Разкриват всичките ви доходи на светло до последния лев и ваучер
КНСБ поддържа изцяло концепцията, че следва да се усъвършенства контролът от страна на държавните институции и да се води по- ефикасна битка против всички форми на отбягване на осигурителни отговорности, в това число посредством използване на тъй наречените цивилен контракти, когато се уреждат правни отношения, които по своята същина са „ трудови “. Но ще се въздържим от поддръжка на този текст по няколко кардинални съображения.
Това се споделя в мнение на синдиката по предлаганите промени в няколко данъчни закона от Министерство на финнасите, съобщи pariteni.bg.
От КНСБ не одобряват метода, при който с преходни и заключителни разпореждания на данъчен закон се вършат промени в Кодекса за обществено обезпечаване. Второ, според член 36, алинея 1, т. 4 от същия Кодекс, плановете на нормативни актове по Държавното публично обезпечаване, каквото е безспорно изменението в член 4 КСО, се утвърждават от Надзорния съвет на Института, нещо което не е сторено. Наред с това има прекалено много “технически ” неясноти по отношение на правата и отговорностите на лицата за интервала на деяние на прикритото трудово отношение, както и тези на работодателите им, написа в мнението.
„ На второ място, имаме известни терзания по отношение на разширението на условията за даване на информация за необлагаемите самостоятелни приходи. Както е известно, съгласно член 24, алинея 1 ЗДДФЛ, необлагаеми приходи са такива приходи като безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура; безплатната защитна храна и противоотровите – също в натура; цената на специфичното работно облекло и персоналните защитни средства; цената на работното, униформеното и представителнто облекло; командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), вноски на работодателя за непринудено обезпечаване и мн. други.
Възниква въпросът за какви цели ще се употребява тази информация и ще има ли тя отрицателно влияние върху политиките на обществена поддръжка. Това за КНСБ е доста значим въпрос, на който не намираме задоволително съответен и прецизен отговор. Нещо повече, считаме, че обществените задължения на предприятията/работодателите не трябва да се употребяват като предлог за някакво оттегляне от уговорките за обществена поддръжка от страна на страната. Ето за какво на този стадий КНСБ ще се въздържи от поддръжка и по този въпрос “, показват от синдиката.
Относно измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, станала известна като донос против бонус, от синдиката слагат следните въпроси:
При съществуването на към този момент действителен механизъм за уведомяване от страна на жителите за нередности, свързани с укриването на обществени отговорности, въвеждането на спомагателен такъв дали няма да докара до повтаряне на законодателни текстове?
Също по този начин концепцията за стимулирането на подаващия сигнал с материална облага (под формата на парични средства) може да предизвика користни дейности от страна на избрана част от обществото.
Публикуваната концепция в плана на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс за приемането на спомагателни доходи за предоставена информация противоречи на кардиналната идея, че подаването на сигнал от страна на обособения жител към съответните органи (когато последният има информация за нередности, свързани с укриването на обществени задължения), е безвъзмезден акт, който е разследване на желанието му да извърши своя цивилен дълг.
Не би било прекомерно пресилено да се заключи, че получаването на нещо в подмяна на осъществен гражданския дълг води до разрушаването на устоите на едно демократично общество.
На последващо място санкцията за лицето, подаващо погрешен сигнал, е несъразмерно малка спрямо евентуалните вреди, които неговото деяние може да нанесе на лицето (ФЛ и ЮЛ), против което е той е подаден.
В показаните претекстове не е отразен какъв спомагателен потенциал от проверяващи лица ще е нужен за реализирането на тази активност, в случай че се осъществят предстоящите от вносителя резултати – а точно да се увеличи „ интензивността на жителите в дейностите по подпомагане на данъчната администрация за определяне на укрити приходи и данъчни измами “.
Също така не са известни и спомагателните финансовите средства, които ще постъпят в НАП и дали ще се откри решение на проблема за салдото сред напъните за надзор и действителната събираемост (ефектът на т. нар „ противоречие “ сред запас и резултат).
На база на изложените причини КНСБ не поддържа по този начин препоръчаните текстове в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и смята, че този текст не би трябвало да става част от българското законодателство.
