Според Кодекса на труда имаме право на над десет различни видове отпуск – за част от тях дори не подозираме
Кодексът на труда урежда правото на служащия или служителя на разнообразни типове отпуск - главен и спомагателен заплатен годишен отпуск, неплатен, за образование, за бременност, раждане и майчинство, за краткотрайна нетрудоспособност и така нататък
Платен годишен отпуск
Съгласно член 155, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/, всеки служащ или чиновник има право на заплатен годишен отпуск. За да употребява това право е належащо да е придобил минимум 4 месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е при един или повече работодатели. Веднъж добито, правото на заплатен годишен отпуск се резервира до края на трудовата активност на служащия или служителя.
При преустановяване на трудовото правно отношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж служащият или служителят има право на обезщетение за неползван заплатен годишен отпуск, изчислено по реда на член 224, алинея 1. от Кодекса на труда.
В алинея 4 на член 155 от Кодекса на труда е планувано, че минималният размер на главния заплатен годишен отпуск не по-малко от 20 работни дни. Някои категории служащи и чиновници според от особения темперамент на работата имат право на продължен заплатен годишен отпуск, в който е включен отпускът по алинея 4. Категориите служащи и чиновници и минималният размер на този отпуск са избрани с разпоредба на Министерския съвет.
Редът за прилагане на платеният годишен отпуск е регламентиран в член 173 от Кодекса на труда. Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя с документално позволение от работодателя (чл. 173, алинея 1 КТ). Необходимо е служащият или служителят да подаде документално искане до работодателя, с което да изиска да му бъде позволено да употребява заплатен годишен отпуск, като уточни размера му в работни дни и датата, считано от която да стартира използването.
В наредбата на член 173, алинея 2 КТ е регламентирано задължението за работодателя да позволява на служащите и чиновниците, които изповядват изповедание, друго от източноправославното, по техен избор прилагане на част от годишния заплатен отпуск или неплатен отпуск по член 160, алинея 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, само че не повече от източноправославните празници по член 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, разнообразни от източноправославното се дефинират от Министерския съвет (чл. 173, алинея 3 КТ). Празниците през 2024 година са избрани с Решение № 804 на Министерски съвет от 17.11.2023 година за установяване на дните за религиозни празници на вероизповеданията, разнообразни от Източноправославното.
Допълнителен заплатен годишен отпуск
Разпоредбата на член 156 от Кодекса на труда регламентира случаите, при които служащите или чиновниците имат право на спомагателен заплатен годишен отпуск и те са:
1. за работа при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения - не по-малко от 5 работни дни;
2. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.
В сходство с чл.156а от Кодекса на труда, с групов или с самостоятелен трудов контракт могат да бъдат уговорени по-големи размери на отпуските по чл.155.
Начин и ред за прилагане на платения годишен отпуск
Начинът на прилагане на платения годишен отпуск е регламентиран в член 172 КТ.
Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя едновременно или на части, като законът не дефинира на какъв брой елементи може да се употребява платеният годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се употребява в работни дни. При използването отпускът може да се разпокъсва на части, без ограничаване на минималния размер.
Редът за прилагане на платения годишен отпуск е регламентиран в член 173 КТ.
Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя с документално позволение от работодателя (чл. 173, алинея 1 КТ). Необходимо е служащият или служителят да подаде документално искане до работодателя, с което да изиска да му бъде позволено да употребява заплатен годишен отпуск, като уточни размера му в работни дни и датата, считано от която да стартира използването.
В наредбата на член 173, алинея 2 КТ е регламентирано задължението за работодателя да позволява на служащите и чиновниците, които изповядват изповедание, друго от източноправославното, по техен избор прилагане на част от годишния заплатен отпуск или неплатен отпуск по член 160, алинея 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, само че не повече от източноправославните празници по член 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, разнообразни от източноправославното се дефинират от Министерския съвет (чл. 173, алинея 3 КТ). Работникът или служителят употребява платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася (чл. 173, алинея 5, изр. 1 КТ).
Правото на заплатен годишен отпуск е главно трудово право на служащия или служителя и неговото предопределение е възобновяване на изразходваната работна мощ. Затова главното предписание е, че платеният годишен отпуск се употребява през календарната година, за която се поставя.
В член 173а от КТ е уредено прилагане на отпуск при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура. Когато заради оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е прекратена работата на предприятието, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници, работодателят има право да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя и без негово единодушие, в това число на служащ или чиновник, който не е придобил 4 месеца трудов стаж.
Работодателят е задължен да позволява използването на заплатен годишен отпуск или на неплатен отпуск при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал стадий на лекуване ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му;
3. служащ или чиновник, който е уединен татко или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му;
4. служащ или чиновник, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. служащ или чиновник с трайно понижена продуктивност 50 и над 50 на сто;
6. служащ или чиновник с право на протекция при уволняване по член 333, алинея 1, т. 2 и 3.
Времето за прилагане на отпуск при изискванията на оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура се зачита за трудов стаж.
