Една азбука. Един княз. Една смела идея, която все още променя света
Днес думите „ обществено предприемачество “ се носят из въздуха като мантра . Но същинското му значение се крие не в pitch deck-ове , а в дълготрайното влияние върху човешкия живот. Тази концепция звучи изключително мощно в един диалог – ненадейно, само че изцяло на място, в подкаста „ Да Убиеш Дракона “, където предприемачът Пламен Русев , създател на световната платформа Webit, споделя своя предприемачески път, само че също по този начин насочва вниманието към фигура от българската история, която рядко попада в речника на бизнес водачите:
Княз Борис I. Визия от IX век, която приказва непосредствено на XXI век
Пламен Русев напомня делото на Борис I като образец за смелост, предвидливост и обществено влияние, който надалеч надвишава историческата рамка . В подкаста той прави необикновена, само че мощна прилика с княз Борис като първия същински обществен бизнесмен на Европа, а за какво не и на света.
Какво прави Борис толкоз коренен в своята ера?
- Приема християнството, поставяйки България в цивилизационен подтекст.
- Въвежда старобългарския език като трети законен път за другарство с Бога – наред с латински и гръцки. Русев съпоставя това с придобиването на нравствен телефон, на който можеш да приказваш със Създателя на личния си език.
- Организира основаването на писменост – първо глаголица, след това кирилица – инструмент, който се употребява от над 300 милиона души през днешния ден, и евентуално ще се употребява и след 1000 години.
- Инвестира персонални запаси, към 10% от имуществото си и пренасочва 10 000 души от армията към нравствен и учебен труд. Това не е просто смяна на институции, това е културна гражданска война.
Истинският мащаб на предприемачеството е вечността
Русев не се пробва да се приравни с Борис I. Той просто демонстрира, че в българската ДНК има образци за грандиозно мислене , за историческа храброст, за предприемачество оттатък финансовото. И че това мислене би трябвало да се разсъни още веднъж.
Това не е урок по история. Това е увещание . Че преди да има акселератори и фондове, преди да се приказва за “импакт ”, някой към този момент го е направил и го е направил за цялостен народ.
Георгиеви vs. Нобел: Непознатото велико подаяние
В същия диалог Русев показва още един образец за огромно българско предприемачество – този път във тип на дарителство . Братя Георгиеви – хората, които подаряват 6 милиона златни пари , с цел да бъде основан университет в България. Най-голямото подаяние в историята на Европа за времето си.
За съпоставяне, по същото време Алфред Нобел подарява 5 милиона , с цел да бъде основана Нобеловата премия. Днес всеки е чувал за Нобел, за премиите, церемониите, даже за свадите. А какъв брой от вас знаеха какъв брой пари са дарили братя Георгиеви? И че без тях Софийският университет може би нямаше да съществува?
Това не е въпрос на пари. Това е въпрос на описване на личната ни история .
И още веднъж какъв брой зле се оправяме с маркетинга си.
Защо тъкмо Пламен Русев повдига тези тематики?
Защото той самият има какво да каже по тематиката за предприемачеството с визия.
На 16 години стартира в радио VAA Europe, прави първия си милион като рекламен сътрудник, банкрутира, построява софтуерен бизнес от нулата, основава Webit, развива го в световна сцена за нововъведения и основава Founders Games – платформа, която дава достъп до вложения на компании със смисъл.
Но в този подкаст той не приказва единствено за себе си. Говори за Борис I. Говори за Георгиеви. Защото желае да покаже, че смелите хрумвания не са мода те са завещание.
И в случай че не ги припомняме, ги губим. А с тях губим и самите себе си.
Предприемачо, имаш достъп до всичко – технологии, пари, пазари. Но имаш ли куража на Борис I? Имаш ли дързостта на братя Георгиеви? Имаш ли готовността да вложиш себе си в концепция, която няма да се изплати на следващия ден, само че ще живее постоянно? Ние към този момент сме го правили. Просто е време да си го напомним.
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Бактериален менингит – ето какво съставлява и за какво не трябва да се подценява!
