Успяват ли доходите да настигнат инфлацията?
КНСБ показа най-новите си калкулации за издръжката на живота у нас. Резултатите от обичайното наблюдаване върху потребителските цени и заплатата за прехрана за второто тримесечие на 2025 година регистрират следното:
♦ 1526 лв. чист месечен приход е нужен на един работещ човек, който живее самичък,
♦ общата стойност за прехрана на тричленно семейство, включващо двама работещи възрастни и дете до 14-годишна възраст, е 2748 лв..
♦ Необходимите средства са нарастнали с 0.4% на тримесечна база и с 5.1 на 100 на годишна, сочат проучванията на синдикатите.
Колко коства естественият живот в България, приходите настигат ли инфлацията и какво е нужно на едно семейство, с цел да живее почтено разяснява Любослав Костов , гл. икономист на КНСБ и дир. на Института за обществени синдикални проучвания, в " Твоят ден " по NOVA NEWS.
„ Заплатата за прехрана, която отразява нужното минимално базисно ползване на всеки един човек, продължава да нараства, освен това с темпове, които са към инфлацията и малко над нея. Това значи, че е нужна политика по приходите - малко по-ускорена поради обстоятелството, че след няколко месеца влизаме в еврозоната ”, сподели той.
„ Не е обикновено 66% да е равнището на приходите, измерени през Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритетна покупателна дарба, а равнището на цените, изключително на питателните артикули, да е на 87% по отношение на средноевропейските стойности. Това значи, че имаме разлика от към 20 процентни пункта, която сега хората усещат под джоба си. Затова и издръжката на живот е обикновено да нараства ”, добави Костов.
Той добави, че в случай че прилагаме настоящото законодателство сега, от 1 януари 2026 година би трябвало да имаме минимална заплата най-малко най-малко 1210 лв., което е към 605 евро МРЗ.
Костов уточни още, че за последните 5 години имаме удвояване на минималната заплата, само че това към момента не е задоволително, така 1077 лв. е брутна минимална заплата, а 1526 лв. е чиста заплата за прехрана.
► Кои групи артикули са поскъпнали най-вече?
Любослав Костов сподели, че питателните артикули нарастват доста, измежду тях са млечните артикули, хлябът.
„ Проблемът е, че техните номинални стойности са над средноевропейските. Например, при млечните артикули у нас имаме 125% по отношение на средноевропейските цени, което значи, че ние сме стигнали средноевропейските стойности и сме ги надминали, с една четвърт от горната страна. Това е необичайно, защото равнището на приходите ни е доста по-ниско от средноевропейските ”, изясни още той.
Икономистът сподели, че междинната инфлация, която се показва от Национален статистически институт, е вярна, само че тя съдържа над хиляда артикули и услуги, претеглени през междинните величини.
„ Вашата персонална инфлация е онази, която зависи от структурата на вашето ползване. За страдание, всеобщо в България хората са с ниски и междинни приходи и междинната класа е с ясно изразена лява асиметрия, което значи, че огромна част от хората използват артикули от дребната потребителска кошница, която сега и по последни наши данни нараства доста повече от междинната инфлация. От там идва тази загуба на покупателна дарба. Затова споделям, че би трябвало ускорена политика по приходите ”, изясни още Костов.
Той уточни, че политиката по приходите не „ помпа ” инфлацията сега. Напротив, тя наваксва онази загуба на покупателна дарба, която имахме последните години, добави икономистът.
Костов сподели още, че повишаването е с разнообразни стойности при другите артикули.
Всички хранителни артикули са поскъпнали с 19,5% за една година, добави икономистът.
► Кои артикули поевтиняват?
Любослав Костов изясни, че стоките, които поевтиняват главно са отвън дребната потребителска кошница - такива, които се използват еднократно или един път на няколко години.
► Каква част от хората взимат заплата под линията на прехрана?
Костов сподели, че 2/3 от хората взимат заплата под линията на прехрана. Това е сред 65 и 70% от наетите по трудово и служебно правно отношение, които не стигат чист размер на техния приход, който да е този, който подхожда сега на нашата заплата за прехрана.
Костов сподели, че „ в случай че желаеме да сме клуба на богатите, би трябвало да можем да използваме главните потребности, би трябвало минималната заплата да подхожда на минималните заплати в еврозоната ”.
Той уточни още, че в случай че се махне кумулативната инфлация, действителните растежи са не повече от 6-7% на година. За 2025 година действителният растеж в публичния бранш е 6%, в частния бранш е 9%.
" Това е една от аргументите да желаеме по-адекватна политика по приходите от държавното управление цяла година, и да има митинг след митинг ”, приключи Костов.