Работници и чиновници, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст употребяват отпуска си през лятото, а по тяхно предпочитание – и през друго време на годината, с изключение на в случаите, когато работодателят има право да им даде платения годишен отпуск и без тяхно единодушие (чл. 174 КТ).
Работодателят е задължен да позволи платения годишен отпуск на служащия или служителя до края на съответната календарна година, в случай че използването му е отсрочено по реда на член 176 (чл. 173, алинея 5, изр. 2 КТ). В случай на отсрочване по член 176 КТ, на служащия или служителя се обезпечава прилагане на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година заплатен годишен отпуск (чл. 173, алинея 5, изр. 3 КТ).
Едностранното даване на платения годишен отпуск от работодателя е уредено в член 173, алинея 4 КТ.
Работодателят има право да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя и без негово единодушие в следните три случая:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при по едно и също време прилагане на отпуска от всички служащи и служители;
3. когато служащият или служителят след покана от работодателя не е изискал отпуска си до края на календарната година, за която се поставя.
Прекъсването на платения годишен отпуск е уредено в член 175 КТ.
" Прекъсване " значи, че използването на платения годишен отпуск е почнало и преди да изтече интервалът, за който е позволен от работодателя, настава събитие, което води до прекратяване на неговото прилагане.
Съгласно член 175, алинея 1 КТ използването на платения годишен отпуск се прекъсва, в случай че на служащия или служителя бъде позволен различен тип заплатен или неплатен отпуск. Ползването на отпуска се прекъсва по негово искане и остатъкът се употребява в допълнение по единодушие на страните.
Съгласно член 175, алинея 2 КТ използването на платения годишен отпуск се прекъсва по взаимно единодушие на страните, изразено документално.
Отлагането на платения годишен отпуск е уредено в член 176, алинея 1 КТ.
" Отлагане " значи, че платеният годишен отпуск не е употребен през календарната година, за която се отнася, а заради настъпване на несъмнено в закона обстоятелство/причина, отпускът се отсрочва за прилагане през идната календарна година.
Работодателят има право да отсрочи използването на платения годишен отпуск за идната календарна година заради значими индустриални аргументи - член 176, алинея 1, т. 1 КТ. Работодателят може да отсрочи използването на платения годишен отпуск, само че при изискването, че е обезпечил на служащия или служителя прилагане на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година заплатен годишен отпуск (чл. 176, алинея 1, т. 1 КТ във вр. с 173, алинея 5, изречение трето КТ).
Работникът или служителят също има право да отсрочи използването на платения годишен отпуск - член 176, алинея 1, т. 2 КТ.
Ползването на платения годишен отпуск се отсрочва, когато служащият или служителят употребява различен тип отпуск. “Другият отпуск “ може да бъде позволен от работодателя или от здравните органи (напр. отпуск за осъществяване на цивилен, публични и други отговорности, неплатен отпуск, длъжностен или креативен отпуск, отпуск за образование, отпуск при краткотрайна нетрудоспособност, отпуск заради бременност, раждане и осиновяване и за развъждане на дете до 2-годишна възраст и др.).
Ползването на платения годишен отпуск се отсрочва по искане на служащия или служителя със единодушието на работодателя. За да бъде отсрочено използването на платения годишен отпуск, с изключение на искане на служащия или служителя, е належащо единодушие на работодателя.
Когато отпускът е отсрочен или не е употребен до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е задължен да обезпечи използването му през първите шест месеца на идната календарна година.
Право на служащия или служителя самичък да дефинира времето на прилагане на платения годишен отпуск е уредено в член 176, алинея 3 КТ.
Правото на служащия или служителя поражда когато:
1. отпускът е отсрочен или отпускът не е употребен до края на календарната година, за която се отнася;
2. служащият или служителят е изискал да употребява платения годишен отпуск (отложен или неползван през миналата календарна година) до края на 6-тия месец през идната календарна година;
3. работодателят не е разрешил използването на отпуска, пожелан от служащия или служителя.
Работникът или служителя има право самичък да дефинира времето на използването на платения годишен отпуск, като уведоми за това работодателя документално, минимум 14 календарни дни авансово.
Погасяването на правото на прилагане на платения годишен отпуск е уредено в член 176а КТ.
Съгласно член 176а, алинея 1 КТ, когато платеният годишен отпуск не е употребен до приключване на две години от края на годината, за която се поставя, без значение от аргументите за това, правото на използването му се погасява по отминалост.
Съгласно член 176а, алинея 2 КТ, когато платеният годишен отпуск е отсрочен при изискванията и по реда на член 176, алинея 4 КТ, правото на служащия или служителя на използването му се погасява по отминалост след приключване на две години от края на годината, в която е отпаднала повода за неползването му.
Платеният годишен отпуск би трябвало да се употребява, той не може да се компенсира с парично обезщетение, с изключение на при преустановяване на трудовото правно отношение. При преустановяване на трудовото правно отношение служащият или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания заплатен годишен отпуск, правото за който не е погасено по отминалост.
