Политологът Страхил Делийски: ГЕРБ има много хора във властт...
Коалиционните лидерски препоръки ще имат най-важната задача - да дават общата тенденция на раздадените на партиите министерства
Нинова си има своя игра, за която се пробва да употребява Българска социалистическа партия
Дойде краят на министърпредседателската република от последните години
- Г-н Делийски, ще има ли сполучлив край на договарянията за кабинет? Ще се оправят ли съдружните сътрудници с подводните камъни?
- Общо споделено е разбирането, че би трябвало да се върви към сключване на съглашение и образуване на болшинство и кабинет. Това явно е друга обстановка от тази при последните два опита, можем да чакаме и друг резултат. Явно свръхцелта сега е сформиране на кабинет - нещо, което този път устройва както партиите, по този начин и публичните упования.
Няма съображение да мислим, че няма да има кабинет. Видяхме какво се случи на партии, които два пъти не съумяха да създадат държавно управление. Това се регистрира и този риск е задоволително висок, с цел да кара партиите да заобикалят подводните камъни. Този път желанието за кабинет свързва всички партии.
- П одходяща ли е формулата 10:4:4:3? Чуха се гласове, че моделът всяка партия сама да избира фрагментите в министерство е средновековен?
- Важен е методът. А методът, който са избрали, наподобява по-ефективен - в случай че даден министър се провали, това е неуспех на партията, която ръководи министерството. Това е един от механизмите, посредством които мандатоносителят Политическа партия да разтовари цялата отговорност от себе си. Така съсредоточената отговорност се деконцентрира.
Очевидно новите ръководещи са избрали метод, който в един случай би бил по-ефективен, повторно би бил по-ясен, като политическата отговорност е на другите партии, не на общия съдружен формат като цяло. А и по-нормален вид, предвид на разликите сред четирите партии.
Остава открит въпросът какъв ще е форматът на оня политически орган, посредством който ще се координира общото ръководство. Става комплицирано - имаме разнообразни партии, които ръководят разнообразни браншове, а би трябвало да имаме една посока. И тук отговорността на така наречен съдружни лидерски препоръки става огромна. Очевидно там остава да се решат проблемите по координацията. Ще би трябвало да има един общокоалиционен орган, който да формулира и да спуска надолу решенията.
- Може ли да приказваме за квота на президента в бъдещия постоянен кабинет, поради наличието на трима министри от служебното държавно управление?
- Президентът по конституция няма квота. Случвало се е и различен път министри от длъжностен кабинет да се наследяват, не е казус. Имаше сходни случаи и при служебни министри на президента Плевнелиев. Но който желае по някакъв метод да внушава, че президентът взе участие в изпълнителната власт, ще твърди, че има квота. Който желае да внушава, че министрите са се справили добре, по тази причина са и в постоянния кабинет, ще твърди, че няма квота.
Но да кажем, че такива авторитетни хора са квота на някого, е малко обидно и за тях.
- Смятате ли, че постоянният кабинет ще се еманципира от президента?
- Толкова доста неща има за извършване, че сигурно можем да чакаме не всеки път хармонични връзки от двете страни на „ Дондуков “. Естествено, не такива, каквито гледахме до момента - това беше институционално безсрамие. Но няма да се изненадам, в случай че въпреки всичко има спорове и напрежения.
Не съм от тези обаче, които упорстват, че доста власт отива у президента Радев. Не мисля, че има учредения за това. Той имаше власт по силата на конституционалните разпореждания - трябваше да прави два служебни кабинета. На негово място всеки щеше да го направи. Оттук нататък неговите конституционни пълномощия са доста ясни. В момента, в който имаме някаква изпълнителна власт, президентът стопира да може да въздейства.
Виждали сме по-скоро въздействие от министър председател към президента, както беше при господин Плевнелиев. Но към този момент не сме имали случай, при който президент дирижира изпълнителната власт. Просто институционалната инфраструктура в България не го допуска.
- Ще успее ли Корнелия Нинова да избави лидерския пост в Българска социалистическа партия с присъединяване си в бъдещия кабинет?
- Много мъчно е да се отговори, тъй като имаме една социалистическа партия и друга социалистическа партия с тире и Корнелия Нинова, както преди имаше две партии - тесни и необятни социалисти. Сега са социалисти и БСП-К.Н. Според мен Българска социалистическа партия са в доста неизгодна позиция. Най-малкото ще се наложи частично да легитимира кабинет, който най-малко към този момент няма никакви поръчки за каквато и да е лява политика. Не виждам какво Българска социалистическа партия като партия може да извади от поддръжката за този кабинет. Най-вероятно Нинова и хората към нея могат да завоюват нещо. Мисля си, че това е следващата, една от последните, стъпки към унищожаването на социалистическата партия - такава, каквато я познаваме. Всичко допустимо беше направено за това Българска социалистическа партия да бъде докарана до позицията на дребна партия, чиято единствена смислена роля е да брокерства към властта. Това е Българска социалистическа партия на Нинова.