Публикуваме Становището на КНСБ по планове на закони за изменение на ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗДДС, ЗАДС, ЗМДТ и Данъчно-осигурителен процесуален кодекс показано на провелия се през вчерашния ден, 25 октомври, Национален съвет за тристранно съдействие.
ЗИД на Закона за налог върху добавената стойност (ЗДДС)
Предложенията за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност са направени по отношение на нуждата от премахване на установени несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на Данък добавена стойност законодателството в сходство с решения на Съда на Европейския съюз.
Предложени са промени, свързани с привеждане на Данък добавена стойност законодателството в сходство с наредбите на Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995, по отношение на бракуването на артикули и електронната търговия. Предложени са и промени, свързани с внедряване в Митническата осведомителна система за внасяне на функционалността за централизирано оформяне при импорт.
Освен това, законопроектът планува промени, свързани с обезпечаване вярното събиране на Данък добавена стойност и попречване избягването на данъчно облагане, а точно:
Предложени са разпореждания, които имат за цел да се разреши на лицата, които не са изпълнили задължението да се записват по ЗДДС или да се записват в планувания период, да начислят дължимия Данък добавена стойност за осъществените облагаеми доставки през интервала, когато са били длъжни, само че не са били регистрирани по този закон, посредством издаване на данъчен документ, като по този метод ще се даде право на данъчен заем на получателя по доставката.
Като мярка за „ изсветляване на сивата стопанска система “ е препоръчана опция получателят по доставка да не заплаща цената на същата, когато доставчикът не издаде касова записка.
КНСБ подкрепя всички промени, които са свързани с нужда от синхронизиране на правото на България с това на Европейски Съюз.
КНСБ не подкрепя направеното предложение в § 17. от Преходни и заключителни разпоредби: В §15д, алинея 3 от преходните и заключителни разпореждания думите „ до 31 декември 2023 година в това число “ се заменят с „ до 30 юни 2024 година в това число “. Това се отнася до удължение на периода за използване на нулева ставка на налога за доставката на самун и брашно и ресторантьорските услуги, която, както неведнъж се потвърди до този миг, не извършва задачата, поради която беше въведена.
ЗИД на Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
КНСБ поддържа изцяло концепцията, че следва да се усъвършенства контролът от страна на държавните институции и да се води по- ефикасна битка против всички форми на отбягване на осигурителни отговорности, в това число посредством използване на тъй наречените цивилен контракти, когато се уреждат правни отношения, които по своята същина са „ трудови “. Но ще се въздържим от поддръжка на този текст по няколко кардинални съображения. Първо, не одобряваме метод, при който с преходни и заключителни разпореждания на данъчен закон закон се вършат промени в Кодекса за обществено обезпечаване. Второ, според член 36, алинея 1, т. 4 от същия Кодекс, плановете на нормативни актове по Държавното публично обезпечаване, каквото е безспорно изменението в член 4 КСО, се утвърждават от Надзорния съвет на Института, нещо което не е сторено. Наред с това има прекалено много “технически ” неясноти по отношение на правата и отговорностите на лицата за интервала на деяние на прикритото трудово отношение, както и тези на работодателите им.
На второ място, имаме известни терзания по отношение на разширението на условията за даване на информация за необлагаемите самостоятелни приходи. Както е известно, съгласно член 24, алинея 1 ЗДДФЛ, необлагаеми приходи са такива приходи като безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура; безплатната защитна храна и противоотровите – също в натура; цената на специфичното работно облекло и персоналните защитни средства; цената на работното, униформеното и представителнто облекло; командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), вноски на работодателя за непринудено обезпечаване и мн.други. Възниква въпросът за какви цели ще се употребява тази информация и ще има ли тя отрицателно влияние върху политиките на обществена поддръжка. Това за КНСБ е доста значим въпрос, на който не намираме задоволително съответен и прецизен отговор. Нещо повече, считаме, че обществените задължения на предприятията/работодателите не трябва да се употребяват като предлог за някакво оттегляне от уговорките за обществена поддръжка от страна на страната. Ето за какво на този стадий КНСБ ще се въздържи от поддръжка и по този въпрос.
ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Въвеждането на законодателни текстове за облагането на облагите на многонационалните и огромните национални групи предприятия с спомагателен налог и с народен спомагателен налог произтича от използването на Директива 2022/2523, призната от Съвета на 15 декември 2022 година Целта на този европейски законодателен акт е да се подсигурява световно минимално ниво на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и огромните национални групи в границите на Съюза, съгласно съглашението от 8.10.2021 година на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за промяна в интернационалното данъчно облагане. В тази връзка България би трябвало да приложи текстове на директивата по метод отговарящ на европейските политики в региона, което на практика значи, че тази законодателна смяна би трябвало да се извърши наложително до края на 2023 година.
На базата на гореизложеното пораждат следните проблеми от по този начин оферти ЗИД на ЗКПО:
Равнопоставеност сред икономическите субекти – въвеждането на друга данъчна ставка върху облагаемите облаги на Юридическо лице води до нарушение на този принцип в България;
Третирането по друг метод на локалните и задграничните компании може да се трансформира в спънка пред привличането на задгранични вложения, заради отрицателно въздействие, което тази неравнопоставена политика ще окаже върху имиджа на страната ни;
Възможност страната ни да бъде избрана като „ закононарушител “ от европейските институции, в резултат на евентуално заведено дело от страна на многонационални групи предприятия и на огромни национални групи предприятия, които ще са обект на повишено данъчно облагане.
Също по този начин би трябвало да означи, че България е страната с втората най-ниска данъчна корпоративна ставка (от 10%) в границите на Европейски Съюз (само в Унгария – ДДЮЛ е 9%). За съпоставяне, размерът на корпоративния налог приблизително за Европейски Съюз през 2022 година е 21,3%, до момента в който тази за Еврозоната е малко по-висока – 23%. От по този начин показаните данни е видно, че ставката на налог облага в нашата страна е повече от два пъти по-ниска от междинното за европейската общественост. По-детайлното вглеждане в структурата на данъчните система на страните в Европейски Съюз, разкрива че като „ предписание “ ставката на налог облага варира в диапазона сред 19% и 25% измежду обособените стопански системи в Общността.
В заключение КНСБ поддържа по този начин препоръчаните промени в ЗКПО. Също по този начин, считаме че използването на текстовете от Директива 2022/2523 в националното законодателство, би трябвало да вървят в синхрон с смяна на данъчната ставка и за локалните Юридическо лице. Равнопоставеността би трябвало да е използвана за всички стопански субекти в страната, с цел да се отговори на правилото на Европейски Съюз за слагане на всички заинтригувани страни на идентична база. В тази връзка КНСБ застава зад позицията, че задължението на страната за използването на европейската Директива от 01.01.2024 година е подобаваща опция да се реализира и по този начин нужната смяна в актуалната корпоративна ставка в страната от 10% на 15%, запазвайки нейния симетричен темперамент. Настоящият законопроект е добра първа стъпка в тази посока, която изрично поддържаме.
ЗИД на Закона за локалните налози и такси (ЗМДТ)
Двете оферти за изменение и допълнение на ЗМДТ включва прецизиране на наредбите, свързани с прилагане на данъчни облекчения за здания, получили документи с клас на енергопотребление и въвеждането патентен налог за лица, които събират диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или елементи от тях. Очакванията са сумите за патентен налог да варират сред 20 лева и 40 лева съгласно общината – т.е. сумите могат да бъдат избрани като отговарящи на активността, която се полза. Единствения проблем, на който би трябвало да се обърне внимание, е по какъв метод ще се открива точното място на събиране на съответните артикули в случаите, когато сред две прилежащи общини има разлика в патентния налог. КНСБ поддържа по този начин направените оферти в ЗМДТ.
ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Предложеното уголемение на член 79 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс с концепцията за даване на спомагателни доходи за подадена информация слага следните въпроси:
При съществуването на към този момент действителен механизъм за уведомяване от страна на жителите за нередности свързани с укриването на обществени отговорности въвеждането на спомагателен подобен дали няма да докара до повтаряне на законодателни текстове?
Също по този начин концепцията за стимулирането на подаващия сигнал с материална облага (под формата на парични средства) може да предизвика користни дейности от страна на избрана част от обществото.