Възнаграждението за времето на платения годишен отпуск, което се заплаща на служащия или служителя се пресмята по реда на член 177 от КТ.
Неплатен отпуск
Съгласно член 160, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят по искане на служащия или служителя може да му позволи неплатен отпуск без значение от това, дали е употребил или не платения си годишен отпуск и без значение от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от наредбата, неплатеният отпуск се позволява по искане на служащия или служителя, работодателя не може да даде този тип отпуск без да е направено искане от лицето. Както е видно от наредбата, неплатения отпуск се позволява по искане на служащия или служителя, само че право на работодателя е да реши дали да позволи този тип отпуск, както и неговия размер. Работодателят не може да даде този тип отпуск на работника/служителя, без да е направено искане за него.
Отпуск за осъществяване на цивилен и публични отговорности
В член 157 от КТ е регламентирано правото на работниците/служителите на отпуск за осъществяване на цивилен, публични и други отговорности и те са:
1. при бракосъчетание - 2 работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;
3. при гибел на родител, дете, брачен партньор, брат, сестра и родител на другия брачен партньор или други родственици по права линия - 2 работни дни;
4. когато е свикан в съд или от други органи като страна, очевидец или вещо лице;
5. за присъединяване в съвещания като член на внушителен държавен орган или правосъден заседател;
5а. за присъединяване в съвещания на специфичен орган за договаряния, европейски работен съвет или внушителен орган в европейско комерсиално или кооперативно дружество;
6. когато е отправено предупреждение от работодателя за преустановяване на трудовото правно отношение - по 1 час на ден за дните на предизвестието. От това право не може да се употребява служащ или чиновник, който работи 7 или по-малко часове;
7. за времето на образование и присъединяване в доброволните формирования за отбрана при бедствия.
Работодателят е задължен да освобождава от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал стадий на лекуване ин-витро, за медицински прегледи, когато е належащо те да се правят през работно време. За това време на бременната работничка или служителка, както и на работничка и служителка в напреднал стадий на лекуване ин-витро, се изплаща заплащане от работодателя в размера по член 177.
Служебни и креативен отпуски
На служащия или служителя може да се позволява заплатен или неплатен длъжностен или креативен отпуск при условия и по ред, открити в групов трудов контракт или в съглашение сред страните по трудовото правно отношение – член 161 от КТ.
Времето на заплатен длъжностен или креативен отпуск се зачита за трудов стаж.
Отпуск по време на дейна работа в доброволния запас
Нормативно този отпуск е организиран в чл.158 от Кодекса на труда. При повикване за осъществяване на дейна работа в доброволния запас или при осъществяване на срочна работа в доброволния запас служащият или служителят се счита в длъжностен неплатен отпуск за времето на службата, в това число деня на отиването и връщането.
Ако дейната работа в доброволния запас продължава повече от 25 календарни дни, служащият или служителят има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането.
За времето на осъществяване на срочна работа в доброволния запас служащият или служителят има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането.
За времето на отпуска по алинея 2 и 3 на служащия или служителя се заплаща заплащане за сметка на бюджета на Министерството на защитата.
Отпуск на синдикални дейци
За реализиране на синдикална активност нещатните членове на централни, отраслови и териториални управления на синдикалните организации, както и нещатните ръководители на синдикалните управления в предприятията имат право на заплатен отпуск в размери, открити в груповия трудов контракт, само че не по-малко от 25 часа за една календарна година. Този отпуск не може да бъде отлаган за идната година и не може да се компенсира с парично обезщетение – член 159 от Кодекса на труда.
Отпуск при краткотрайна нетрудоспособност
Работникът или служителят има право на отпуск при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване или професионална болест, трудова акцидент, за санаторно-курортно лекуване и при неотложен медицински обзор или проучване, карантина, премахване от работа по наставление на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от фамилията, необходимо придружаване на болен член от фамилията за медицински обзор, проучване или лекуване, както и за гледане на крепко дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или учебно заведение, заради карантина на заведението или на учебното заведение, или на обособена група или клас в него, или заради карантина на детето. Тези отпуски се позволяват от здравните органи – член 162 от Кодекса на труда.
Отпуск за бременност, раждане и развъждане на дете до 2 годишната му възраст
Регламентирани са в чл.163-168 от Кодекса на труда. Правото за всеки от тях поражда със самото трудово правно отношение, без да е необходим осеммесечен трудов стаж. То се потвърждава с документ от способените за това здравни органи.
Тези отпуски са следните:
1. заплатен отпуск за бременност и раждане по член 163 от КТ – в размер на 410 календарни дни, от тях 45 дни преди раждането.
2. заплатен отпуск за развъждане на дете по член 164 от КТ- до навършване на двегодишната му възраст.
3. oтпуск за развъждане на дете, настанено при близки и родственици или в приемно семейство по член 164а от КТ – до навършване на двегодишната му възраст.
4. отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст - работничка или служителка, която осинови дете, навършило 2-годишна възраст, при изискванията на цялостно осиновяване, има право на отпуск за интервал от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, само че не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.
5. отпуск за развъждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по член 164в от КТ, в размер два месеца, когато не е употребил отпуск по член 163, алинея 10, член 164, алинея 3, член 164б, алинея 2 и 5 или член 167, алинея 1 от КТ.
6. отпуск за кърмене и хранене на малко дете по член 166 от КТ
7. отпуск при гибел или тежко заболяване на родител или осиновител по член 167 от КТ
8. заплатен отпуск за развъждане на две и повече живи деца, когато това е учредено в групов трудов контракт чл.168.
9. неплатен отпуск за развъждане на дете до 8-годишна възраст, се употребява на съображение член 167а от Кодекса на труда. В наредбата е планувано, че след потреблението на отпуските по член 164, алинея 1 и член 165, алинея 1 всеки от родителите (осиновителите), в случай че работят по трудово правно отношение и детето не е настанено в заведение на цялостна държавна прехрана, при поискване има право да употребява неплатен отпуск в размер 6 месеца за развъждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да употребява до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово единодушие.
Всички тези отпуски се признават за трудов и за застрахователен стаж.
Отпуски за образование
Правото на прилагане на отпуски за образование е регламентиран в член 169-171а от Кодекса на труда.
Съгласно чл.169, ал.1 от Кодекса на труда, право на заплатен отпуск за образование в размер на 25 работни дни за всяка образователна година имат служащи или чиновници, учащи се без отделяне от производството със единодушието на работодателя.
Отпуските за образование се отнасят единствено за служащи и чиновници, които се образоват без отделяне от производството. Платеният отпуск за образование по чл.169 от КТ е целеви и се дава за посещаване на образователни занятия и за подготовка и явяване на изпити. За да има служащият или служителят право на заплатен отпуск за образование би трябвало да бъдат изпълнени следните условия: да учи в приблизително или висше учебно заведение без отделяне от производството и да има единодушие на работодателя. Съгласно член 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските единодушието на работодателя се дава в писмена форма. Съгласието се дава еднократно и един път обещано, то не може да бъде оттеглено.
Неплатен отпуск на учащи се
В член 171 от КТ е планувано, че служащите и чиновниците по член 169, алинея 1 имат право и на неплатен отпуск в следните размери: 1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за образователна година; 2. за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, в това число и за подготовка и отбрана на дипломна работа или дипломен план в междинни образователни заведения - до 30 работни дни; 3. за подготовка и явяване на държавен изпит, в това число и за подготовка и отбрана на дипломна работа или на дипломен план във висши образователни заведения - до 4 месеца; 4. за подготовка и отбрана на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на независима подготовка - до 4 месеца. Когато единодушие на работодателя не е обещано, служащият или служителят, който учи в приблизително или във висше учебно заведение без отделяне от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по алинея 1, понижени на половина. Неплатеният отпуск по член 171 се признава за трудов стаж.
Отпуск за приемен изпит в образователно заведение
Условията за прилагане на заплатен отпуск за приемен изпит в образователно заведение са регламентирани в член 170 от Кодекса на труда и са следните:
1. приемането в образователното заведение да става с изпит.
2. работодателят да е дал единодушието си за кандидатстване на служащия или служителя в образователното заведение.
При кандидатстване в приблизително учебно заведение работникът/служителят има право на отпуск в размер на 6 работни дни; при кандидатстване във висше учебно заведение или за докторантура - 12 работни дни. Когато единодушие на работодателя не е обещано, служащият или служителят има право на неплатен отпуск в размерите по алинея 1, понижени на половина, който се признава за трудов стаж.
Когато служащият или служителят е употребил платения или неплатения отпуск по член 170 от Кодекса на труда, само че не е бил признат в съответното образователно заведение или за докторант, за идващите години той има право на неплатен отпуск в размер, еднакъв на половината от отпуска по алинея 1, който се признава за трудов стаж.
Разпоредбата на член 171а от Кодекса на труда открива, че отпуските на учащите се по този раздел се употребяват във време, несъмнено от служащия или служителя според от организацията на образователния развой, след документално известяван на работодателя минимум 7 дни авансово. Това значи, че отпускът се употребява за присъединяване в образователните занятия, за подготовка и явяване на изпити, за присъединяване в образователна процедура и други Ползването на отпуските съгласно организацията на образователния развой е гаранция за реализирането на правото на този тип отпуски.
Ползване на отпуск от малолетни и майки
Работници или чиновници, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст употребяват отпуска си през лятото, а по тяхно предпочитание - и през друго време на годината, с изключение на в случаите, при които работодателят има право да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя и без негово документално искане или единодушие – член 173, алинея 4 от Кодекса на труда.
Платен годишен отпуск за лица с трайно понижена продуктивност
Работниците и чиновниците с трайно понижена продуктивност 50 и над 50 на 100 имат право на главен заплатен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни – член 319 от Кодекса на труда.
