Коалиция между Радев и ПП-ДБ е рисков проект! Сърбали сме

Коалиция сред Радев и ПП-ДБ е рисков план! Сърбали сме им попарата на ПП-ДБ.

Това съобщи в изявление за Епицентър.бг президентът от 2002 до 2012 година Георги Първанов, създател и почетен ръководител на АБВ (част от обединението " БСП-Обединена левица " ), водач на Българска социалистическа партия от 1996 до 2001 година

Радев подценява левицата, виждам коалиция сред него и ПП-ДБ след изборите, безапелационен е той.

Ето и останалите акценти от изявлението:

- Бих посъветвал младото и кадърно управление на левицата да не влиза непременно в ръководството. 

- В служебното държавно управление виждам модел, който някои ще се опитат да наложат и след изборите. В това число и с персоналното присъединяване на част от министрите. 

- Радев нито споделя кои са олигарсите, нито по какъв начин ще организира борбата

с тях. 

- „ Прогресивна България “ прави най-скъпата акция. Знам, че такава акция не става без пари или със скромните дарения на гласоподавателите

- В тази акция не виждаме този Борисов, който познаваме от други предизборни акции. Вероятно има друга тактика.

- „ Прогресивна България “ няма да вземе кой знае какъв брой нито от левицата, нито от патриотичните обединения. Контингентът й са разочарованите, тези, които не гласоподават.

- През 2005 година успяхме да преодолеем разликите си и формирахме тройната коалиция сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Сега ми е мъчно да кажа по какъв начин тези партии, които лидират, ще преодолеят разликите си.

- Удачно ли отиваме на избори в миг на международна турбуленция, господин Първанов? Защото по този начин ни се получи. Можеше ли тези избори да бъдат избегнати? И по-добре ли щеше бъде за страната?

- Едва ли е част от някаква тактика, още повече че ние в никакъв случай не сме били в час със международните тактики. Ние си караме по-балкански. Но беше неизбежно да се стигне до избори, и то не поради проектобюджета, който никой от протестиращите не беше чел. По-скоро поради държанието на властта, поради високомерието, което лъхаше от мнозина от ръководещите и в последна сметка на хората им писна, с опрощение, излязоха на площадите и стана неудържимо.

- Да, само че виждаме по какъв начин изборната интензивност спада и спада, на последните избори през есента на 2024 година гласоподаваха единствено два милиона и половина от всичките над шест милиона и половина гласоподаватели. Изглежда, че на хората им писна и да вървят на избори?

- Не чак толкоз. Има едно релативно твърдо ядро, което върви на избори, колкото и да недоволства, да ругае даже. Има и такива, които не гласоподават, макар че са постоянно недоволни. И биха могли да допринесат за друго решение. Тоест, оформя се едно статукво отвън ръководството, което не знам в този момент дали ще се трансформира.

- Имаме нов състезател на терена. Това няма ли да вдигне изборната интензивност?

- Възможно е да се увеличи интензивността. Предполагам, че и някои други играчи на терена ще дадат своя принос - кой с каквото може, да си вземат своето на тези избори. Т.е. ще имаме един релативно по-висок % на присъединяване в изборите. Това е моето чувство.

- А изострената политическа обстановка сега способства ли за повишение на изборната интензивност или в противен случай – отвращава? Политическото напрежение, което виждаме, може ли да изкриви вота?

- Аз съм взел участие и провел избори три десетилетия, дори малко от горната страна. Не бих казвал, че това са най-обтегнатите избори. Участвах в други, които са били доста по-тежки - като климат, като взаимоотношения сред изборните съперници. Тоест това не повлиява, дори в противен случай. Усещането ми е, че някои от огромните играчи по-скоро се разсейват и не водят тежката, нужната за едни избори дискусия със своите съществени съперници.

- Бойко Борисов и ГЕРБ ли имате поради? На предходни избори той обикаляше страната, пълнеше залите. Сега не виждаме тази интензивност.

- Да, Борисов имам поради. В тази акция той мина през светските хроникьори, появи се на места, само че това не е Борисов, който познаваме като изборно държание. Вероятно има друга тактика.

- Каква?

- Има задоволително кметове. А може би е запазил и част от наличието си в средите на бизнеса. Така че ще заложат на друга технология, която са разработвали през годините.

- Далече от властта тази технологии не оказват помощ. Защото и кметовете, вие сте очевидец на това, могат да се разгласят за самостоятелни на последващи избори. Бизнесът пък постоянно върви след спечелилите.