Президент на КНСБ Пламен Димитров уточни: " Данните от май демонстрират, че над 1,5 млн. души са с застрахователен приход под нужните средства за прехрана от 2,4 млн. души. Спрямо май 2024 се записва понижение, има известно усъвършенстване в страната, 45 хил души повече могат да си разрешат средствата за прехрана. Ние непрекъснато потвърждаваме по какъв начин цените на основни артикули трайно остават най-високи в Европейски Съюз. "
♦ 1526 лв. чист месечен приход е нужен на един работещ човек, който живее самичък,
♦ общата стойност за прехрана на тричленно семейство, включващо двама работещи възрастни и дете до 14-годишна възраст, е 2748 лв..
♦ Необходимите средства са нарастнали с 0.4% на тримесечна база и с 5.1 на 100 на годишна, сочат проучванията на синдикатите.
Колко коства естественият живот в България, приходите настигат ли инфлацията и какво е нужно на едно семейство, с цел да живее почтено разяснява Любослав Костов , гл. икономист на КНСБ и дир. на Института за обществени синдикални проучвания, в " Твоят ден " по NOVA NEWS.
„ Заплатата за прехрана, която отразява нужното минимално базисно ползване на всеки един човек, продължава да нараства, освен това с темпове, които са към инфлацията и малко над нея. Това значи, че е нужна политика по приходите - малко по-ускорена поради обстоятелството, че след няколко месеца влизаме в еврозоната ”, сподели той.
„ Не е обикновено 66% да е равнището на приходите, измерени през Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритетна покупателна дарба, а равнището на цените, изключително на питателните артикули, да е на 87% по отношение на средноевропейските стойности. Това значи, че имаме разлика от към 20 процентни пункта, която сега хората усещат под джоба си. Затова и издръжката на живот е обикновено да нараства ”, добави Костов.
Той добави, че в случай че прилагаме настоящото законодателство сега, от 1 януари 2026 година би трябвало да имаме минимална заплата най-малко най-малко 1210 лв., което е към 605 евро МРЗ.
Костов уточни още, че за последните 5 години имаме удвояване на минималната заплата, само че това към момента не е задоволително, така 1077 лв. е брутна минимална заплата, а 1526 лв. е чиста заплата за прехрана.
► Кои групи артикули са поскъпнали най-вече?
Любослав Костов сподели, че питателните артикули нарастват доста, измежду тях са млечните артикули, хлябът.
„ Проблемът е, че техните номинални стойности са над средноевропейските. Например, при млечните артикули у нас имаме 125% по отношение на средноевропейските цени, което значи, че ние сме стигнали средноевропейските стойности и сме ги надминали, с една четвърт от горната страна. Това е необичайно, защото равнището на приходите ни е доста по-ниско от средноевропейските ”, изясни още той.
Икономистът сподели, че междинната инфлация, която се показва от Национален статистически институт, е вярна, само че тя съдържа над хиляда артикули и услуги, претеглени през междинните величини.
„ Вашата персонална инфлация е онази, която зависи от структурата на вашето ползване. За страдание, всеобщо в България хората са с ниски и междинни приходи и междинната класа е с ясно изразена лява асиметрия, което значи, че огромна част от хората използват артикули от дребната потребителска кошница, която сега и по последни наши данни нараства доста повече от междинната инфлация. От там идва тази загуба на покупателна дарба. Затова споделям, че би трябвало ускорена политика по приходите ”, изясни още Костов.
Той уточни, че политиката по приходите не „ помпа ” инфлацията сега. Напротив, тя наваксва онази загуба на покупателна дарба, която имахме последните години, добави икономистът.
Костов сподели още, че повишаването е с разнообразни стойности при другите артикули.
Всички хранителни артикули са поскъпнали с 19,5% за една година, добави икономистът.
► Кои артикули поевтиняват?
Любослав Костов изясни, че стоките, които поевтиняват главно са отвън дребната потребителска кошница - такива, които се използват еднократно или един път на няколко години.
► Каква част от хората взимат заплата под линията на прехрана?
Костов сподели, че 2/3 от хората взимат заплата под линията на прехрана. Това е сред 65 и 70% от наетите по трудово и служебно правно отношение, които не стигат чист размер на техния приход, който да е този, който подхожда сега на нашата заплата за прехрана.
Костов сподели, че „ в случай че желаеме да сме клуба на богатите, би трябвало да можем да използваме главните потребности, би трябвало минималната заплата да подхожда на минималните заплати в еврозоната ”.
Той уточни още, че в случай че се махне кумулативната инфлация, действителните растежи са не повече от 6-7% на година. За 2025 година действителният растеж в публичния бранш е 6%, в частния бранш е 9%.
" Това е една от аргументите да желаеме по-адекватна политика по приходите от държавното управление цяла година, и да има митинг след митинг ”, приключи Костов.
Президент на КНСБ Пламен Димитров уточни: " Данните от май демонстрират, че над 1,5 млн. души са с застрахователен приход под нужните средства за прехрана от 2,4 млн. души. Спрямо май 2024 се записва понижение, има известно усъвършенстване в страната, 45 хил души повече могат да си разрешат средствата за прехрана. Ние непрекъснато потвърждаваме по какъв начин цените на основни артикули трайно остават най-високи в Европейски Съюз. "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