Особено с метода, по който се продължава да се работи, не виждам противоположен път. Нинова си играе своя игра и ще се опита да употребява партията, до момента в който най-после тя толкоз се свие, че да не може да <210> прави работа.
- Доколко остра съпротива да чакаме в този парламент? Ще бъде ли той по-работещ от предходните два?
- Зависи от това по какъв начин се образува болшинство, по какъв начин ще реши да работи кабинетът.
Струва ми се, че не е допустимо да продължим това, което гледахме в последните години - министърпредседателска република, в която Народното събрание беше зависещ на изпълнителната власт. Това няма по какъв начин да стане в този миг, в тази настройка. Така че ще имаме друг парламент, най-малко от тази позиция. Дали ще е ефикасен - не можем да кажем, само че ще е друг сигурно и ще работи по друг метод.
Трябва да си даваме сметка, че това, което виждаме сега - настъпателност от страна на ГЕРБ, постоянно надменност, не е политическа съпротива.
А и не мисля, че ГЕРБ могат да съществуват в съпротива. Това не е партия, която е социализирана в демократична политическа просвета. Това е партия на властта, партия потребител, която няма нищо общо с същинските партии.
Според мен ГЕРБ изигра своята политическа роля. Нека не избързваме с епитафии за ролята <210> в прехода, само че влизаме в нов цикъл, в нови обществени, стопански, геополитически измерения и просто ГЕРБ към този момент е ненужна.
- Присъствието на Бойко Рашков в постоянния кабинет значи ли продължение на изчегъртването?
- Не мога да се сетя за наказан наедрял политик от власт, която бива заменена, в последните 30 години. Естествено, това не зависи единствено от министъра, зависи и от прокуратурата. Но не бих толкоз залагал на това изчегъртване. Толкова неща има да се вършат в страната, че държавното управление единствено ще завоюва, в случай че си спести изчегъртването.
Но би трябвало да създадем значима спогодба - наследството, оставено от ГЕРБ, на институционална просвета, на страна, е извънредно тежко. Имаме разнебитена държавност, което ще ни основава проблеми оттук насетне. Но не става въпрос и за самоцелна разпра. Трябва да се откри баланс сред нуждата от промяна на държавните институции, само че това не трябва да става през мотивацията на реванш, на кавга. Никой няма да завоюва от това, и тези, които го вършат.
- Трябват ли им на новите ръководещи кавги като тези към ДКК, към вестник „ Труд “?
- Старите ръководещи въпреки всичко имат медии, стопански запас. Начинът, по който Борисов и хората към него си показват политическия свят, минава точно през конструирането на вид внушения.
Ние не знаем действителните елементи от обстановките. Може „ Труд “ в действителност да не са си плащали, знаем обаче, че служители на реда се разправят със „ свободната “ преса.
Не знаем и елементи към назначенията в ДКК. Оттук насетне ще има доста такива борби на тълкования. Просто тъй като Борисов и компания по този начин си показват политиката - не като конфликт на хрумвания, а като конфликт на окалване.
Въпросът е по какъв начин ще отговори възможното ново държавно управление на сходни кавги, каквито сигурно ще има. Има и доста хора на ГЕРБ във властта, които сигурно ще потърсят метод за саботиране на дадени дейности.
Борисов няма да се даде без пердах, а неговата визия за политически пердах е по-близка до тази на мутренските 90-те години, в сравнение с до Аристотел.
- Ще съумеят ли тези амбициозни младежи към Кирил Петков и Асен Василев да удържат властта цялостен мандат?
- Ще забележим. Не съм огромен оптимист в дълготраен проект. Но в случай че те съумеят въпреки всичко в обозрим период да постегнат разнебитената ни държавност, това ще е триумф. Ще е добре за страната, за всички. Просто тръгваме от доста ниска база, и във връзка с упованията. След Борисов всеки наподобява съответен, даже да предлага хрумвания отпреди 20 години.
ВИЗИТКА
Страхил Делийски е приключил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Преподава политически връзки и политическа антропология.
