КНСБ: Никой няма да ни пусне в еврозоната с мизерна минимална заплата под 500 евро
КНСБ упорства за нарастване на минималната работна заплата до 700 лева още от 1 ноември тази година и до 764 лева от 1 януари 2022 година Според президента на синдиката Пламен Димитров тези две стъпки са безалтернативни.
" Никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 година в еврозоната с мизерна минимална заплата, по-малка от 500 евро ", съобщи Димитров. По думите на водача на КНСБ официално няма такова условие, само че действително прибалтийските страни преди влизането в еврозоната са записали растеж от по 20% на минималното заплащане в предходните няколко години.
Според КНСБ разногласието за минималната работна заплата в България продължава да се води с подправени причини. При нас нарастването ѝ постоянно е имало позитивно влияние върху заетостта, считат специалистите на синдиката.
Директорът на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ Любослав Костов акцентира, че на никое място по света против минимална заплата не се поставя знак за тъждествено тъждество с продуктивност на труда. " Този спор го има единствено в България, само че даже и да приемем, че има функционална връзка, каквато не съществува, изказванието на работодателите, че продуктивността на труда не дава отговор на настояването за приходите, е погрешно, защото от есенната прогноза на финансовото министерство излиза наяве, че българският служащ (като се изключат пандемичните години) е най-производителният по отношение на предходните седем години и по тази причина сега синдикатите имат най-голямо съображение да желаят нарастване ", съобщи Костов. Той уточни, че всички данни на статистиката демонстрират също, че при увеличение на минималната заплата в България пораства заетостта, а безработицата понижава.
КНСБ желае още постоянна политика по приходите и интензивен растеж на заплатите в бюджетния бранш - средногодишно с 12.5% в обучение, опазване на здравето, държавен бранш, просвета, Министерство на вътрешните работи, селско стопанство и така нататък, както и с 15-20% в институциите, работещи на терен - АСП, АЗ, ГИТ, Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт, РЗИ и други
Синдикатът ще упорства още да се удвои броят на хората, които са енергийно подпомагани с целева помощ за отопление, като те да станат най-малко 700 000, а размерът на помощта също да се усили.
Всички заплащания в областта на общественото подкрепяне би трябвало да са съобразени с линията на беднотия - 460 лева по методиката на Евростат, желае още КНСБ.
Близо 2.3 млн. българи тази зима ще лимитират разноските си за отопление заради дефицит на средства, обявиха Димитров и Костов. Те показаха, че подпомаганите енергийно семейства са в пъти по-малко - към 345 000, а размерът на помощта е едвам 525 лева за целия сезон.
От КНСБ припомниха, че по данни на SILC за 2020 година хората под прага на беднотия в България са 23.8% (1.66 млн. души). На минимална работна заплата през юни 2021 година са назначени 502 380 души.
Прогнозата на КНСБ е инфлацията в края на годината да надвиши 6%. Затова от синдиката упорстват за отбрана на приходите на уязвимите семейства, като на безработните с минимално обезщетение да се изплати спомагателен бонус от 120 лева за последните три месеца на годината. Синдикатът желае още да се усили тежестта на годините застрахователен стаж в пенсионната формула, защото съгласно КНСБ плануваното нарастване на пенсиите с последните промени не е задоволително възрастните хора да покрият главните си разноски.
Незабавно да се дават обезщетения на българския бизнес с оглед фрапантния растеж на цените на енергоносителите, желаят още от КНСБ.
Синдикатът упорства още да се покачат приходите в бюджета посредством повдигане на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се и за земеделските стопани до 760 лева, както и на оптималния застрахователен приход най-малко до 3600 лева, а на останалите прагове по специалности - растеж с 12.5 на 100. Вноската за безработица пък би трябвало да се усили с 0.5%.
" Никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 година в еврозоната с мизерна минимална заплата, по-малка от 500 евро ", съобщи Димитров. По думите на водача на КНСБ официално няма такова условие, само че действително прибалтийските страни преди влизането в еврозоната са записали растеж от по 20% на минималното заплащане в предходните няколко години.
Според КНСБ разногласието за минималната работна заплата в България продължава да се води с подправени причини. При нас нарастването ѝ постоянно е имало позитивно влияние върху заетостта, считат специалистите на синдиката.
Директорът на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ Любослав Костов акцентира, че на никое място по света против минимална заплата не се поставя знак за тъждествено тъждество с продуктивност на труда. " Този спор го има единствено в България, само че даже и да приемем, че има функционална връзка, каквато не съществува, изказванието на работодателите, че продуктивността на труда не дава отговор на настояването за приходите, е погрешно, защото от есенната прогноза на финансовото министерство излиза наяве, че българският служащ (като се изключат пандемичните години) е най-производителният по отношение на предходните седем години и по тази причина сега синдикатите имат най-голямо съображение да желаят нарастване ", съобщи Костов. Той уточни, че всички данни на статистиката демонстрират също, че при увеличение на минималната заплата в България пораства заетостта, а безработицата понижава.
КНСБ желае още постоянна политика по приходите и интензивен растеж на заплатите в бюджетния бранш - средногодишно с 12.5% в обучение, опазване на здравето, държавен бранш, просвета, Министерство на вътрешните работи, селско стопанство и така нататък, както и с 15-20% в институциите, работещи на терен - АСП, АЗ, ГИТ, Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт, РЗИ и други
Синдикатът ще упорства още да се удвои броят на хората, които са енергийно подпомагани с целева помощ за отопление, като те да станат най-малко 700 000, а размерът на помощта също да се усили.
Всички заплащания в областта на общественото подкрепяне би трябвало да са съобразени с линията на беднотия - 460 лева по методиката на Евростат, желае още КНСБ.
Близо 2.3 млн. българи тази зима ще лимитират разноските си за отопление заради дефицит на средства, обявиха Димитров и Костов. Те показаха, че подпомаганите енергийно семейства са в пъти по-малко - към 345 000, а размерът на помощта е едвам 525 лева за целия сезон.
От КНСБ припомниха, че по данни на SILC за 2020 година хората под прага на беднотия в България са 23.8% (1.66 млн. души). На минимална работна заплата през юни 2021 година са назначени 502 380 души.
Прогнозата на КНСБ е инфлацията в края на годината да надвиши 6%. Затова от синдиката упорстват за отбрана на приходите на уязвимите семейства, като на безработните с минимално обезщетение да се изплати спомагателен бонус от 120 лева за последните три месеца на годината. Синдикатът желае още да се усили тежестта на годините застрахователен стаж в пенсионната формула, защото съгласно КНСБ плануваното нарастване на пенсиите с последните промени не е задоволително възрастните хора да покрият главните си разноски.
Незабавно да се дават обезщетения на българския бизнес с оглед фрапантния растеж на цените на енергоносителите, желаят още от КНСБ.
Синдикатът упорства още да се покачат приходите в бюджета посредством повдигане на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се и за земеделските стопани до 760 лева, както и на оптималния застрахователен приход най-малко до 3600 лева, а на останалите прагове по специалности - растеж с 12.5 на 100. Вноската за безработица пък би трябвало да се усили с 0.5%.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