Публикуваната концепция в плана на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс за приемането на спомагателни доходи за предоставена информация опонира на кардиналната идея, че подаването на сигнал от страна на обособения жител към съответните органи (когато последният има информация за нередности, свързани с укриването на обществени задължения), е безвъзмезден акт, който е разследване на желанието му да извърши своя цивилен дълг.
Не би било прекомерно пресилено да се заключи, че приемането на нещо в подмяна на осъществен гражданския дълг води до разрушаването на устоите на едно демократично общество.
На последващо място глобата за лицето подаващо погрешен сигнал е несъразмерно малко по отношение на евентуалните вреди, които неговото деяние може да нанесе на лицето (ФЛ и ЮЛ), против което е той е подаден.
В показаните претекстове не е отразен какъв спомагателен потенциал от проверяващи лица ще е нужен за реализирането на тази активност, в случай че се осъществят предстоящите от вносителя резултати – а точно да се увеличи „ интензивността на жителите в дейностите по подпомагане на данъчната администрация за определяне на укрити приходи и данъчни измами “.
Също по този начин не са известни и спомагателните финансовите средства, които ще постъпят в Национална агенция за приходите и дали ще се откри решение на проблема за салдото сред напъните за надзор и действителната събираемост (ефектът на т.нар „ противоречие “ сред запас и резултат).
На база на изложените аргументи КНСБ не поддържа по този начин препоръчаните текстове в ДОПК и смята, че този текст не би трябвало да става част от българското законодателство.
ЗИД на Закона за акцизите и данъчните хранилища (ЗАДС)
Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните хранилища е направен по отношение на премахване на установени несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на акцизното законодателството в сходство с него.
Предложението за основаване на раздел IIа отстранява в българското законодателство неналичието на транспониране на наредбата на член 2 от Директива 2020/262.
С направеното предложение за изменение на член 4, т. 25 се отстранява противоречие, установено в Процедурата по нарушаване от Европейска комисия с № 2022/0023.
С препоръчаната нова точка 73 в член 4 от плана се основава определение за „ Място на внасяне “ по отношение на предлагането за допълнение на член 73а, алинея 1 с нова точка 6а от сегашния план, като по този метод се отстранява несъответствието, установено в Процедура по нарушаване от Европейска комисия с № 2022/0023.
В член 6, алинея 2 се предлага заличаването на код по КН 2204 22 10, защото този код не е категорично прибавен в наредбите на член 8, точка 2 от Директива 2020/1151, заради което в случай че остане в обсега на кодовете по КН за „ шумящи виновност “ България ще бъде в нарушаване на европейското законодателство. Предложението е обвързвано с стихотворец от страна на Република България ангажимент в Процедура по нарушаване № 2022/0024 от 17 май 2023 година за премахване на противоречие в националното законодателство с Директива 2020/1151.
Освен това, допълнена е наредбата на член 20, алинея 2 от закона, като са добавени и случаите на неизправност за да се в профил противоречие, установено в Процедура по нарушаване от Европейска комисия с № 2022/0023 от 5 юни 2023 година
Направено е допълнение на член 21, алинея 1 със основаването на нова точка 3б по отношение на акцизните артикули, предопределени за ползване по силата на съглашение, подписано с трети страни или интернационалните организации…това предложение е обвързвано с премахване на противоречие, установено в Процедура по нарушаване от Европейска комисия и касае въвеждане на наредбата на член 11, параграф 1, писмен знак „ е “ от Директива 2020/262.
В член 21 от закона се предлага основаването на нова алинея 7, с която се вкарва предел за освобождение от данък на акцизни артикули, предопределени за европейски орган, за който е използван Протоколът по отношение на привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.
Предложено е допълнение в член 25, алинея 1, точка 2 за ясно да се регламентира, че безвъзвратната загуба може да бъде цялостна или частична. Предложението е обвързвано с премахване на противоречие, установено в Процедура по нарушаване от Европейска комисия с № 2022/0023 от 5 юни 2023 година
В член 31, алинея 1, точка 7 е препоръчано прецизиране на наредбата с оглед наредбата на член 5, параграф 1 от Директива 2020/1151, която планува понижената акцизна ставка да се ползва за бира с фактически алкохолно наличие в обемно изражение, което не надвишава 3,5 % vol.