- Да, аз допускам, че такава преориентация към този момент върви, само че във всеки случай въздействието на ГЕРБ върху част от тези общности ще бъде съхранено. Това ще помогне те да запазят част от своето въздействие. Колко? Не мога да предвиждам, само че ще участват. ГЕРБ ще участват солидно в идващия парламент. Толкова, че да въздействат, в случай че не на ръководството, то най-малко за една по-изострена опозиционна активност.

- Влизането на президента Радев на партийния терен година по-рано какво значи за днешната предизборна акция и за бъдещето на страната след това?

- Това евентуално дава мотивация на по-голямата част от тези, които не гласоподаваха на последните няколко избора. Според мен това е ресурсът на „ Прогресивна България “. Но оттова нататък не считам, че може да дръпне кой знае какъв брой от левицата или от националистическите обединения. Неговият контингент е измежду до момента негласуващите, разочарованите.

- Като какъв министър председател виждате Радев? Ако „ Прогресивна България “ победи на изборите, както всички социологически изследвания сочат, е разумно да чакаме да го забележим като министър председател.

- Вероятно това е неговата упоритост, само че какъв министър председател ще бъде зависи и от неговите съдружни сътрудници. Почти съм сигурен, че ще му се наложи да прави коалиция. А също така аз постоянно съм казвал, че даже една партия да завоюва 121 депутатски гласа, отново би трябвало да се отвори към сътрудници и да прави съдружно ръководство. Но това зависи от съдружната и политическата просвета въобще на тези, които ще влязат във властта.

- Ще напомня едни други избори на 19 април, през 1997 година Тогава се случи тъкмо това, за което говорите. Победителите – Обединените демократични сили, завоюваха 137 мандата. Но с цел да осъществят радикалните промени, които обещаваха, образуваха така наречен реформаторско болшинство, от което изключиха само Българска социалистическа партия. По това време Вие бяхте водач на Българска социалистическа партия.

- Помня доста добре тези избори. Българска социалистическа партия не участваше в реформаторското болшинство, само че пък там беше един водач с искания да съставлява лявото – Евролевицата на Александър Томов.

- Припомням всичко това, тъй като през днешния ден Радев също идва с упоритостите за радикална смяна. Но историята демонстрира, че даже да завоюва 121 мандата, на него ще му бъде належащо такова реформаторско болшинство. Възможно ли е то в днешната обстановка?

- Ще допълня образците от историята. Когато през 2005 година формирахме тройната коалиция сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи (б.р. - първите по гласове три партии на парламентарните избори през 2005 г.), тя беше замислена като четворна - включваше обединението Български национален съюз, в която влизаха Вътрешна македонска революционна организация, БЗНС-Народен съюз и Съюзът на свободните демократи на Стефан Софиянски. Разговорите с тях се водеха до последно. Четвъртият сътрудник беше съвсем сигурен, а това означаваше над 165 депутатски гласа поддръжка за ръководството. Не се получи, образува се коалиция сред три политически субекта. Но като цяло това беше една солидна коалиция. Пак споделям, аз постоянно съм бил за това в обстановката, в която се намираме - при тази разпиляност на партиите, да се мисли отдалече за такива съдружни взаимоотношения.

- Сега мисли ли се?

- Това не мога да кажа. То нормално не проличава в обществените изяви. И в 2005 година имаше остри реплики сред политическите съперници, въпреки не чак толкоз и не по този начин натоварени с персонално отношение. После релативно елементарно преодоляхме разликите. Сега ми е мъчно да кажа по какъв начин ще се схванат тези, които сега лидират.

- Основния девиз на Радев е борба с олигархията. Как смятате, че ще се води тази борба? В такава борба левицата не би ли могла да му бъде съдружник?

- Аз деликатно проследявам изявите на сътрудника Радев като партиен водач. Обикновено там участва тезата за борба с олигархията, както се споделя - на всеки три реда. Но към момента не съм срещнал някъде да разшифрова какво значи това. Не просто да персонифицира, а да разшифрова метода, по който ще организира тази борба. Може би това е някаква скрита карта в акцията, само че нямам доверие, тъй като виждам, че „ Прогресивна България “ прави най-скъпата акция. Знам, че такава акция не става без пари или със скромните дарения на гласоподавателите.

