Коалицията на ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ прескача бариерата, според допитването

Коалицията на Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ и НФСБ прескача бариерата, съгласно допитването По-малко от месец преди предварителните парламентарни избори конкуренцията за първото място се свежда до директния конфликт сред ГЕРБ и „ ИТН “, като разликата сред двете партии е в границите на статистическата неточност - към 0.7%. Добавянето на АБВ и още няколко по-малки партии към Българска социалистическа партия не оказва помощ на социалистите да трансформират третата си позиция, Движение за права и свободи и „ Демократична България “ не престават да бъдат с равни шансове за четвърта мощ, а „ Изправи се! Мутри вън! “ остават шести. Като седма политическа мощ се обрисува да влезе новата коалиция на Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ и НФСБ. Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от „ Сова Харис “ по поръчка на Dir.bg в интервала 10-15 юни 2021 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Данните от изследването демонстрират, че към половината гласоподаватели (48,4%) са изцяло сигурни, че ще отидат до урните (машините), а други 24,7% допускат, че ще го създадат. Ако предположим, че половината от колебаещите се гласоподават, ще се окаже, че делът на гласуващите ще бъде към 60% от гласоподавателите, намиращи се в страната. Това съответствува с броя на гласувалите на последните избори - към 3 300 000 души. Допълнителна информация получаваме от отговорите на въпроса дали гласоподавателите имат намерение да повторят избора си от предходното гласоподаване. 65 % декларират, че ще го създадат. Тези, които на 4 април т.г. не са дали своят вот, а в този момент декларират, че ще гласоподават, са 6,5%; тези, които тогава са дали своят вот, а в този момент декларират, че няма да гласоподават, са 4,3 на 100. Решили да трансформират избора си са 5,5%. Това значи, че към 300 000 души са трансформирали мнението си и в случай че гласоподават, ще създадат друг избор. Данните от проучването демонстрират, че към този момент не можем да чакаме обилни разбърквания в поддръжката за другите политически субекти. Нямаме учредения да приказваме нито за срив на някои от политическите партии, нито за приливна вълна към други. Има забележима ерозия на желанията към някогашната ръководеща партия ГЕРБ и известно нарастване за „ ИТН “, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България. Стабилно от позиция на превъзмогване на бариерата стои „ Изправи се! Мутри вън! “. В идващия парламент би трябвало да участва и нов индивид - Патриотичната коалиция - Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ, НФСБ, които имат 4, 9 % поддръжка, съгласно изследването. И преди изборите от април, и в този момент ни се оферират два описа за положението на страната. Единият е на предходните ръководещи, че всичко е наред и страната ни се развива сполучливо съгласно капацитета, който имаме като даденост. А другият, интерпретиран в началото от Българска социалистическа партия и Президента, а в този момент и от партиите на протестния избор, че ситуацията е пагубно и се постановат радикални незабавни ограничения за излизане от отрицателната обстановка. Изборите демонстрираха, че нито една от версиите не е безапелационна за реализиране на преобладаващо болшинство. Към момента записваме признаци, че версията на досегашната съпротива, а към този момент ръководещи, последователно придобива предимство. Засега можем да твърдим, че процесът се развива еволюционно. Каква ще бъде обстановката на идващите избори, следва да забележим. Показателно за посочената наклонност е отношението към активността на служебното държавно управление. Тези, които утвърждават активността му (52,6%), са съвсем два пъти повече от тези, които не я утвърждават (27,2%). С тезата, че са съгласни 66,6%. Делът на очакващите, че ще има реакция от българските правораздавателни институции по отношение на глобите по закона „ Магнитски “(44,0%), надвишава съвсем двойно каузи на тези, които считат, че нещата ще се разминат (24,1%). Аналогично е съотношението и за бъдеща реакция по проблема от институциите на Европейски Съюз. Данните демонстрират, че за създаване на цялостна оценка по този набор от въпроси на публичното мнение му е належащо още време. Образът на ГЕРБ като най-масова основополагаща партия в страната към този момент не е опустошен. Раздадените от предходното държавно управление предплатено заплащания по целия фронт - автомагистрали, язовири, свлачища, селскостопански дотации и така нататък - не престават да оказват значително въздействие върху публичните настройки за идните избори. Отговорите на въпроса за това, дали служебното държавно управление ще обезпечи условия за осъществяване на почтени и демократични избори, са мощно политизирани. 47,9% дават отговор позитивно и в преобладаващата си част това са последователите на партиите, симпатизиращи на сегашния Кабинет. 20,8% са на противоположното мнение. Това съответствие демонстрира, че преобладават упованията, че изборната администрация у нас ще се оправи с проблемите и на тези избори. По индикатора „ доверие към политическите персони и институции “ няма изненади. Безспорен водач за публичното мнение сега е президентът Румен Радев - 46,4% доверие против 41,9% съмнение. При всички останали водачи недоверието надвишава доверието. Втората и третата позиция се заемат от Слави Трифонов (доверие 28,7%) и Кубрат Пулев (доверие 28,6%). Това са персони, които са се декларирали, само че към момента не са се показали в политически проект. Впечатление прави, че водачите от митинга Мая Манолова и Христо Иванов са с по-висок рейтинг от Корнелия Нинова, което удостоверява, че ръководителят на Българска социалистическа партия продължава да бъде припознавана като част от статуквото. Процентът на съмнение към нея е по-висок и от този към Борисов - 73 против 69.9. С сходно съмнение гласоподавателите се отнасят и към личността на завърналия се в политиката Жан Виденов - 74.3%. Най-голямо обаче е недоверието към Васил Божков, Волен Сидеров, Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ и Валери Симеонов.