Платен годишен отпуск
Съгласно член 155, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/, всеки служащ или чиновник има право на заплатен годишен отпуск. За да употребява това право е належащо да е придобил минимум 4 месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е при един или повече работодатели. Веднъж добито, правото на заплатен годишен отпуск се резервира до края на трудовата активност на служащия или служителя.
При преустановяване на трудовото правно отношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж служащият или служителят има право на обезщетение за неползван заплатен годишен отпуск, изчислено по реда на член 224, алинея 1. от Кодекса на труда.
В алинея 4 на член 155 от Кодекса на труда е планувано, че минималният размер на главния заплатен годишен отпуск не по-малко от 20 работни дни. Някои категории служащи и чиновници според от особения темперамент на работата имат право на продължен заплатен годишен отпуск, в който е включен отпускът по алинея 4. Категориите служащи и чиновници и минималният размер на този отпуск са избрани с разпоредба на Министерския съвет.
Редът за прилагане на платеният годишен отпуск е регламентиран в член 173 от Кодекса на труда. Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя с документално позволение от работодателя (чл. 173, алинея 1 КТ). Необходимо е служащият или служителят да подаде документално искане до работодателя, с което да изиска да му бъде позволено да употребява заплатен годишен отпуск, като уточни размера му в работни дни и датата, считано от която да стартира използването.
В наредбата на член 173, алинея 2 КТ е регламентирано задължението за работодателя да позволява на служащите и чиновниците, които изповядват изповедание, друго от източноправославното, по техен избор прилагане на част от годишния заплатен отпуск или неплатен отпуск по член 160, алинея 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, само че не повече от източноправославните празници по член 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, разнообразни от източноправославното се дефинират от Министерския съвет (чл. 173, алинея 3 КТ). Празниците през 2024 година са избрани с Решение № 804 на Министерски съвет от 17.11.2023 година за установяване на дните за религиозни празници на вероизповеданията, разнообразни от Източноправославното.
Допълнителен заплатен годишен отпуск
Разпоредбата на член 156 от Кодекса на труда регламентира случаите, при които служащите или чиновниците имат право на спомагателен заплатен годишен отпуск и те са:
1. за работа при характерни условия и опасности за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, лимитирани или понижени, без значение от подхванатите ограничения - не по-малко от 5 работни дни;
2. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.
В сходство с чл.156а от Кодекса на труда, с групов или с самостоятелен трудов контракт могат да бъдат уговорени по-големи размери на отпуските по чл.155.
Начин и ред за прилагане на платения годишен отпуск
Начинът на прилагане на платения годишен отпуск е регламентиран в член 172 КТ.
Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя едновременно или на части, като законът не дефинира на какъв брой елементи може да се употребява платеният годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се употребява в работни дни. При използването отпускът може да се разпокъсва на части, без ограничаване на минималния размер.
Редът за прилагане на платения годишен отпуск е регламентиран в член 173 КТ.
Платеният годишен отпуск се употребява от служащия или служителя с документално позволение от работодателя (чл. 173, алинея 1 КТ). Необходимо е служащият или служителят да подаде документално искане до работодателя, с което да изиска да му бъде позволено да употребява заплатен годишен отпуск, като уточни размера му в работни дни и датата, считано от която да стартира използването.
В наредбата на член 173, алинея 2 КТ е регламентирано задължението за работодателя да позволява на служащите и чиновниците, които изповядват изповедание, друго от източноправославното, по техен избор прилагане на част от годишния заплатен отпуск или неплатен отпуск по член 160, алинея 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, само че не повече от източноправославните празници по член 154 КТ. Дните за религиозните празници на вероизповеданията, разнообразни от източноправославното се дефинират от Министерския съвет (чл. 173, алинея 3 КТ). Работникът или служителят употребява платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася (чл. 173, алинея 5, изр. 1 КТ).
Правото на заплатен годишен отпуск е главно трудово право на служащия или служителя и неговото предопределение е възобновяване на изразходваната работна мощ. Затова главното предписание е, че платеният годишен отпуск се употребява през календарната година, за която се поставя.
В член 173а от КТ е уредено прилагане на отпуск при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура. Когато заради оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е прекратена работата на предприятието, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници, работодателят има право да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя и без негово единодушие, в това число на служащ или чиновник, който не е придобил 4 месеца трудов стаж.
Работодателят е задължен да позволява използването на заплатен годишен отпуск или на неплатен отпуск при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал стадий на лекуване ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му;
3. служащ или чиновник, който е уединен татко или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му;
4. служащ или чиновник, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. служащ или чиновник с трайно понижена продуктивност 50 и над 50 на сто;
6. служащ или чиновник с право на протекция при уволняване по член 333, алинея 1, т. 2 и 3.
Времето за прилагане на отпуск при изискванията на оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура се зачита за трудов стаж.