- Има ли олигарси към Радев? Видяхме много скъпи коли, паркирани пред НДК на 19 март, когато се организираше първото огромно събитие на „ Прогресивна България “.

- Ще ми позволите да не отговоря на този въпрос, тъй като към този момент ще влезем на дълбокото и ще ме обвинят в спекулации, само че вие, публицистите, виждайки детайлностите, детайлите, може да задавате въпроси, на които все в миналото би трябвало да се отговори.

- А какво виждате в програмата на „ Прогресивна България “? Питам Ви за програмата на „ Прогресивна България “, тъй като тази партия води в социологическите изследванията, а нейната стратегия пък би трябвало да подсказва кои са „ алените й линии “ - с кого може да направи съюз, а с кого – не след вота. Какво от тази стратегия би могло да направи „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “ съдружник на Радев, а какво – конкурент?

- Виждам голям размер. Може би съм един от малцината, които са прочели цялата стратегия. Аз цялостен живот съм писал стратегии и настоявам, че запознат съм този поминък. Там има от всичко за всекиго, т.е. при предпочитание може да има отворени валенции в разнообразни направления. Но няма съсредоточена стратегическа линия за ръководство.

- Каква е вътрешната логичност на тази стратегия?

- Не виждам такава. Ако въпреки всичко търсим някаква вътрешна логичност, тя е дефинирана в уводните страници, където най-малко по 5-6 пъти на страница се загатва борбата с олигархията.

- Без да знаем коя е олигархията и кои са олигарсите?

- Да, не знаем кои са олигарсите.

- Като президент Радев не се стесняваше да приказва с имена, критикувайки Бойко Борисов и Делян Пеевски, само че в този момент даже тези имена не чуваме. Как си го обяснявате?

- Въпросът би трябвало да бъде заложен към него. Защо е тази смяна и дали в действителност става дума за смяна.

- Ако в програмата не можем да забележим контурите на ръководство, което да чакаме по-късно, е разумно да ги потърсим в лицата. Какво въплъщават водачите на листи на „ Прогресивна България “? Кои и какви са хората, с които се обкръжи Радев? Там виждаме и лица от левицата, виждаме спортисти. Би трябвало да има някаква логичност и някакво обръщение в избора на хора.

- Аз деликатно съм прегледал освен водачите на листи, само че и цялостното предложение на „ Прогресивна България “, т.е. кандидатдепутатските листи като цяло. Но що се отнася до водачите, мога да кажа, че там съотношението е почти следното: една трета и малко от горната страна са хора от администрацията на президента Радев и някогашни служебни министри в кабинетите, назначени от него, или във всеки случай хора от служебната власт. Има хора с пагони. И това е разбираемо, тъй като това е средата, от която идва господин Радев. И има 4-5 спортисти. В което няма нищо неприятно. Аз не мога да укоря такава процедура, тъй като през 2006 година, когато бях претендент за втори мандат, аз имах в инициативния си комитет десетки спортисти, олимпийски, международни първенци. Бях ги приобщил. В инициативния комитет имах 20 състезатели по волейбол, с изключение - да бъда правилен, на Владо Николов (б.р. - лидер на листата на „ Прогресивна България “ в Пловдив). Няма неприятно в това, те би трябвало да теглят гласове. Как ще се осъществят по-късно в парламентарната, в изпълнителната власт, ще се реши в допълнение. Но това е метод да се притегли гласоподавателят, тъй като това е на фона на упоменатите други две категории, които нямат такава прелест.

- Писачи на закони виждате ли? Парламентът е законодателен орган.

- Трудно ми е да кажа, само че това не се отнася единствено за „ Прогресивна
България “. На времето, когато тръгвахме на избори, ние правихме модел на парламентарната група - какъв брой адвокати, какъв брой икономисти, какъв брой дипломати. И се стремяхме да си придържаме към този модел. Отдавна към този момент нашите политически водачи не възприемат този метод.

- Когато питах за програмата забравих следния въпрос. Програмата това е по какъв начин ще ръководи една партия. А едно ръководство, както и животът, зависи от ресурса. Ресурсът е два типа – човешки и енергиен. Тоест, това е демографията и това е енергетиката. Какво има в тази стратегия за демографията и за енергетиката? Без хора и без сила нищо не става.

