При избори днес: ПП-ДБ с 1% пред ГЕРБ-СДС, пет сигурни партии в парламента
Коалиция " Продължаваме промяната - Демократична България " води с 1% пред ГЕРБ, а " Левицата! " евентуално влиза в Народното събрание, за сметка на " Български напредък ". Има Такъв Народ остава под чертата. " ИТН ", " Български напредък " и Национална движение „Симеон Втори" нямат късмет да получат посланичество в 49-ото Народно заседание. Това сочат резултатите от последното социологическо изследване на Центъра за разбори и маркетинг, извършено в интервала 16-19 март 2023 година измежду 1021 пълнолетни жители (1% от всички интервюирани подхожда на 54 000 души), интервюирани " лице в лице ".
Пет сигурни партии в Народното събрание, шестата зависи от изборната интензивност
Според шефа на центъра Юлий Павлов, който даде конференция в Българска телеграфна агенция, се обрисува парламент с пет сигурни партии, а шестата зависи от изборната интензивност.
Обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " получават 25,7%, ГЕРБ-СДС - 24,7%, Движение за права и свободи - 13,8%, " Възраждане " са с 12,5%, Българска социалистическа партия събират 8,1%. " Левицата! " има тъкмо 4%, като възможностите ѝ да премине четирипроцентната преграда две седмици преди вота са 50 на 50, посочи Павлов.
Според него това доста зависи от изборната интензивност, която съгласно проучването, ще е сходна с тази на предходните избори - 2,4 и 2,7 млн. души ще отидат до урните. 42,1% от запитаните дали ще гласоподават споделят " Да, ще гласоподавам и съм решил за кого ", 16% - дават отговор с " Ще гласоподавам, само че не съм решил за кого ", 17,9% споделят, че не са решили дали да гласоподават, 20,3% са безапелационни: " няма да гласоподавам ", а 3,7% не дават отговор.
Според Юлий Павлов връщането на хартиената бюлетина е положително решение за повишение на интензивността, защото шоковото въвеждане на наложително машинно гласоподаване е отказало съвсем половин милион души. По думите му в този момент на тези избори те няма да се върнат, защото са били разочаровани от държанието на политиците.
Няма политик с позитивен рейтинг
" Можем да кажем, че към този момент няма политик с позитивен рейтинг ", заключи Павлов отговорите на различен от въпросите в допитването - " Имате ли доверие на следните политици (личности)? ". За президента Румен Радев 44% дават отговор с " по-скоро имам ", а 47,4 - " по-скоро нямам ". Следва го вицепрезидентът Илияна Йотова с 37,3 на 100 утвърждение. 34% е доверието в служебния министър председател Гълъб Донев против 52% съмнение. Между 20-25 на 100 е утвърждението за политиците Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Мая Манолова, Стефан Янев, Огнян Герджиков, Ива Митева и Костадин Костадинов.
Запитани по какъв начин се оправя служебното държавно управление, 31,4% от интервюираните споделят " по-скоро сполучливо ", 52,6% " по-скоро несполучливо ", а 16% не дават отговор.
Трябва да има държавно управление, даже с цената на огромни взаимни отстъпки
61,2 на 100 от участниците в изследването считат, че новият парламент би трябвало да излъчи постоянно държавно управление, даже с цената на огромни взаимни отстъпки. 25 на 100 дават отговор с " не " и в случай че би трябвало да се минават тъй наречените " червени линии ", които партиите си слагат.
Павлов разяснява, че най-голямо е желанието за сформирането на постоянно държавно управление измежду гласоподавателите на ГЕРБ-СДС. Близо 80 на 100 от тях считат, че би трябвало да се образува постоянно държавно управление, даже и с цената на огромни взаимни отстъпки, до момента в който за гласоподавателите на коалиция " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) този % е 70.
