и духовната традиция. Двете значими годишнини от българската история - 1160 година от приемането на християнството от българите и 1140 година от идването на учениците на светите братя Кирил и Методий в средновековна България, са повратни моменти, които поставят основите на българската държавност, словесност и просвета.
Всичко стартира от буквите
Днес 70 езика и близо 300 милиона поданици по света употребяват нашата кирилица. Създадена в края на IX в. и началото на X в. в Преславската книжовна школа, писмеността ни е същинска загадка, която носи прикрито обръщение. Буквите ни са роман за грамотността, а не просто набор от знаци. Имената на първите букви - Аз, Буки, Веди, Глаголи - образуват логичен текст, който гласи: „ Аз зная буквите и животът със знанието е добър “. „ С тази галерия желаеме да пренесем посетителите в духовния свят на Велики Преслав и да разкажем за достиженията на Преславската книжовна школа. Всеки българин е чувал за Златния век на българската просвета. Фокусът на изложбата е подложен върху епиграфски монументи със всемирски и набожен темперамент, които са свързани с най-ранните книжовни центрове и скриптории на средновековна България “, споделя Радостина Благоева от музея във Велики Преслав. Находките потапят в всекидневието на средновековния българин от интервала IX-XI век - време, когато се утвърждава християнската религия и книжовността. Всеки българин през днешния ден знае за делото на братята Кирил и Методий и техните възпитаници, само че за първи път книжовната история и археология влизат в колаборация, с цел да покажат на какво високо равнище е била средновековна България.
„ Държавата ни по това време е имала всички постижения на една напреднала цивилизация. Нарекохме изложбата „ Кодове на еднаквост “, тъй като езикът е оня код, посредством който поддържаме връзка и се идентифицираме като българи “, добавя гл. ас. доктор Мария Христова-Пенкова. - Разказът за нашата книжовност наблюдава една дълга нишка на битие на българите в Европа,
както и мястото ни в Средновековния свят. Оказва се, че тогава ние, българите, сме една от водещите империи в Стария свят - незабавно след Византия и Свещената Римска империя. Ала те пишат с одобрени писмености, основани преди появяването на християнството, само че единствената писменост, която е осветена, това е глаголицата. Затова в границите на Римокатолическия свят тя се резервира на територията на днешна Хърватия чак до XIX век “.
Надписите разкриват освен езиковите и графичните особености на епохата, само че и визиите за власт, вяра и принадлежност в ранносредновековното ни общество. Археологията, показана тук, е достоверна, идва от разкопки към Велики Преслав - една от най-значимите столици, само че и културен център на средновековна България.
Отнемало цяла година да се направи книга от пергамент
Изложбата в Перущица демонстрира скъпи експонати: кръстове, мастилница, клипси за книги, както и надписи върху камък и глина, изпълнени на старобългарски език. Експонатите освен илюстрират развиването на ранносредновековната книжовна традиция, само че и разкриват всекидневните практики на книжовници и духовници от Преслав.
Далеч преди хартията да навлезе в Европа, някъде към 1450 година пергаментът (обработена животинска кожа) е бил главният материал за основаването на една средновековна книга. Процесът бил дълъг и комплициран. Първо се обработвала деликатно подбрана кожа във варов разтвор, след това се остъргвала и опъвала. След като подготвяли листата, следвало самото писане (калиграфия) и най-после - подвързването. Но това напълно не е всичко - ръкописът претендирал мастилото да е качествено, а самото преписване отнемало сред 6 месеца и една година за един средноголям ръкопис. Продължителността е зависела от размера на текста, сложността на украсата и броя на хората, работещи по плана.
„ Находките наблюдават целия този развой - с нужните за това принадлежности и принадлежности. Нашите предци имали инструмент, с който се прошнуровали (прошивали) самите листове. След това с линера се разчертавали редовете, с цел да няма разлика или надолнище в самото изписване. А мастилницата се пълнела с разнообразни багрила, взети от природата.