- За демографията има опит да се разпишат някои ограничения. За енергетиката няма съвсем нищо. И то във време, в което ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че отводът от нуклеарната енергетика е стратегическа неточност. Тя спря дотук, вместо да си посипе главата с пепел. Най-важното е да преценим по какъв начин развиваме този бранш през днешния ден. Между другото, срещам хора от дясно, които преди време доста ме нападнаха заради  така наречен огромен шлем (б.р. - през 2008 година президентът Георги Първанов назова по този начин трите енергийни плана – АЕЦ „ Белене “, газопровода „ Южен поток “ и петролопровода Бургас - Александруполис). Сега приказват положително и за нуклеарната енергетика, и за газовите планове, в частност „ Южен поток “, който апропо беше за 63 милиарда кубически метра газ. А виждаме по какъв начин сегашният министър на енергетиката Трайчо Трайков оцени доста положително „ Турски поток “, който е с четири пъти по-малък потенциал. Без мощна, ефикасна, работеща енергийна политика ние ще кретаме обратно и ще се молим на едни и или други съседи или по-далечни сътрудници да ни зареждат.

- Възможно ли е да построим централата в Белене, ние си запазихме реактора, като се има поради сегашната обстановка? Виждаме рецесия с горивата, рецесия в Близкия изток, която не е ясно по кое време и по какъв начин ще приключи, само че в това време и рецесия в връзките на Европейския съюз с Русия, където не виждаме промени в позитивен проект.

- Някакви знаци оттатък океана се дават във връзка с Русия, само че ние настойчиво, да не кажа освен това, вървим в друга посока. Ето и в този момент министър председателят Гюров е в Киев.

- Изпреварихте въпроса ми. Какво прави там длъжностен министър председател? Служебното държавно управление би трябвало да се грижи главно за организацията на изборите.

- Според мен дава знаци на Брюксел.

- Какви знаци?

- За това, че той е доста зает с украинския проблем. И че те би трябвало да го оценят по достолепие – и в НАТО, и в Европейската комисия. Но аз нямам доверие с подобен вид управленци ние да се хванем съществено да решаваме и енергийни, и други въпроси. Изобщо в служебното държавно управление аз виждам един модел, който някои ще се опитат да наложат и след изборите. В това число и с персоналното присъединяване на част от сегашните министри.

- Тоест Вие виждате възможна коалиция сред „ Прогресивна България “ и ПП-ДБ след изборите?

- Да, това е прекомерно допустимо. И по-скоро това е вероятността, тъй като, в случай че Радев се прегърне с Борисов, това ще докара до тежък срив в доверието към него и в отношението към него. Подценява очевидно въпроса за партньорство с Българска социалистическа партия. Не съм чул добра дума в тази посока, тъй че вероятността е с ПП-ДБ.

- Левицата би ли подкрепила подобен съюз? Едва ли на „ Прогресивна България “ ще й стигнат гласовете, с цел да ръководи единствено с ПП-ДБ. Дори да имат 121 гласа дружно, единствено със 121 гласа не се ръководи – видяхме го.

- Убеден съм в това и постоянно съм работил за доста по-голяма поддръжка в Народното събрание и в политиката въобще. Не съм акредитиран да приказвам от името на левицата. От свое име, а и като деен участник в изборната акция, мога да кажа, че това е доста рисков план. Ние към този момент сме им сърбали попарата на ПП-ДБ.

- Ако изтъквам президента Радев – на „ шарлатаните “.

- Аз не съм го казвал, само че нямам по-добро отношение към тях. Те са рискови - не за левицата, те са рискови за България.

- Кирил Петков стана министър председател, укривайки обстоятелството, че към момента не се е освободил от канадското си поданство. Сега имаме министър председател, над който също висят подозрения, които оня ден подхрани генералният юрист на Съда на Европейския съюз. Това в каква обстановка ни вкарва като страна?

- Четох изказването на генералния юрист. Видях, че на мига скочиха дузина наши „ кошаревски очевидци “ да пазят премиера Гюров. Това ми е позната обстановка. Аз преди време бях изключително сериозен към проблема с Кирил Петков, просто тъй като ние сме имали сходен случай с Петър Бояджиев през 1992 година, когато беше препоръчан от нас за министър председател. Като се разбра, че има двойно поданство, ние го изтеглихме. Постъпихме, съгласно мен, почтено и конституционно. Сега се видя, че в тази общественост, част от тази партия, нямат почитание към конституционните постановки, ще покажат пренебрежение и към това, което ще постанови европейският съд.

- Гледайки в профил имаше ли различен избор президентът Йотова?

