КНСБ настоява за ръст на доходите за всички работещи в

КНСБ упорства за растеж на приходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10 % от 1 юли 2023 година, с цел да се компенсира плануваната инфлация до края на годината.  Това е записано в позиция на Конфедерацията, показана през днешния ден по време на конференция по настоящи проблеми, свързани с фискалната резистентност. Още по тематиката 14 март 2023 Президентът на КНСБ Пламен Димитров разяснява, че в случай че за една или за няколко години не се съблюдават 3 % бюджетен недостиг, няма да се наруши дълготрайната фискална вероятност пред страната ни: " Ние при 3% дори, при 2.9 недостиг предходната година, сме на 15.7% растеж на брутния артикул в номинално изражение, което значи, че в действителност дефицитът, в случай че се влага е добре, т.е. тези пари, които доста плашт като парцалан, нали, че видите ли тук едни милиарди ще се появят като недостиг и ще стане ужасно неприятно, в случай че тези пари отиват на вярното място, явно те въздействат положително върху стопанската система и усилват брутния артикул на глава от популацията и то много по-значително и бързо, в сравнение с при равни други условия ", изясни Пламен Димитров, представен от БНР. Не предлагаме " да се развърже кесията ", само че не би трябвало и да сме " по-големи католици от папата ", сподели президентът на КНСБ, представен от Българска телеграфна агенция. Той акцентира, че България съумява да съблюдава и условието за 60% дълг от брутния вътрешен артикул (БВП). В средата на март Съветът по стопански и финансови въпроси на Европейския съюз за първи път прегледа концепцията за смяна на Маастрихтските фискални правила и се чуха отзиви по какъв начин да наподобява възможната смяна за Пакта за непоклатимост и напредък, означи Димитров. Той прикани страната също да изрази позиция за опцията за фискална независимост на страните от Европейски Съюз, които са били задоволително дисциплинирани във връзка с фискалното ръководство на бюджетите. България е измежду отличниците в Европейски Съюз, акцентира и Любослав Костов, шеф на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ и основен икономист на конфедерацията. Какво желае КНСБ Както посочихме, КНСБ упорства за растеж на приходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10% от 1 юли т.г., с цел да се компенсира плануваната инфлация до края на актуалната календарна година. Сред другите претенции на синдиката са 524 млн. лева за поддържане на междинната заплата за педагогическите експерти на 125% от междинната работна заплата за страната, според подписания Колективен трудов контракт. Конфедерацията отбелязва и нуждата от 248 млн. лева за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства. Увеличение на заплатата от 1 юли на 850 лева минимална работна заплата (МРЗ) желаят също от синдиката. Пламен Димитров уточни, че предстоящият от финансовия министър растеж на МРЗ на 940 лева през 2024 година е в границите на признатите законодателни промени от последния парламент. Очаквам да има работещ кабинет, само че даже и да няма – Народното събрание би трябвало да одобри бюджет за 2023 година, разяснява по-късно пред публицисти Пламен Димитров.