Коалиция от природозащитни сдружения и граждански групи За да остане

Коалиция от природозащитни сдружения и цивилен групи „ За да остане природа в България “ приканва депутатите да отхвърлят предложенията на служебното държавно управление за промени в Закона за биоразнообразието (ЗБР), които обезсмислят ръководството на предпазените зони. Макар да приказваме за съществуването на Натура 2000 предпазени зони у нас от повече от десетилетие, транспонирането на двете Европейски наредби ( “За птиците ” и “За местообитанията ”) в националното ни законодателство, към момента не е изпълнено в своята целокупност. И това е в основата на една от отворените Наказателни процедури на Европейска комисия против България. Сега, с Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), измененията в Закона за биологичното многообразие стават още по-належащи, тъй като са изискване за приемане на идващия транш от средства по проекта. Два законопроекта адресират този проблем. Единият законопроект е импортиран през април от служебното държавно управление, а другият - от депутати от Зелено Движение през юни. Новото управление на министерство на околната среда в свое мнение разгласи поддръжка за разновидността на служебния кабинет. Коалицията от неправителствени организации и цивилен групи “За да остане природа в България ” застава изрично против това предложение, тъй като в него още веднъж се предлага концепцията на екоминистерството за териториални проекти за ръководство на предпазените зони, направени на равнище Регионална ревизия по околната среда и водите, за цели зони и елементи от тях. Тези териториални проекти бяха предмет на разискване в Народното събрание и преди три години. Тогава природозащитни организации и представители на академичната общественост се оповестиха против тях,  станаха мотив и за улични митинги. Същото предложение бе оценено от Европейска комисия в писмо до Народно събрание в края на 2020 по следният метод: “Първият детайл будещ  сериозна угриженост, който следва да се означи е, че според параграф 29 от оферти законопроект, характерните за зоната природозащитни цели и ограничения, както се изискват от правния стандарт на Европейски Съюз, ще бъдат създадени едвам четири години след влизането в действие на промените на закона (чрез териториалните проекти за управление). При най-хубавия вероятен сюжет това значи, че проектите за ръководство ще бъдат признати в края на 2024 година, което е 10 години по-късно от крайния период, очакван в Директива 92/43/EEC1 (Директивата за местообитанията), а точно в границите на шест години от определянето на териториите от голяма важност за Общността (ТЗО). Този период изтече през декември 2014 година за множеството ТЗО в България. Това е директно нарушаване на директивата и е обхванато от настояща процедура за нарушаване, която към този момент е достигнала края на административната фаза, т.е. възможна последваща стъпка ще бъде сезирането на Съда на Европейски Съюз. Следва също по този начин да се означи, че неналичието на характерни за зоната природозащитни цели попречва вярната оценка на въздействието на плановете, засягащи предпазените зони от „ Натура 2000 “, в това число съфинансираните от Европейски Съюз огромни планове, което води до закъснение на тяхното утвърждение и осъществяване. ” Такъв вид проекти обезсмислят концепцията за консервационни и превантивни ограничения на равнище зона, не вземат решение казуса с наказателната процедура, ще основат голям звук в системата с доста средства за разработване на проекти, липса на успеваемост и нулев резултат. А опцията тези проекти да са направени за елементи от зоните, опонира на директивата за естествените местообитания, която категорично изисква консервационните и превантивните ограничения да са на равнище зона. Това, което може да се промени в Закона за биологичното многообразие в този момент и което би следвало да е задоволително съображение за приемане на идващия транш средства по Плана за възобновяване е: Да се разгласят консервационните ограничения според чл.6.1. на директивата за местообитанията са наложителни - това не е транспонирано в нашия закон; Да се посочат органи за ръководство на предпазените зони - гледище на Европейска комисия (макар и незадължително съгласно директивата); да се разработят и регламентират законово характерните природозащитни цели и цели.