- Изборът й в действителност беше редуциран до най-малко. Но това е част от една идея, като цяло имам поради - освен министър председателят, само че и министрите. Министри, някои от които са неработещи, други са нездравословни, а трети просто се губят. Не ги чуваме никакви. Но това е модел, който е наследен, съгласно мен, на президента Йотова. И това допуска липса на огромен избор.

- Кой сътвори този модел? Домовата книга?

- Не единствено. Някой, съгласно мен, се вписа добре в изискваните на домовата книга. Но дотук ще спра, с цел да не бъда прекомерно умозрителен. И да не приказваме единствено за Радев.

- Няма по какъв начин да не обсъждаме бъдещето на страната. А Радев е част от това бъдеще. Затова са разумни въпросите за Радев.

- Само ще вметна, че Радев, без да прави кой знае какъв брой, от самото говорене за него и за плана му, трупаше положителни точки. Сега, несъмнено, се разприказва, тъй че да го оставим той да приказва, а ние да проучваме какво е споделил, какво е неговото предложение за бъдещите депутати.

- Вие вярвате ли в тезата, че Копринков е написал листите на „ Прогресивна България “, че той гради партията на Радев?

- Вероятно упоменатата персона има интензивно отношение по финансирането на партията и на нейната акция, само че имената надали са артикул на неговите кадрови знания, евентуално и други са давали своите оферти.

- На националното заседание на " Българска социалистическа партия – Обединена левица " Вие казахте, че служебното държавно управление реализира прелом. Какво имате поради? Преврат значи противозаконна промяна на властта. А служебният кабинет е законно на власт.

- Да, законно са на власт, само че нямат конституционните компетенции да сменят всичко наред - в Министерство на вътрешните работи, в земеделието, в един куп други браншове. А те го вършат. Това дали е ориентирано единствено към обезпечаване, към гарантиране на почтени избори?! Според мен отговорът е не. Това по-скоро залага различен модел на ръководство. И по тази причина моята метафора за преврата не трябва да се възприема безусловно. Но сигурно никой длъжностен кабинет не е правил толкоз огромни и дълбоки промени в ръководството на страната.

- Служебният кабинет на Стефан Софиянски през 1997 година не правеше ли такива промени?

- Не чак толкоз. Ние от Българска социалистическа партия имахме своите остри несъгласия, излизахме с заявления - освен против премиера, огромна част от тях бяха ориентирани към президента Петър Стоянов като патрон на този кабинет. Но чак толкоз не е било!

- Ще Ви върна към разбора на възможната следизборна обстановка. Как виждате мястото на левицата? Сега преглеждахме нещата откъм страната на възможните спечелили - какво биха създали те. А какво би направила левицата, в случай че влезе в Народното събрание?

- Аз бях за това левицата да се ангажира с предходното ръководство (б.р. - с ГЕРБ и ИТН). Но в един миг - мисля, че задоволително рано, алармирах, че ние би трябвало да покажем темперамент, воля, собствен облик в границите на тогавашното ръководство. Това не стана и по тази причина в този момент плащаме сметката. Така че от позицията на този разбор бих обърнал внимание на младото кадърно и перспективно управление, че не трябва непременно да се влиза в ръководството. Може да се наложи наличие в съпротива, което в действителност да ни върне в мача, както аз обичам да споделям - да възстановим визията за левицата, освен за Българска социалистическа партия, като обществено ангажирана, като национална виновна мощ. Не непременно да се връзваме в ръководство, от което дори нищо няма да получим.

- Възможно ли е ситуационна поддръжка? Не би трябвало ли в този момент левицата да покаже лице, като съобщи - ние ще подкрепим такива и такива ограничения? Ето, водачът на Българска социалистическа партия Крум Зарков приказва за правосъдна промяна, също като Радев. Но това задоволително ли е за едно бъдещо ръководство?

- Не, не е задоволително. Председателят Зарков разпростира една по-мащабна платформа. Той, да вземем за пример, доста изрично и един от първите се разгласи срещу войната в Близкия изток и за търсене на спокойно решение на всички военни спорове. Това му прави чест. Ето още една тематика, по която левицата може да има безапелационна позиция и да поддържа дейностите на едно бъдещо ръководство, в случай че то следва такава линия. Демографската политика също, енергетиката. Вече споделих, в случай че имаме едно ръководство, което да ни отвори в посока към дейна и резултатна енергийна политика и тактика, там можем да оказваме помощ. Но това не непременно изисква и допуска ние да бъдем част от самото ръководство.