След като всичко по книгата е готово - тя към този момент е изписана и изрисувана, се прави закопчалка и по този метод се съхранява. Восъчната дъска също била нужна на книжовника - върху нея дедите ни се учили да изписват буквите - първо на глаголица, а по-късно и на кирилица “, изяснява Мария Пенкова.
" Подобни принадлежности за писане на ръкописи се намират рядко по нашите земи. Това е единствената групова находка от средновековни писци, открита в гроб до Велики Преслав, където евентуално е заровен литератор ", описа археологът Румен Иванов.
Смесвали надписи на кирилско и глаголическо писмо
Сред епиграфските материали, произхождащи от България и Румъния, се откриват кирилски надписи, които включват обособени глаголически букви. Употребата на смесено кирилско и глаголическо писмо демонстрира, че техните създатели са употребявали и двете писмености.
Така при изследванията на старобългарската цитадела при с. Цар Асен, Силистренско, е открит варовиков камък с пирамидална форма, върху чиято лицева страна са показани кръстове, а към тях е врязан кирилски надпис, продължаващ и върху дясната страна на камъка, научаваме от изложбата.
Френските крале полагали клетва пред наше евангелие
Векове наред френските крале полагали клетка при коронация, поставяйки ръка върху едно евангелие. Мястото е катедралата в Реймс. Оттам идва и името му - Реймското евангелие.
Кралете на Франция вярвали, че текстът е написан на заветен език, без да подозират, че това е старобългарски. Тайнственият ръкопис съчетава две писмености в една книга. Първата част (32 страници) е написана на кирилица през XI век, а втората (62 страници) - на глаголица през 1395 година
Първата коронация в катедралата в Реймс е почнала с Анри III - годината е 1575-а.
" Самият Георги Раковски разказва ръкописа в книгата си „ Българио, майко блага “, като „ евангелие чист ръкопис български скъпа скъпоценност - наша античност “, демонстрира Дима Павлова, директорка на музея в Перущица.
Богато декориран и изписан, истинският обков е бил извънредно хубав. Книгата е покрита със злато и скъпоценни камъни. Навремето вярвали, че в обкова <210> са вградени частици от Светия кръст и мощи на светци. По време на Френската гражданска война скъпоценният обков е разграбен, само че самият ръкопис оцелява. През 2005 година Ватиканът подари на България висококачествено цифрово копие на евангелието.
Основан от цар Борис I: Манастир се прочува като " каменната библиотека "
Сред манастирите, издигнати по времето на цар Борис I, се откроява този край провадийското село Равна. Основаването му е датирано тъкмо от каменен надпис: 23 април 889 година Светата обител " Св. Богородица ", известна и като Княжеския манастир, е обвързвана директно с цар Симеон Велики.
Необичайният архитектурен проект, богатата декорация на манастирския храм, съществуването на канализация, сервизни пространства и даже баня, приказва за специфичната му роля и значение. По това време цар Симеон се завръща от Константинопол, където е бил подготвян за предстоящ глава на Българската черква.
В манастира са открити над 330 надписа на 5 разнообразни графични системи - руническо писмо, гръцко, латинско, кирилско и глаголическо. Заедно с тези надписи са открити и близо 30 алфавити на гръцки език, което допуска, че се правило образование поради преводаческата активност.
Също по този начин са открити над 3200 рисунки, изсечени в стените. Сред рисунките има доста изображения на конници, езически жреци, знаци „ кон “ и „ кръст “. Изобразени са християнски светци, да вземем за пример св. Василий и св. Алексий. Представена е сцената на Възнесението. Прави усещане, че буквите от надписите имат същата величина и начертания, каквито има и върху пергамента. Всичко това дава съображение изданието на ЮНЕСКО да назова манастира край Равна „ каменна библиотека от Х век “, „ първата българска езикова лаборатория “.
Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенезите.
Снимки от Валентина Биларева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