Работници и чиновници, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст употребяват отпуска си през лятото, а по тяхно предпочитание – и през друго време на годината, с изключение на в случаите, когато работодателят има право да им даде платения годишен отпуск и без тяхно единодушие (чл. 174 КТ).
Работодателят е задължен да позволи платения годишен отпуск на служащия или служителя до края на съответната календарна година, в случай че използването му е отсрочено по реда на член 176 (чл. 173, алинея 5, изр. 2 КТ). В случай на отсрочване по член 176 КТ, на служащия или служителя се обезпечава прилагане на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година заплатен годишен отпуск (чл. 173, алинея 5, изр. 3 КТ).
Едностранното даване на платения годишен отпуск от работодателя е уредено в член 173, алинея 4 КТ.
Работодателят има право да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя и без негово единодушие в следните три случая:
1. по време на престой повече от 5 работни дни;
2. при по едно и също време прилагане на отпуска от всички служащи и служители;
3. когато служащият или служителят след покана от работодателя не е изискал отпуска си до края на календарната година, за която се поставя.
Прекъсването на платения годишен отпуск е уредено в член 175 КТ.
" Прекъсване " значи, че използването на платения годишен отпуск е почнало и преди да изтече интервалът, за който е позволен от работодателя, настава събитие, което води до прекратяване на неговото прилагане.
Съгласно член 175, алинея 1 КТ използването на платения годишен отпуск се прекъсва, в случай че на служащия или служителя бъде позволен различен тип заплатен или неплатен отпуск. Ползването на отпуска се прекъсва по негово искане и остатъкът се употребява в допълнение по единодушие на страните.
Съгласно член 175, алинея 2 КТ използването на платения годишен отпуск се прекъсва по взаимно единодушие на страните, изразено документално.
Отлагането на платения годишен отпуск е уредено в член 176, алинея 1 КТ.
" Отлагане " значи, че платеният годишен отпуск не е употребен през календарната година, за която се отнася, а заради настъпване на несъмнено в закона обстоятелство/причина, отпускът се отсрочва за прилагане през идната календарна година.
Работодателят има право да отсрочи използването на платения годишен отпуск за идната календарна година заради значими индустриални аргументи - член 176, алинея 1, т. 1 КТ. Работодателят може да отсрочи използването на платения годишен отпуск, само че при изискването, че е обезпечил на служащия или служителя прилагане на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година заплатен годишен отпуск (чл. 176, алинея 1, т. 1 КТ във вр. с 173, алинея 5, изречение трето КТ).
Работникът или служителят също има право да отсрочи използването на платения годишен отпуск - член 176, алинея 1, т. 2 КТ.
Ползването на платения годишен отпуск се отсрочва, когато служащият или служителят употребява различен тип отпуск. “Другият отпуск “ може да бъде позволен от работодателя или от здравните органи (напр. отпуск за осъществяване на цивилен, публични и други отговорности, неплатен отпуск, длъжностен или креативен отпуск, отпуск за образование, отпуск при краткотрайна нетрудоспособност, отпуск заради бременност, раждане и осиновяване и за развъждане на дете до 2-годишна възраст и др.).
Ползването на платения годишен отпуск се отсрочва по искане на служащия или служителя със единодушието на работодателя. За да бъде отсрочено използването на платения годишен отпуск, с изключение на искане на служащия или служителя, е належащо единодушие на работодателя.
Когато отпускът е отсрочен или не е употребен до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е задължен да обезпечи използването му през първите шест месеца на идната календарна година.
Право на служащия или служителя самичък да дефинира времето на прилагане на платения годишен отпуск е уредено в член 176, алинея 3 КТ.
Правото на служащия или служителя поражда когато:
1. отпускът е отсрочен или отпускът не е употребен до края на календарната година, за която се отнася;
2. служащият или служителят е изискал да употребява платения годишен отпуск (отложен или неползван през миналата календарна година) до края на 6-тия месец през идната календарна година;
3. работодателят не е разрешил използването на отпуска, пожелан от служащия или служителя.
Работникът или служителя има право самичък да дефинира времето на използването на платения годишен отпуск, като уведоми за това работодателя документално, минимум 14 календарни дни авансово.
Погасяването на правото на прилагане на платения годишен отпуск е уредено в член 176а КТ.
Съгласно член 176а, алинея 1 КТ, когато платеният годишен отпуск не е употребен до приключване на две години от края на годината, за която се поставя, без значение от аргументите за това, правото на използването му се погасява по отминалост.
Съгласно член 176а, алинея 2 КТ, когато платеният годишен отпуск е отсрочен при изискванията и по реда на член 176, алинея 4 КТ, правото на служащия или служителя на използването му се погасява по отминалост след приключване на две години от края на годината, в която е отпаднала повода за неползването му.
Платеният годишен отпуск би трябвало да се употребява, той не може да се компенсира с парично обезщетение, с изключение на при преустановяване на трудовото правно отношение. При преустановяване на трудовото правно отношение служащият или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания заплатен годишен отпуск, правото за който не е погасено по отминалост.