- Ако Българска социалистическа партия – Обединена левица влезе в Народното събрание би могла да бъде и партия мандатоносител и би трябвало да е подготвена за подобен сюжет – да има разновидности по какъв начин да осъществя този мандат. Всички анализатори напоследък броят разликата сред първия и втория и разсъждават допустима ли е коалиция сред тях, а не помнят, че мъчно би могло да се образува държавно управление в случай, че първият се показва като антагонист на втория. В този ред на мисли може първите два мандата да не съумеят и да се стигне до третия мандат, който президентът Йотова, произхождайки от средите на Българска социалистическа партия, би могла да връчи на левицата.

- Президентът Йотова ще би трябвало да реши на кого да връчи третия мандат, в случай че се стигне до него, не предвид на своя партиен генезис, а предвид на това какво би било работещо и сполучливо за страната. Моят опит демонстрира, че въпреки всичко третият мандат не е решителен. Не е толкоз значимо на кого ще бъде даден. По-важно е въпреки всичко по какъв начин ще се схванат първите две антагонистични обединения, в случай че се схванат въобще. Защото от тях ще зависи решението за бъдещото държавно управление. Мандатоносителят има алегорично значение в тази ситуация, само че не е без значение. Със сигурност, в случай че се стигне до това левицата да осъществя мандата, ще би трябвало и там да прояви своята воля и темперамент.

- Смятате ли, че е допустимо да не се излъчи държавно управление след изборите на 19 април и да се стигне до втори парламентарни избори за тази година дружно с президентските? Питам Ви, тъй като към този момент не се вижда вълна в поддръжка на Радев – тук социолозите са единомислещи.

- Да, такава догадка има, изключително имайки поради особеностите в характера на някои от водачите, прекомерно евентуално е те да се разсърдят и да се отиде на нови избори. Но това, дублирам, е догадка. Твърде рано е да разсъждаваме върху нея.

- Ние не живеем в изолиран свят и го усещаме изключително ясно в последните две седмици, когато зареждаме на бензиностанциите. Какво значи тази геополитическа турбуленция, за която толкоз доста се приказва, за нас, за междинния българин? Как ще се отрази рецесията в Близкия изток на България?

- Това е удар върху интернационалното право. Когато беше войната в Ирак, най-малко имаше спор в Организация на обединените нации. В последна сметка не бяха зачетени позициите на някои от страните, само че подобен спор имаше. Сега никой за нищо не беше питан. Ударът осъществиха две страни. Това е тежък удар върху интернационалния морал, освен върху правото. Ценовият удар няма да бъде единствено върху горивата. Цените във всяко отношение ще препускат тъкмо като функционалност на това, което имаме с горивата. Изобщо, ние българите, в частност левицата, би трябвало изрично да запазим позиция срещу войната и войните въобще, за мирни решения. И да издигнем глас за мира - макар, че нашият глас не се чува изключително доста. Не бива да забравяме, че от обстановка като тази в Близкия изток, страни като нашата губят изключително доста.

- Поскъпването може ли да докара до обществено напрежение, огромно обществено напрежение, което да прерасне в обществени протести?

- Опитът демонстрира, че с цел да има обществени протести би трябвало да има и различен вид мотивация. Трябва да има и хегемон, казано по ленински. Революцията би трябвало да има хегемон, също така би трябвало да има и революционна обстановка. Т.е. ръководещите да не могат да живеят както досега, а ръководените да не желаят да живеят както досега. Засега, като преди всички избори, има очаквания и не се усещат признаци на сходна революционна обстановка.

- От 2020 година вършим осми подред предварителни парламентарни избори. Значи, върховете не могат да не престават по остаряло. Но низините към този момент не престават да живеят както досега и това предопределя развиването на обстановката като еволюция, а не като гражданска война.

- Не е изключено във всеки един миг може да избухне недоволството на жителите. И то няма да е обвързвано единствено, отново споделям, със обществена мотивация, с цените. Много неща могат да ни се струпат, да не дава Господ, които да изкарат хората на улиците. Например, приближаването на военните спорове и в случай че, нагледно казано, някоя ракета падне на наша територия, макар уверенията, че сигурността ни е обезпечена.

- България се причисли към еврозоната, ние сме член на Европейския съюз и НАТО – ясно е кой е „ нашият свят “. Виждате ли опасност за този наш свят от военните спорове, които се водят, тъй като се оказа, че нападението над Иран удари болева точка, която може да размести цялата архитектура на международния ред?