Свързани вести Няма да има мегаминистерство на стопанската система, разделят го на две Христо Иванов разгласи по кое време ще приключат договарянията с "Продължаваме смяната " Предпоследно: Всяка партия от обединението с вицепремиер
Нинова си има своя игра, за която се пробва да употребява Българска социалистическа партия
Дойде краят на министърпредседателската република от последните години
- Г-н Делийски, ще има ли сполучлив край на договарянията за кабинет? Ще се оправят ли съдружните сътрудници с подводните камъни?
- Общо споделено е разбирането, че би трябвало да се върви към сключване на съглашение и образуване на болшинство и кабинет. Това явно е друга обстановка от тази при последните два опита, можем да чакаме и друг резултат. Явно свръхцелта сега е сформиране на кабинет - нещо, което този път устройва както партиите, по този начин и публичните упования.
Няма съображение да мислим, че няма да има кабинет. Видяхме какво се случи на партии, които два пъти не съумяха да създадат държавно управление. Това се регистрира и този риск е задоволително висок, с цел да кара партиите да заобикалят подводните камъни. Този път желанието за кабинет свързва всички партии.
- П одходяща ли е формулата 10:4:4:3? Чуха се гласове, че моделът всяка партия сама да избира фрагментите в министерство е средновековен?
- Важен е методът. А методът, който са избрали, наподобява по-ефективен - в случай че даден министър се провали, това е неуспех на партията, която ръководи министерството. Това е един от механизмите, посредством които мандатоносителят Политическа партия да разтовари цялата отговорност от себе си. Така съсредоточената отговорност се деконцентрира.
Очевидно новите ръководещи са избрали метод, който в един случай би бил по-ефективен, повторно би бил по-ясен, като политическата отговорност е на другите партии, не на общия съдружен формат като цяло. А и по-нормален вид, предвид на разликите сред четирите партии.
Остава открит въпросът какъв ще е форматът на оня политически орган, посредством който ще се координира общото ръководство. Става комплицирано - имаме разнообразни партии, които ръководят разнообразни браншове, а би трябвало да имаме една посока. И тук отговорността на така наречен съдружни лидерски препоръки става огромна. Очевидно там остава да се решат проблемите по координацията. Ще би трябвало да има един общокоалиционен орган, който да формулира и да спуска надолу решенията.
- Може ли да приказваме за квота на президента в бъдещия постоянен кабинет, поради наличието на трима министри от служебното държавно управление?
- Президентът по конституция няма квота. Случвало се е и различен път министри от длъжностен кабинет да се наследяват, не е казус. Имаше сходни случаи и при служебни министри на президента Плевнелиев. Но който желае по някакъв метод да внушава, че президентът взе участие в изпълнителната власт, ще твърди, че има квота. Който желае да внушава, че министрите са се справили добре, по тази причина са и в постоянния кабинет, ще твърди, че няма квота.
Но да кажем, че такива авторитетни хора са квота на някого, е малко обидно и за тях.
- Смятате ли, че постоянният кабинет ще се еманципира от президента?
- Толкова доста неща има за извършване, че сигурно можем да чакаме не всеки път хармонични връзки от двете страни на „ Дондуков “. Естествено, не такива, каквито гледахме до момента - това беше институционално безсрамие. Но няма да се изненадам, в случай че въпреки всичко има спорове и напрежения.
Не съм от тези обаче, които упорстват, че доста власт отива у президента Радев. Не мисля, че има учредения за това. Той имаше власт по силата на конституционалните разпореждания - трябваше да прави два служебни кабинета. На негово място всеки щеше да го направи. Оттук нататък неговите конституционни пълномощия са доста ясни. В момента, в който имаме някаква изпълнителна власт, президентът стопира да може да въздейства.
Виждали сме по-скоро въздействие от министър председател към президента, както беше при господин Плевнелиев. Но към този момент не сме имали случай, при който президент дирижира изпълнителната власт. Просто институционалната инфраструктура в България не го допуска.
- Ще успее ли Корнелия Нинова да избави лидерския пост в Българска социалистическа партия с присъединяване си в бъдещия кабинет?
- Много мъчно е да се отговори, тъй като имаме една социалистическа партия и друга социалистическа партия с тире и Корнелия Нинова, както преди имаше две партии - тесни и необятни социалисти. Сега са социалисти и БСП-К.Н. Според мен Българска социалистическа партия са в доста неизгодна позиция. Най-малкото ще се наложи частично да легитимира кабинет, който най-малко към този момент няма никакви поръчки за каквато и да е лява политика. Не виждам какво Българска социалистическа партия като партия може да извади от поддръжката за този кабинет. Най-вероятно Нинова и хората към нея могат да завоюват нещо. Мисля си, че това е следващата, една от последните, стъпки към унищожаването на социалистическата партия - такава, каквато я познаваме. Всичко допустимо беше направено за това Българска социалистическа партия да бъде докарана до позицията на дребна партия, чиято единствена смислена роля е да брокерства към властта. Това е Българска социалистическа партия на Нинова.