Идеята, че симпатизантите на Политическа партия - Демократична България не желаят на този стадий държавно управление тук се разколебава, разяснява Павлов. Близо една трета от запитаните считат, че новият парламент ще излъчи постоянно държавно управление, само че близо половината 48,2% са на мнение, че по-скоро няма да излъчи и тук скептицизмът доминира.
50,3% от интервюираните са на мнение, че в случай че никоя от водещите политически сили не успее да образува болшинство, най-хубавият вид за страната е да се сформира държавно управление от специалисти, без присъединяване на водачите, подкрепено от Политическа партия - Демократична България и ГЕРБ-СДС. 30 % са на мнение, че президентът Румен Радев би трябвало да продължи да ръководи посредством служебни държавни управления.
Павлов разяснява, че две трети от гласоподавателите на Политическа партия и Демократична България поддържат сходен вид експертно държавно управление, три четвърти от гласоподавателите на ГЕРБ - Съюз на демократичните сили - също.
" Не " на смяната на датата на Националния празник
Три четвърти от интервюираните 74,7 на 100 не считат, че би трябвало да се трансформира датата на националния празник на България - 3 март. Тези, които считат, че би трябвало да се промени са едвам 16 % от интервюираните. Очаквано не желаят да се трансформира датата на националния празник симпатизантите на Българска социалистическа партия и " Възраждане ", само че и над 60 % от симпатизантите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС също считат, че би трябвало националният празник да остане на 3 март.
Тези десни партии, които се заиграват с тази тематика - още веднъж не са уцелили настройката на личните си гласоподаватели, разяснява Павлов, представен от Българска телеграфна агенция.
" Мижав " интерес към тематиката за битката с джендър идеологията
Най-важната тематика за гласоподавателите по време на предизборната акция са високите цени и инфлацията. Тя е посочена от близо 90 % от хората, следват тематиките за опазването на здравето и битката с корупцията, избрани като най-важни по време на акцията от 35 на 100, тематиката за обществената политика е посочена от 24,8 % от хората и позицията на България за войната в Украйна - 21,4 на 100.
Павлов дефинира като " мижав " интереса към тематиката за битката с джендър идеологията. 83,5% от участвалите в изследването считат, че страната би трябвало да вкара таван на цените на главните хранителни артикули. Именно високите цени, инфлацията, безработицата и ниските приходи се дефинират като главен проблем за 64,3 на 100 от участвалите в изследването.
Пет сигурни партии в Народното събрание, шестата зависи от изборната интензивност
Според шефа на центъра Юлий Павлов, който даде конференция в Българска телеграфна агенция, се обрисува парламент с пет сигурни партии, а шестата зависи от изборната интензивност.
Обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " получават 25,7%, ГЕРБ-СДС - 24,7%, Движение за права и свободи - 13,8%, " Възраждане " са с 12,5%, Българска социалистическа партия събират 8,1%. " Левицата! " има тъкмо 4%, като възможностите ѝ да премине четирипроцентната преграда две седмици преди вота са 50 на 50, посочи Павлов.
Според него това доста зависи от изборната интензивност, която съгласно проучването, ще е сходна с тази на предходните избори - 2,4 и 2,7 млн. души ще отидат до урните. 42,1% от запитаните дали ще гласоподават споделят " Да, ще гласоподавам и съм решил за кого ", 16% - дават отговор с " Ще гласоподавам, само че не съм решил за кого ", 17,9% споделят, че не са решили дали да гласоподават, 20,3% са безапелационни: " няма да гласоподавам ", а 3,7% не дават отговор.
Според Юлий Павлов връщането на хартиената бюлетина е положително решение за повишение на интензивността, защото шоковото въвеждане на наложително машинно гласоподаване е отказало съвсем половин милион души. По думите му в този момент на тези избори те няма да се върнат, защото са били разочаровани от държанието на политиците.