- Смятам, че най-големият проблем на европейската общественост е неналичието на водачеството. Това е меко казано. Никога Европейският съюз не е имал толкоз слаби водачи. Аз съм имал опция да поддържам връзка и с Хелмут Кол, и с Меркел, и с Тони Блеяр, и с Ширак - това бяха водачи, които бяха в положение да ударят по масата, да поведат общността. Сега единствено се ослушват европейските по този начин наречени водачи каква позиция да заемат и нормално не заемат никаква. Това е, което ме плаши като вероятност. В тази обстановка ние би трябвало да създадем по този начин, че нашият глас да се чува по-отчетливо, нещо, което не се е случвало от доста години насам. Ние не участваме в европейския спор. Ние не сме обосновали никаква своя позиция, освен не сме съумели да наложим такава. Това към този момент е огромен грях.

- Трябва ли в този момент да се свика Консултативният съвет по национална сигурност в това число и по такива въпроси.

- Аз бих се въздържал от сходен съвет по една елементарна причина. Когато няма връзки сред партийните водачи, те нормално отиват на консултативния съвет, с цел да обосноват своята нападателна позиция, даже да изоставен, да създадат скандал. Аз съм имал сходни значително случаи, дори в един миг стигнах до такава степен, при цялото ми почитание към медиите, да не ги позволявам да снимат съвета, с цел да лишим от естрада скандалджиите, провокаторите. Особено в подтекста на вървяща предизборна акция, това е прекомерно огромен риск.

- Политиката от ден на ден се трансформира в скандал. Как гледате на това?

- Подобни признаци имаше даже във времето, което аз бях държавен глава, само че с течение на годините се усилиха търсачите на мощни чувства. Ние видяхме даже побой в Народното събрание! Видяхме по какъв начин партийни делегации влизат единствено за добър ден в Президентството, създават скандал и си потеглят. Някой ги е излъгал тези хора, че от това могат да завоюват точки. Аз нескромно ще припомня, че моята линия е била за повече разговор, за повече единодушие. И с това съм печелил и президентски избори.

- Тогава нямаше ТикТок, до момента в който в този момент едно такова клипче се пуска в обществените медии и почва да събира лайкове.

- ТикТок и всевъзможни сходни трибуни са по-скоро средство. Няма лидерски нрав.

- Честни ли ще бъдат изборите? Виждаме доста акции против купения избор.

- Не съм сигурен. Иска ми се. А що се отнася до акциите, ние не знаем дали са против купения избор. Така ни се споделя и ние ще би трябвало да го приемем. Дали не са едностранно насочени тези акции - ще разберем едвам по-късно.

- След всички избори специалистите приказват за „ проблематични секции “. Като участник в толкоз избори Вие би трябвало да знаете кои са те. Наслагват ли се сегашните акции на служебната власт върху географията на проблематичните изборни секции?

- Не мога да настоявам сходно нещо. Не че по моя време като ръководител на Българска социалистическа партия не е имало пазаруване на гласове, само че беше в доста по-малък размер. Винаги съм казвал, че Иван Костов беше доста сложен конкурент, само че Костов е легитимист. Аз си потеглих от организационната политика, тъкмо тъй като технологията на правене на политика - в частност на избори, се промени доста. Не желая да влизам в дискусия по този въпрос, само че огромна част от изборните проценти за някои партии са заработени тъкмо по този метод – с технология. Няма да кажа кои са, тъй като нямам доказателства, само че слушам за такива неща. Чул съм и имена на олигарси, както в този момент им споделяме. В левицата в никакъв случай не сме разчитали на това, мисля че и нашите съперници тогава.

- Хората, които са били президенти на България, може ли да се съберете в нещо като неофициален съвещателен съвет и да дадете някой съвет на бъдещото ръководство, което ще се образува след изборите?

- Трудно. Иначе концепцията е красива, само че е мъчно реализуема, просто тъй като всеки един от нас като че ли потегли по своят път. Разбира се, в този момент президентът Йотова би могла да ни предложения и нямам доверие някой да ѝ откаже. Но въпросът е, че ние мъчно бихме могли да се разберем в границите на този кръг. Освен по някой световен стратегически въпрос. А би било хубаво и по някой вътрешни въпроси да се изричаме. Но това след изборите. По време на акция не го предлагам. По време на акция „ томахавките са извадени. “