В умозаключение КНСБ поддържа ЗИД на ЗАДС, тъй като препоръчаните промени се отнасят до премахване на установени несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на акцизното законодателството в сходство с него.
Това се споделя в мнение на синдиката по предлаганите промени в няколко данъчни закона от Министерство на финнасите, съобщи pariteni.bg.
От КНСБ не одобряват метода, при който с преходни и заключителни разпореждания на данъчен закон се вършат промени в Кодекса за обществено обезпечаване. Второ, според член 36, алинея 1, т. 4 от същия Кодекс, плановете на нормативни актове по Държавното публично обезпечаване, каквото е безспорно изменението в член 4 КСО, се утвърждават от Надзорния съвет на Института, нещо което не е сторено. Наред с това има прекалено много “технически ” неясноти по отношение на правата и отговорностите на лицата за интервала на деяние на прикритото трудово отношение, както и тези на работодателите им, написа в мнението.
„ На второ място, имаме известни терзания по отношение на разширението на условията за даване на информация за необлагаемите самостоятелни приходи. Както е известно, съгласно член 24, алинея 1 ЗДДФЛ, необлагаеми приходи са такива приходи като безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура; безплатната защитна храна и противоотровите – също в натура; цената на специфичното работно облекло и персоналните защитни средства; цената на работното, униформеното и представителнто облекло; командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), вноски на работодателя за непринудено обезпечаване и мн. други.
Възниква въпросът за какви цели ще се употребява тази информация и ще има ли тя отрицателно влияние върху политиките на обществена поддръжка. Това за КНСБ е доста значим въпрос, на който не намираме задоволително съответен и прецизен отговор. Нещо повече, считаме, че обществените задължения на предприятията/работодателите не трябва да се употребяват като предлог за някакво оттегляне от уговорките за обществена поддръжка от страна на страната. Ето за какво на този стадий КНСБ ще се въздържи от поддръжка и по този въпрос “, показват от синдиката.
Относно измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, станала известна като донос против бонус, от синдиката слагат следните въпроси:
При съществуването на към този момент действителен механизъм за уведомяване от страна на жителите за нередности, свързани с укриването на обществени отговорности, въвеждането на спомагателен такъв дали няма да докара до повтаряне на законодателни текстове?
Също по този начин концепцията за стимулирането на подаващия сигнал с материална облага (под формата на парични средства) може да предизвика користни дейности от страна на избрана част от обществото.
Публикуваната концепция в плана на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс за приемането на спомагателни доходи за предоставена информация противоречи на кардиналната идея, че подаването на сигнал от страна на обособения жител към съответните органи (когато последният има информация за нередности, свързани с укриването на обществени задължения), е безвъзмезден акт, който е разследване на желанието му да извърши своя цивилен дълг.
Не би било прекомерно пресилено да се заключи, че получаването на нещо в подмяна на осъществен гражданския дълг води до разрушаването на устоите на едно демократично общество.
На последващо място санкцията за лицето, подаващо погрешен сигнал, е несъразмерно малка спрямо евентуалните вреди, които неговото деяние може да нанесе на лицето (ФЛ и ЮЛ), против което е той е подаден.
В показаните претекстове не е отразен какъв спомагателен потенциал от проверяващи лица ще е нужен за реализирането на тази активност, в случай че се осъществят предстоящите от вносителя резултати – а точно да се увеличи „ интензивността на жителите в дейностите по подпомагане на данъчната администрация за определяне на укрити приходи и данъчни измами “.
Също така не са известни и спомагателните финансовите средства, които ще постъпят в НАП и дали ще се откри решение на проблема за салдото сред напъните за надзор и действителната събираемост (ефектът на т. нар „ противоречие “ сред запас и резултат).
На база на изложените причини КНСБ не поддържа по този начин препоръчаните текстове в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и смята, че този текст не би трябвало да става част от българското законодателство.
Публикуваме Становището на КНСБ по планове на закони за изменение на ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗДДС, ЗАДС, ЗМДТ и Данъчно-осигурителен процесуален кодекс показано на провелия се през вчерашния ден, 25 октомври, Национален съвет за тристранно съдействие.