Особено с метода, по който се продължава да се работи, не виждам противоположен път. Нинова си играе своя игра и ще се опита да употребява партията, до момента в който най-после тя толкоз се свие, че да не може да <210> прави работа.
- Доколко остра съпротива да чакаме в този парламент? Ще бъде ли той по-работещ от предходните два?
- Зависи от това по какъв начин се образува болшинство, по какъв начин ще реши да работи кабинетът.
Струва ми се, че не е допустимо да продължим това, което гледахме в последните години - министърпредседателска република, в която Народното събрание беше зависещ на изпълнителната власт. Това няма по какъв начин да стане в този миг, в тази настройка. Така че ще имаме друг парламент, най-малко от тази позиция. Дали ще е ефикасен - не можем да кажем, само че ще е друг сигурно и ще работи по друг метод.
Трябва да си даваме сметка, че това, което виждаме сега - настъпателност от страна на ГЕРБ, постоянно надменност, не е политическа съпротива.
А и не мисля, че ГЕРБ могат да съществуват в съпротива. Това не е партия, която е социализирана в демократична политическа просвета. Това е партия на властта, партия потребител, която няма нищо общо с същинските партии.
Според мен ГЕРБ изигра своята политическа роля. Нека не избързваме с епитафии за ролята <210> в прехода, само че влизаме в нов цикъл, в нови обществени, стопански, геополитически измерения и просто ГЕРБ към този момент е ненужна.
- Присъствието на Бойко Рашков в постоянния кабинет значи ли продължение на изчегъртването?
- Не мога да се сетя за наказан наедрял политик от власт, която бива заменена, в последните 30 години. Естествено, това не зависи единствено от министъра, зависи и от прокуратурата. Но не бих толкоз залагал на това изчегъртване. Толкова неща има да се вършат в страната, че държавното управление единствено ще завоюва, в случай че си спести изчегъртването.
Но би трябвало да създадем значима спогодба - наследството, оставено от ГЕРБ, на институционална просвета, на страна, е извънредно тежко. Имаме разнебитена държавност, което ще ни основава проблеми оттук насетне. Но не става въпрос и за самоцелна разпра. Трябва да се откри баланс сред нуждата от промяна на държавните институции, само че това не трябва да става през мотивацията на реванш, на кавга. Никой няма да завоюва от това, и тези, които го вършат.
- Трябват ли им на новите ръководещи кавги като тези към ДКК, към вестник „ Труд “?
- Старите ръководещи въпреки всичко имат медии, стопански запас. Начинът, по който Борисов и хората към него си показват политическия свят, минава точно през конструирането на вид внушения.
Ние не знаем действителните елементи от обстановките. Може „ Труд “ в действителност да не са си плащали, знаем обаче, че служители на реда се разправят със „ свободната “ преса.
Не знаем и елементи към назначенията в ДКК. Оттук насетне ще има доста такива борби на тълкования. Просто тъй като Борисов и компания по този начин си показват политиката - не като конфликт на хрумвания, а като конфликт на окалване.
Въпросът е по какъв начин ще отговори възможното ново държавно управление на сходни кавги, каквито сигурно ще има. Има и доста хора на ГЕРБ във властта, които сигурно ще потърсят метод за саботиране на дадени дейности.
Борисов няма да се даде без пердах, а неговата визия за политически пердах е по-близка до тази на мутренските 90-те години, в сравнение с до Аристотел.
- Ще съумеят ли тези амбициозни младежи към Кирил Петков и Асен Василев да удържат властта цялостен мандат?
- Ще забележим. Не съм огромен оптимист в дълготраен проект. Но в случай че те съумеят въпреки всичко в обозрим период да постегнат разнебитената ни държавност, това ще е триумф. Ще е добре за страната, за всички. Просто тръгваме от доста ниска база, и във връзка с упованията. След Борисов всеки наподобява съответен, даже да предлага хрумвания отпреди 20 години.
ВИЗИТКА
Страхил Делийски е приключил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Преподава политически връзки и политическа антропология.
Свързани вести Няма да има мегаминистерство на стопанската система, разделят го на две Христо Иванов разгласи по кое време ще приключат договарянията с "Продължаваме смяната " Предпоследно: Всяка партия от обединението с вицепремиер
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