КНСБ против начина, по който се чертае линията на бедност за 2023 г.
КНСБ се опълчва на метода, по който Министерски съвет счита да дефинира линията на беднотия за 2023 година На 8 юли на Портала за публични съвещания е оповестен план, в който се дефинира размер от 504 лева или нарастване с 22%.
От синдикатите припомнят, че методиката за установяване линията на беднотия е призната с Постановление на Министерски съвет 241/ 24.09.2019 г . КНСБ показва също, че през последните две години е изработен компромис при определянето на линията на беднотия , при което се утвърдиха размери с закъснение: през 2021 година - с 14.4% (369 лева вместо 431 лева.), а през 2022 година - с 10.2% (413 лева вместо 460 лева.).
Настоящото (за 2023 г.) предложение за актуализация е линията на беднотия за 2023 година да е в размер на 504 лева . Използвана е линията на беднотия, избрана в проучването EU-SILC за 2021 година, само че то отразява положение от преди 2 година (60% от междинния общ наличен чист приход на еквивалентна единица от 2020 г.).
Очевидно е съществуването на прекомерно огромен времеви лаг сред годината на проучване на приходите и годината, към която се ползва линията на беднотия, а в тази ситуация този лаг е от 3 години (референтната година на прихода е 2020, годината на осъществяване на проучването е 2021, а годината на използване на линията на беднотия е 2023). Съвсем действителна е опцията за появяването на разнообразни трендове на приходите през подобен интервал от време, които на процедура не са съответно отразени от формулата за пресмятане.
От статистическа позиция е преимущество, че се употребяват данните на EU-SILC, тъй като допускат по-надеждна информация за приходите на популацията заради по-голямата извадка. От икономическа позиция не излиза наяве какво ниво на ползване обезпечава линията на беднотия, откакто се дефинира въз основата на определено ниво на чистия равностоен приход на едно лице от 2020 година Затова при съществуването на рисково повишаване на цените (каквато е актуалната невиждана криза), е изцяло обективно да се ползва и коректив за индексиране с насъбраната инфлация въз основата на настоящи данни. А и по принцип използването на сходен коректив дава много по-обективна и близка до действителното положение на приходите картина.
Ето за какво КНСБ смята, че обективната линия на беднотия за 2023 година би трябвало да бъде 541 лева (=504* 107.4%) , като този размер ще обезпечи растеж с 30.9%.
Спад в цената на хляба с до 20%, само че единствено в огромните търговски обекти
В дребните магазини понижението е алегорично
КНСБ декларира, че настрана от това, методиката за установяване на линията на беднотия в страната се нуждае от съществено прецизиране. Нейната цел е освен да дава ориентир за нивото на беднотия, а да насочва и политиките, осигуряващи финансова поддръжка на нуждаещите се. Затова извънредно належащо е да се дефинират минималните потребности , които да подсигуряват обществения най-малко на разположение от домакинство. В този смисъл КНСБ смята за необходимо да се реализира годишна оценка/проверка на адекватността на размера на линията на беднотия, като се прави параленост с целево създадена потребителска кошница, която да подсигурява обществения най-малко на разположение от домакинство.
В умозаключение, поради изключителната обстановка в макроикономически проект, КНСБ не приема метода за определянето на размера на линията на беднотия и не поддържа по този начин оферти план на разпореждане на Министерски съвет в тази връзка.
Леви и синдикати за прогресивното облагане
40% от българите са застрашени от беднотия
От синдикатите припомнят, че методиката за установяване линията на беднотия е призната с Постановление на Министерски съвет 241/ 24.09.2019 г . КНСБ показва също, че през последните две години е изработен компромис при определянето на линията на беднотия , при което се утвърдиха размери с закъснение: през 2021 година - с 14.4% (369 лева вместо 431 лева.), а през 2022 година - с 10.2% (413 лева вместо 460 лева.).
Настоящото (за 2023 г.) предложение за актуализация е линията на беднотия за 2023 година да е в размер на 504 лева . Използвана е линията на беднотия, избрана в проучването EU-SILC за 2021 година, само че то отразява положение от преди 2 година (60% от междинния общ наличен чист приход на еквивалентна единица от 2020 г.).
Очевидно е съществуването на прекомерно огромен времеви лаг сред годината на проучване на приходите и годината, към която се ползва линията на беднотия, а в тази ситуация този лаг е от 3 години (референтната година на прихода е 2020, годината на осъществяване на проучването е 2021, а годината на използване на линията на беднотия е 2023). Съвсем действителна е опцията за появяването на разнообразни трендове на приходите през подобен интервал от време, които на процедура не са съответно отразени от формулата за пресмятане.
От статистическа позиция е преимущество, че се употребяват данните на EU-SILC, тъй като допускат по-надеждна информация за приходите на популацията заради по-голямата извадка. От икономическа позиция не излиза наяве какво ниво на ползване обезпечава линията на беднотия, откакто се дефинира въз основата на определено ниво на чистия равностоен приход на едно лице от 2020 година Затова при съществуването на рисково повишаване на цените (каквато е актуалната невиждана криза), е изцяло обективно да се ползва и коректив за индексиране с насъбраната инфлация въз основата на настоящи данни. А и по принцип използването на сходен коректив дава много по-обективна и близка до действителното положение на приходите картина.
Ето за какво КНСБ смята, че обективната линия на беднотия за 2023 година би трябвало да бъде 541 лева (=504* 107.4%) , като този размер ще обезпечи растеж с 30.9%.
Спад в цената на хляба с до 20%, само че единствено в огромните търговски обекти
В дребните магазини понижението е алегорично
КНСБ декларира, че настрана от това, методиката за установяване на линията на беднотия в страната се нуждае от съществено прецизиране. Нейната цел е освен да дава ориентир за нивото на беднотия, а да насочва и политиките, осигуряващи финансова поддръжка на нуждаещите се. Затова извънредно належащо е да се дефинират минималните потребности , които да подсигуряват обществения най-малко на разположение от домакинство. В този смисъл КНСБ смята за необходимо да се реализира годишна оценка/проверка на адекватността на размера на линията на беднотия, като се прави параленост с целево създадена потребителска кошница, която да подсигурява обществения най-малко на разположение от домакинство.
В умозаключение, поради изключителната обстановка в макроикономически проект, КНСБ не приема метода за определянето на размера на линията на беднотия и не поддържа по този начин оферти план на разпореждане на Министерски съвет в тази връзка.
Леви и синдикати за прогресивното облагане
40% от българите са застрашени от беднотия
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