ЗИД на Закона за налог върху добавената стойност (ЗДДС)
Предложенията за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност са направени по отношение на нуждата от премахване на установени несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на Данък добавена стойност законодателството в сходство с решения на Съда на Европейския съюз.
Предложени са промени, свързани с привеждане на Данък добавена стойност законодателството в сходство с наредбите на Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995, по отношение на бракуването на артикули и електронната търговия. Предложени са и промени, свързани с внедряване в Митническата осведомителна система за внасяне на функционалността за централизирано оформяне при импорт.
Освен това, законопроектът планува промени, свързани с обезпечаване вярното събиране на Данък добавена стойност и попречване избягването на данъчно облагане, а точно:
Предложени са разпореждания, които имат за цел да се разреши на лицата, които не са изпълнили задължението да се записват по ЗДДС или да се записват в планувания период, да начислят дължимия Данък добавена стойност за осъществените облагаеми доставки през интервала, когато са били длъжни, само че не са били регистрирани по този закон, посредством издаване на данъчен документ, като по този метод ще се даде право на данъчен заем на получателя по доставката.
Като мярка за „ изсветляване на сивата стопанска система “ е препоръчана опция получателят по доставка да не заплаща цената на същата, когато доставчикът не издаде касова записка.
КНСБ подкрепя всички промени, които са свързани с нужда от синхронизиране на правото на България с това на Европейски Съюз.
КНСБ не подкрепя направеното предложение в § 17. от Преходни и заключителни разпоредби: В §15д, алинея 3 от преходните и заключителни разпореждания думите „ до 31 декември 2023 година в това число “ се заменят с „ до 30 юни 2024 година в това число “. Това се отнася до удължение на периода за използване на нулева ставка на налога за доставката на самун и брашно и ресторантьорските услуги, която, както неведнъж се потвърди до този миг, не извършва задачата, поради която беше въведена.
ЗИД на Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
КНСБ поддържа изцяло концепцията, че следва да се усъвършенства контролът от страна на държавните институции и да се води по- ефикасна битка против всички форми на отбягване на осигурителни отговорности, в това число посредством използване на тъй наречените цивилен контракти, когато се уреждат правни отношения, които по своята същина са „ трудови “. Но ще се въздържим от поддръжка на този текст по няколко кардинални съображения. Първо, не одобряваме метод, при който с преходни и заключителни разпореждания на данъчен закон закон се вършат промени в Кодекса за обществено обезпечаване. Второ, според член 36, алинея 1, т. 4 от същия Кодекс, плановете на нормативни актове по Държавното публично обезпечаване, каквото е безспорно изменението в член 4 КСО, се утвърждават от Надзорния съвет на Института, нещо което не е сторено. Наред с това има прекалено много “технически ” неясноти по отношение на правата и отговорностите на лицата за интервала на деяние на прикритото трудово отношение, както и тези на работодателите им.
На второ място, имаме известни терзания по отношение на разширението на условията за даване на информация за необлагаемите самостоятелни приходи. Както е известно, съгласно член 24, алинея 1 ЗДДФЛ, необлагаеми приходи са такива приходи като безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура; безплатната защитна храна и противоотровите – също в натура; цената на специфичното работно облекло и персоналните защитни средства; цената на работното, униформеното и представителнто облекло; командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), вноски на работодателя за непринудено обезпечаване и мн.други. Възниква въпросът за какви цели ще се употребява тази информация и ще има ли тя отрицателно влияние върху политиките на обществена поддръжка. Това за КНСБ е доста значим въпрос, на който не намираме задоволително съответен и прецизен отговор. Нещо повече, считаме, че обществените задължения на предприятията/работодателите не трябва да се употребяват като предлог за някакво оттегляне от уговорките за обществена поддръжка от страна на страната. Ето за какво на този стадий КНСБ ще се въздържи от поддръжка и по този въпрос.
ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Въвеждането на законодателни текстове за облагането на облагите на многонационалните и огромните национални групи предприятия с спомагателен налог и с народен спомагателен налог произтича от използването на Директива 2022/2523, призната от Съвета на 15 декември 2022 година Целта на този европейски законодателен акт е да се подсигурява световно минимално ниво на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и огромните национални групи в границите на Съюза, съгласно съглашението от 8.10.2021 година на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за промяна в интернационалното данъчно облагане. В тази връзка България би трябвало да приложи текстове на директивата по метод отговарящ на европейските политики в региона, което на практика значи, че тази законодателна смяна би трябвало да се извърши наложително до края на 2023 година.
На базата на гореизложеното пораждат следните проблеми от по този начин оферти ЗИД на ЗКПО:
Равнопоставеност сред икономическите субекти – въвеждането на друга данъчна ставка върху облагаемите облаги на Юридическо лице води до нарушение на този принцип в България;
Третирането по друг метод на локалните и задграничните компании може да се трансформира в спънка пред привличането на задгранични вложения, заради отрицателно въздействие, което тази неравнопоставена политика ще окаже върху имиджа на страната ни;
Възможност страната ни да бъде избрана като „ закононарушител “ от европейските институции, в резултат на евентуално заведено дело от страна на многонационални групи предприятия и на огромни национални групи предприятия, които ще са обект на повишено данъчно облагане.
Също по този начин би трябвало да означи, че България е страната с втората най-ниска данъчна корпоративна ставка (от 10%) в границите на Европейски Съюз (само в Унгария – ДДЮЛ е 9%). За съпоставяне, размерът на корпоративния налог приблизително за Европейски Съюз през 2022 година е 21,3%, до момента в който тази за Еврозоната е малко по-висока – 23%. От по този начин показаните данни е видно, че ставката на налог облага в нашата страна е повече от два пъти по-ниска от междинното за европейската общественост. По-детайлното вглеждане в структурата на данъчните система на страните в Европейски Съюз, разкрива че като „ предписание “ ставката на налог облага варира в диапазона сред 19% и 25% измежду обособените стопански системи в Общността.
В заключение КНСБ поддържа по този начин препоръчаните промени в ЗКПО. Също по този начин, считаме че използването на текстовете от Директива 2022/2523 в националното законодателство, би трябвало да вървят в синхрон с смяна на данъчната ставка и за локалните Юридическо лице. Равнопоставеността би трябвало да е използвана за всички стопански субекти в страната, с цел да се отговори на правилото на Европейски Съюз за слагане на всички заинтригувани страни на идентична база. В тази връзка КНСБ застава зад позицията, че задължението на страната за използването на европейската Директива от 01.01.2024 година е подобаваща опция да се реализира и по този начин нужната смяна в актуалната корпоративна ставка в страната от 10% на 15%, запазвайки нейния симетричен темперамент. Настоящият законопроект е добра първа стъпка в тази посока, която изрично поддържаме.
ЗИД на Закона за локалните налози и такси (ЗМДТ)
Двете оферти за изменение и допълнение на ЗМДТ включва прецизиране на наредбите, свързани с прилагане на данъчни облекчения за здания, получили документи с клас на енергопотребление и въвеждането патентен налог за лица, които събират диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или елементи от тях. Очакванията са сумите за патентен налог да варират сред 20 лева и 40 лева съгласно общината – т.е. сумите могат да бъдат избрани като отговарящи на активността, която се полза. Единствения проблем, на който би трябвало да се обърне внимание, е по какъв метод ще се открива точното място на събиране на съответните артикули в случаите, когато сред две прилежащи общини има разлика в патентния налог. КНСБ поддържа по този начин направените оферти в ЗМДТ.
ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Предложеното уголемение на член 79 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс с концепцията за даване на спомагателни доходи за подадена информация слага следните въпроси:
При съществуването на към този момент действителен механизъм за уведомяване от страна на жителите за нередности свързани с укриването на обществени отговорности въвеждането на спомагателен подобен дали няма да докара до повтаряне на законодателни текстове?
Също по този начин концепцията за стимулирането на подаващия сигнал с материална облага (под формата на парични средства) може да предизвика користни дейности от страна на избрана част от обществото.
Публикуваната концепция в плана на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс за приемането на спомагателни доходи за предоставена информация опонира на кардиналната идея, че подаването на сигнал от страна на обособения жител към съответните органи (когато последният има информация за нередности, свързани с укриването на обществени задължения), е безвъзмезден акт, който е разследване на желанието му да извърши своя цивилен дълг.