Възнаграждението за времето на платения годишен отпуск, което се заплаща на служащия или служителя се пресмята по реда на член 177 от КТ.
Неплатен отпуск
Съгласно член 160, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят по искане на служащия или служителя може да му позволи неплатен отпуск без значение от това, дали е употребил или не платения си годишен отпуск и без значение от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от наредбата, неплатеният отпуск се позволява по искане на служащия или служителя, работодателя не може да даде този тип отпуск без да е направено искане от лицето. Както е видно от наредбата, неплатения отпуск се позволява по искане на служащия или служителя, само че право на работодателя е да реши дали да позволи този тип отпуск, както и неговия размер. Работодателят не може да даде този тип отпуск на работника/служителя, без да е направено искане за него.
Отпуск за осъществяване на цивилен и публични отговорности
В член 157 от КТ е регламентирано правото на работниците/служителите на отпуск за осъществяване на цивилен, публични и други отговорности и те са:
1. при бракосъчетание - 2 работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;
3. при гибел на родител, дете, брачен партньор, брат, сестра и родител на другия брачен партньор или други родственици по права линия - 2 работни дни;
4. когато е свикан в съд или от други органи като страна, очевидец или вещо лице;
5. за присъединяване в съвещания като член на внушителен държавен орган или правосъден заседател;
5а. за присъединяване в съвещания на специфичен орган за договаряния, европейски работен съвет или внушителен орган в европейско комерсиално или кооперативно дружество;
6. когато е отправено предупреждение от работодателя за преустановяване на трудовото правно отношение - по 1 час на ден за дните на предизвестието. От това право не може да се употребява служащ или чиновник, който работи 7 или по-малко часове;
7. за времето на образование и присъединяване в доброволните формирования за отбрана при бедствия.
Работодателят е задължен да освобождава от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал стадий на лекуване ин-витро, за медицински прегледи, когато е належащо те да се правят през работно време. За това време на бременната работничка или служителка, както и на работничка и служителка в напреднал стадий на лекуване ин-витро, се изплаща заплащане от работодателя в размера по член 177.
Служебни и креативен отпуски
На служащия или служителя може да се позволява заплатен или неплатен длъжностен или креативен отпуск при условия и по ред, открити в групов трудов контракт или в съглашение сред страните по трудовото правно отношение – член 161 от КТ.
Времето на заплатен длъжностен или креативен отпуск се зачита за трудов стаж.
Отпуск по време на дейна работа в доброволния запас
Нормативно този отпуск е организиран в чл.158 от Кодекса на труда. При повикване за осъществяване на дейна работа в доброволния запас или при осъществяване на срочна работа в доброволния запас служащият или служителят се счита в длъжностен неплатен отпуск за времето на службата, в това число деня на отиването и връщането.
Ако дейната работа в доброволния запас продължава повече от 25 календарни дни, служащият или служителят има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането.
За времето на осъществяване на срочна работа в доброволния запас служащият или служителят има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането.
За времето на отпуска по алинея 2 и 3 на служащия или служителя се заплаща заплащане за сметка на бюджета на Министерството на защитата.
Отпуск на синдикални дейци
За реализиране на синдикална активност нещатните членове на централни, отраслови и териториални управления на синдикалните организации, както и нещатните ръководители на синдикалните управления в предприятията имат право на заплатен отпуск в размери, открити в груповия трудов контракт, само че не по-малко от 25 часа за една календарна година. Този отпуск не може да бъде отлаган за идната година и не може да се компенсира с парично обезщетение – член 159 от Кодекса на труда.
Отпуск при краткотрайна нетрудоспособност
Работникът или служителят има право на отпуск при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване или професионална болест, трудова акцидент, за санаторно-курортно лекуване и при неотложен медицински обзор или проучване, карантина, премахване от работа по наставление на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от фамилията, необходимо придружаване на болен член от фамилията за медицински обзор, проучване или лекуване, както и за гледане на крепко дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или учебно заведение, заради карантина на заведението или на учебното заведение, или на обособена група или клас в него, или заради карантина на детето. Тези отпуски се позволяват от здравните органи – член 162 от Кодекса на труда.
Отпуск за бременност, раждане и развъждане на дете до 2 годишната му възраст
Регламентирани са в чл.163-168 от Кодекса на труда. Правото за всеки от тях поражда със самото трудово правно отношение, без да е необходим осеммесечен трудов стаж. То се потвърждава с документ от способените за това здравни органи.
Тези отпуски са следните:
1. заплатен отпуск за бременност и раждане по член 163 от КТ – в размер на 410 календарни дни, от тях 45 дни преди раждането.
2. заплатен отпуск за развъждане на дете по член 164 от КТ- до навършване на двегодишната му възраст.
3. oтпуск за развъждане на дете, настанено при близки и родственици или в приемно семейство по член 164а от КТ – до навършване на двегодишната му възраст.
4. отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст - работничка или служителка, която осинови дете, навършило 2-годишна възраст, при изискванията на цялостно осиновяване, има право на отпуск за интервал от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, само че не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.
5. отпуск за развъждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по член 164в от КТ, в размер два месеца, когато не е употребил отпуск по член 163, алинея 10, член 164, алинея 3, член 164б, алинея 2 и 5 или член 167, алинея 1 от КТ.
6. отпуск за кърмене и хранене на малко дете по член 166 от КТ
7. отпуск при гибел или тежко заболяване на родител или осиновител по член 167 от КТ
8. заплатен отпуск за развъждане на две и повече живи деца, когато това е учредено в групов трудов контракт чл.168.
9. неплатен отпуск за развъждане на дете до 8-годишна възраст, се употребява на съображение член 167а от Кодекса на труда. В наредбата е планувано, че след потреблението на отпуските по член 164, алинея 1 и член 165, алинея 1 всеки от родителите (осиновителите), в случай че работят по трудово правно отношение и детето не е настанено в заведение на цялостна държавна прехрана, при поискване има право да употребява неплатен отпуск в размер 6 месеца за развъждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да употребява до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово единодушие.
Всички тези отпуски се признават за трудов и за застрахователен стаж.
Отпуски за образование
Правото на прилагане на отпуски за образование е регламентиран в член 169-171а от Кодекса на труда.
Съгласно чл.169, ал.1 от Кодекса на труда, право на заплатен отпуск за образование в размер на 25 работни дни за всяка образователна година имат служащи или чиновници, учащи се без отделяне от производството със единодушието на работодателя.
Отпуските за образование се отнасят единствено за служащи и чиновници, които се образоват без отделяне от производството. Платеният отпуск за образование по чл.169 от КТ е целеви и се дава за посещаване на образователни занятия и за подготовка и явяване на изпити. За да има служащият или служителят право на заплатен отпуск за образование би трябвало да бъдат изпълнени следните условия: да учи в приблизително или висше учебно заведение без отделяне от производството и да има единодушие на работодателя. Съгласно член 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските единодушието на работодателя се дава в писмена форма. Съгласието се дава еднократно и един път обещано, то не може да бъде оттеглено.
Неплатен отпуск на учащи се
В член 171 от КТ е планувано, че служащите и чиновниците по член 169, алинея 1 имат право и на неплатен отпуск в следните размери: 1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за образователна година; 2. за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, в това число и за подготовка и отбрана на дипломна работа или дипломен план в междинни образователни заведения - до 30 работни дни; 3. за подготовка и явяване на държавен изпит, в това число и за подготовка и отбрана на дипломна работа или на дипломен план във висши образователни заведения - до 4 месеца; 4. за подготовка и отбрана на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на независима подготовка - до 4 месеца. Когато единодушие на работодателя не е обещано, служащият или служителят, който учи в приблизително или във висше учебно заведение без отделяне от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по алинея 1, понижени на половина. Неплатеният отпуск по член 171 се признава за трудов стаж.
Отпуск за приемен изпит в образователно заведение
Условията за прилагане на заплатен отпуск за приемен изпит в образователно заведение са регламентирани в член 170 от Кодекса на труда и са следните:
1. приемането в образователното заведение да става с изпит.
2. работодателят да е дал единодушието си за кандидатстване на служащия или служителя в образователното заведение.
При кандидатстване в приблизително учебно заведение работникът/служителят има право на отпуск в размер на 6 работни дни; при кандидатстване във висше учебно заведение или за докторантура - 12 работни дни. Когато единодушие на работодателя не е обещано, служащият или служителят има право на неплатен отпуск в размерите по алинея 1, понижени на половина, който се признава за трудов стаж.
Когато служащият или служителят е употребил платения или неплатения отпуск по член 170 от Кодекса на труда, само че не е бил признат в съответното образователно заведение или за докторант, за идващите години той има право на неплатен отпуск в размер, еднакъв на половината от отпуска по алинея 1, който се признава за трудов стаж.
Разпоредбата на член 171а от Кодекса на труда открива, че отпуските на учащите се по този раздел се употребяват във време, несъмнено от служащия или служителя според от организацията на образователния развой, след документално известяван на работодателя минимум 7 дни авансово. Това значи, че отпускът се употребява за присъединяване в образователните занятия, за подготовка и явяване на изпити, за присъединяване в образователна процедура и други Ползването на отпуските съгласно организацията на образователния развой е гаранция за реализирането на правото на този тип отпуски.
Ползване на отпуск от малолетни и майки
Работници или чиновници, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст употребяват отпуска си през лятото, а по тяхно предпочитание - и през друго време на годината, с изключение на в случаите, при които работодателят има право да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя и без негово документално искане или единодушие – член 173, алинея 4 от Кодекса на труда.
Платен годишен отпуск за лица с трайно понижена продуктивност
Работниците и чиновниците с трайно понижена продуктивност 50 и над 50 на 100 имат право на главен заплатен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни – член 319 от Кодекса на труда.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