Няма политик с позитивен рейтинг
" Можем да кажем, че към този момент няма политик с позитивен рейтинг ", заключи Павлов отговорите на различен от въпросите в допитването - " Имате ли доверие на следните политици (личности)? ". За президента Румен Радев 44% дават отговор с " по-скоро имам ", а 47,4 - " по-скоро нямам ". Следва го вицепрезидентът Илияна Йотова с 37,3 на 100 утвърждение. 34% е доверието в служебния министър председател Гълъб Донев против 52% съмнение. Между 20-25 на 100 е утвърждението за политиците Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Мая Манолова, Стефан Янев, Огнян Герджиков, Ива Митева и Костадин Костадинов.
Запитани по какъв начин се оправя служебното държавно управление, 31,4% от интервюираните споделят " по-скоро сполучливо ", 52,6% " по-скоро несполучливо ", а 16% не дават отговор.
Трябва да има държавно управление, даже с цената на огромни взаимни отстъпки
61,2 на 100 от участниците в изследването считат, че новият парламент би трябвало да излъчи постоянно държавно управление, даже с цената на огромни взаимни отстъпки. 25 на 100 дават отговор с " не " и в случай че би трябвало да се минават тъй наречените " червени линии ", които партиите си слагат.
Павлов разяснява, че най-голямо е желанието за сформирането на постоянно държавно управление измежду гласоподавателите на ГЕРБ-СДС. Близо 80 на 100 от тях считат, че би трябвало да се образува постоянно държавно управление, даже и с цената на огромни взаимни отстъпки, до момента в който за гласоподавателите на коалиция " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) този % е 70.
Идеята, че симпатизантите на Политическа партия - Демократична България не желаят на този стадий държавно управление тук се разколебава, разяснява Павлов. Близо една трета от запитаните считат, че новият парламент ще излъчи постоянно държавно управление, само че близо половината 48,2% са на мнение, че по-скоро няма да излъчи и тук скептицизмът доминира.
50,3% от интервюираните са на мнение, че в случай че никоя от водещите политически сили не успее да образува болшинство, най-хубавият вид за страната е да се сформира държавно управление от специалисти, без присъединяване на водачите, подкрепено от Политическа партия - Демократична България и ГЕРБ-СДС. 30 % са на мнение, че президентът Румен Радев би трябвало да продължи да ръководи посредством служебни държавни управления.
Павлов разяснява, че две трети от гласоподавателите на Политическа партия и Демократична България поддържат сходен вид експертно държавно управление, три четвърти от гласоподавателите на ГЕРБ - Съюз на демократичните сили - също.
" Не " на смяната на датата на Националния празник
Три четвърти от интервюираните 74,7 на 100 не считат, че би трябвало да се трансформира датата на националния празник на България - 3 март. Тези, които считат, че би трябвало да се промени са едвам 16 % от интервюираните. Очаквано не желаят да се трансформира датата на националния празник симпатизантите на Българска социалистическа партия и " Възраждане ", само че и над 60 % от симпатизантите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС също считат, че би трябвало националният празник да остане на 3 март.
Тези десни партии, които се заиграват с тази тематика - още веднъж не са уцелили настройката на личните си гласоподаватели, разяснява Павлов, представен от Българска телеграфна агенция.
" Мижав " интерес към тематиката за битката с джендър идеологията
Най-важната тематика за гласоподавателите по време на предизборната акция са високите цени и инфлацията. Тя е посочена от близо 90 % от хората, следват тематиките за опазването на здравето и битката с корупцията, избрани като най-важни по време на акцията от 35 на 100, тематиката за обществената политика е посочена от 24,8 % от хората и позицията на България за войната в Украйна - 21,4 на 100.
Павлов дефинира като " мижав " интереса към тематиката за битката с джендър идеологията. 83,5% от участвалите в изследването считат, че страната би трябвало да вкара таван на цените на главните хранителни артикули. Именно високите цени, инфлацията, безработицата и ниските приходи се дефинират като главен проблем за 64,3 на 100 от участвалите в изследването.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