Не би било прекомерно пресилено да се заключи, че приемането на нещо в подмяна на осъществен гражданския дълг води до разрушаването на устоите на едно демократично общество.
На последващо място глобата за лицето подаващо погрешен сигнал е несъразмерно малко по отношение на евентуалните вреди, които неговото деяние може да нанесе на лицето (ФЛ и ЮЛ), против което е той е подаден.
В показаните претекстове не е отразен какъв спомагателен потенциал от проверяващи лица ще е нужен за реализирането на тази активност, в случай че се осъществят предстоящите от вносителя резултати – а точно да се увеличи „ интензивността на жителите в дейностите по подпомагане на данъчната администрация за определяне на укрити приходи и данъчни измами “.
Също по този начин не са известни и спомагателните финансовите средства, които ще постъпят в Национална агенция за приходите и дали ще се откри решение на проблема за салдото сред напъните за надзор и действителната събираемост (ефектът на т.нар „ противоречие “ сред запас и резултат).
На база на изложените аргументи КНСБ не поддържа по този начин препоръчаните текстове в ДОПК и смята, че този текст не би трябвало да става част от българското законодателство.
ЗИД на Закона за акцизите и данъчните хранилища (ЗАДС)
Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните хранилища е направен по отношение на премахване на установени несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на акцизното законодателството в сходство с него.
Предложението за основаване на раздел IIа отстранява в българското законодателство неналичието на транспониране на наредбата на член 2 от Директива 2020/262.
С направеното предложение за изменение на член 4, т. 25 се отстранява противоречие, установено в Процедурата по нарушаване от Европейска комисия с № 2022/0023.
С препоръчаната нова точка 73 в член 4 от плана се основава определение за „ Място на внасяне “ по отношение на предлагането за допълнение на член 73а, алинея 1 с нова точка 6а от сегашния план, като по този метод се отстранява несъответствието, установено в Процедура по нарушаване от Европейска комисия с № 2022/0023.
В член 6, алинея 2 се предлага заличаването на код по КН 2204 22 10, защото този код не е категорично прибавен в наредбите на член 8, точка 2 от Директива 2020/1151, заради което в случай че остане в обсега на кодовете по КН за „ шумящи виновност “ България ще бъде в нарушаване на европейското законодателство. Предложението е обвързвано с стихотворец от страна на Република България ангажимент в Процедура по нарушаване № 2022/0024 от 17 май 2023 година за премахване на противоречие в националното законодателство с Директива 2020/1151.
Освен това, допълнена е наредбата на член 20, алинея 2 от закона, като са добавени и случаите на неизправност за да се в профил противоречие, установено в Процедура по нарушаване от Европейска комисия с № 2022/0023 от 5 юни 2023 година
Направено е допълнение на член 21, алинея 1 със основаването на нова точка 3б по отношение на акцизните артикули, предопределени за ползване по силата на съглашение, подписано с трети страни или интернационалните организации…това предложение е обвързвано с премахване на противоречие, установено в Процедура по нарушаване от Европейска комисия и касае въвеждане на наредбата на член 11, параграф 1, писмен знак „ е “ от Директива 2020/262.
В член 21 от закона се предлага основаването на нова алинея 7, с която се вкарва предел за освобождение от данък на акцизни артикули, предопределени за европейски орган, за който е използван Протоколът по отношение на привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.
Предложено е допълнение в член 25, алинея 1, точка 2 за ясно да се регламентира, че безвъзвратната загуба може да бъде цялостна или частична. Предложението е обвързвано с премахване на противоречие, установено в Процедура по нарушаване от Европейска комисия с № 2022/0023 от 5 юни 2023 година
В член 31, алинея 1, точка 7 е препоръчано прецизиране на наредбата с оглед наредбата на член 5, параграф 1 от Директива 2020/1151, която планува понижената акцизна ставка да се ползва за бира с фактически алкохолно наличие в обемно изражение, което не надвишава 3,5 % vol.
В умозаключение КНСБ поддържа ЗИД на ЗАДС, тъй като препоръчаните промени се отнасят до премахване на установени несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на акцизното законодателството в сходство с него.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