КНСБ ще наблюдава ежемесечно 20 стоки в малката потребителска кошницаЩе

КНСБ ще следи ежемесечно 20 артикули в дребната потребителска кошница
Ще следим 20 артикули в дребната потребителска кошница ежемесечно във всички области на страната, разгласи основният икономист на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България Любослав Костов на конференция в централата на синдиката.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров означи,
че предходната седмица беше подписан меморандум за съдействие сред Министерския съвет (МС) и синдикалните и работодателските организации. „ Нашият институт всяко тримесечие следи издръжката на живота и дребната потребителска кошница “, означи той.
Любослав Костов добави, че меморандумът се състои в седем точки,
които от синдиката ще се опитат да облекат в съответни задания. „ Ще следим 20 артикули в дребната потребителска кошница ежемесечно “, разгласи той и добави, че от синдиката ще обменят информация с Комисията за защита на конкуренцията
и с Комисията за отбрана на потребителите за попречване на нелоялни практики.
Друга тематика, на която от синдиката обърнаха внимание, бе настоящото осъществяване на държавния бюджет. От КНСБ подчертаха нерегулярността при задължението на Министерство на финансите да разгласява настоящите данните по месечното осъществяване на КФП.
Пламен Димитров посочи недофинансираните сфери,
които организират митинги – секторът на опазването на здравето, в това число медицинските сестри; публичните медии, Агенция „ Пътна инфраструктура “, както и сферите с струпване на напрежение – бранш „ Земеделие “, Агенция за нуклеарно контролиране, градски превоз в Русе, Изпълнителна организация „ Автомобилна администрация “,
Национален застрахователен институт, Национална организация по приходите, Агенция „ Митници “.
Президентът на КНСБ е безапелационен, че положителен конвергентен отчет би трябвало да значи конвергенцията да се подтиква. Необходимите средства за недофинансираните браншове и сфери, които са нужни, са в размер на 62,10 млн. лева,
или 0,064% от общия размер на разноските в Бюджет 2025, които са 96 706 млн. лева
„ Продължаваме да недоумяваме за какво най-сетне като страна не успяхме да намерим и да използван механизъм за енергийно бедните “, разяснява Димитров.
По-рано той взе участие и във форума „ Green Transition Forum 5.0:
Конкурентоспособност и нововъведения в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) “, провеждащ се в „ София Ивент Център “.
Димтров съобщи, че препоръчаната Пътна карта за качествени работни места
идва на фона на изчерпания резултат от няколко обвързващи европейски документа, които към този момент не отразяват изцяло въздействието на алгоритмичните системи върху работната среда във всички промишлености и браншове.
„ Има много какво да се направи и да се контролира.
За нас е извънредно значимо, тъй като към сегашния миг развиването на изкуствения разсъдък е непредвидимо “, означи Димитров. Той акцентира, че е належащо основаването на обособен механизъм за вложение в качествени работни места в промишлеността.
„ Ние считаме, че специфичен финансов инструмент би трябвало да бъде развъртян,
с цел да се поддържат промишленостите, да се основава добавена стойност и да се вкарват целеви нововъведения в избрани браншове “, разяснява още той. Според него директивата за минималните работни заплати разчита точно на сходен метод. Димитров добави, че в случай че Европейската комисия даде опция, би трябвало да се употребява европейско финансиране за повишение на потенциалите и за взаимни дейности в областта на уменията.