Казус: Работодател те изпраща от София в Пловдив по работа, но отказва да ти плати командировачни
Кодексът на труда е законът, който пази служащите от непозволените дейности на работодателите. За страдание, има доста недобросъвестни шефове, които четат КТ съгласно личните си правила.
" Фокус " ще ви запознае с съответно запитване и ще даде отговора на специалистите.
Казусът
Служител е командирован за присъединяване в дело в гр. Пловдив с публичен превоз. Пътуването от София до Пловдив е осъществено с трен и рейс. В деня на командировката, пътуването е с трен, с час на потегляне от 6,30 ч., като идва в 9,15 ч., а назад с рейс, с час на потегляне от 13.00 ч. и идва в София в 15,30 ч. Съгласно член 19, алинея 2 от Наредбата за конадировките в страната, право на дневни пари се поставя, когато служителя има отработени най-малко 4 часа/дневно. Счетоводството отхвърля погашение на дневни, с претекст, че пътуването до мястото на осъществяване на работата не се включва в работното време, защото от идването в Пловдив до заминаването за София (от 9,15 до 13,00 ч.) няма 4 часа.
Въпроси: Има ли право служителя на дневни пари и в какъв размер? Включва ли се времето за пътешестване от и до мястото на командироване в работното време? В случай, че вътрешните правила на работодателя опонират на Решение с-266/2014 година на Европейския съд, в което се споделя, че пътя до мястото на командировка се включват в работното време, може ли работодателя да откаже да изплати дневните пари?
Обосновката на специалистите от МТСП:
Съгласно член 2 от Наредбата за командировките в страната (НКС) командировките се дефинират в календарни дни и включват дните за осъществяването на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировките се правят въз основа на авансово издадена писмена заповед (чл. 8, алинея 1 от НКС). Според член 4, алинея 1 от НКС, командированият за времето на командировката има право да получи с изключение на брутното си трудово заплащане и командировъчни пари при изискванията и в размерите, избрани с наредбата. Следователно за времето на командировка служащият или служителят получава обезщетение /командировъчни пари/, което компенсира неудобствата, които той понася заради събитието, че е отвън мястото на работа и живеене. Съгласно член 19, алинея 2 от НКС на командирования, който извършва служебните си отговорности през по-голямата част от работното време в друго обитаемо място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на 100 от размера по член 19, алинея 1 от НКС, т. е. по 20 лева.
" Фокус " ще ви запознае с съответно запитване и ще даде отговора на специалистите.
Казусът
Служител е командирован за присъединяване в дело в гр. Пловдив с публичен превоз. Пътуването от София до Пловдив е осъществено с трен и рейс. В деня на командировката, пътуването е с трен, с час на потегляне от 6,30 ч., като идва в 9,15 ч., а назад с рейс, с час на потегляне от 13.00 ч. и идва в София в 15,30 ч. Съгласно член 19, алинея 2 от Наредбата за конадировките в страната, право на дневни пари се поставя, когато служителя има отработени най-малко 4 часа/дневно. Счетоводството отхвърля погашение на дневни, с претекст, че пътуването до мястото на осъществяване на работата не се включва в работното време, защото от идването в Пловдив до заминаването за София (от 9,15 до 13,00 ч.) няма 4 часа.
Въпроси: Има ли право служителя на дневни пари и в какъв размер? Включва ли се времето за пътешестване от и до мястото на командироване в работното време? В случай, че вътрешните правила на работодателя опонират на Решение с-266/2014 година на Европейския съд, в което се споделя, че пътя до мястото на командировка се включват в работното време, може ли работодателя да откаже да изплати дневните пари?
Обосновката на специалистите от МТСП:
Съгласно член 2 от Наредбата за командировките в страната (НКС) командировките се дефинират в календарни дни и включват дните за осъществяването на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировките се правят въз основа на авансово издадена писмена заповед (чл. 8, алинея 1 от НКС). Според член 4, алинея 1 от НКС, командированият за времето на командировката има право да получи с изключение на брутното си трудово заплащане и командировъчни пари при изискванията и в размерите, избрани с наредбата. Следователно за времето на командировка служащият или служителят получава обезщетение /командировъчни пари/, което компенсира неудобствата, които той понася заради събитието, че е отвън мястото на работа и живеене. Съгласно член 19, алинея 2 от НКС на командирования, който извършва служебните си отговорности през по-голямата част от работното време в друго обитаемо място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на 100 от размера по член 19, алинея 1 от НКС, т. е. по 20 лева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