Минималната заплата да се тества със заплата за издръжка
КНСБ упорства адекватността на минималната работна заплата да се тества със заплата за прехрана, основана на нужни средства за прехрана на живота. Така измерен размерът на МРЗ играе основна роля за понижаване на бедността и неравенствата и за обезпечаване на заслужен стандарт на живот. Това се показва в мнение на синдиката.
От там приканват държавното управление да предприеме всички нужни дейности България да схване тристранно утвърдената формулировка на МОТ по отношение на заплата за прехрана и да провежда развой за пресмятане на нейната стойност посредством регулярни проучвания, провеждани през Националния статистически институт (НСИ).
В тази връзка КНСБ предлага основаване на тристранен комитет, който да спомага и подкрепя Национален статистически институт в изработването на методология за определянето на тъй наречените заплата за прехрана. Необходимо е този комитет да бъде основан и призован на първо организационно съвещание до края на периода за транспониране на Директивата за съответни минимални работни заплати.
Убедени сме, че по този начин ще се подсигурява ангажираността на всички заинтригувани страни, прозрачността, надеждността на източниците на данни и методите на тяхната обработка, както и провеждането на периодически прегледи на методологията с оглед актуализиране на модела на ползване на семействата, тъй че да се подсигурява заслужен метод на живот на работещите българи, написа в мнението.
На последващо място КНСБ изрично се опълчва на изказвания от сорта на „ нездравословното въздействие “ на растежа на МРЗ в районен аспект, което неведнъж стига даже до неуместното предложение за районни МРЗ. Подобна процедура няма в Европа, а за мащабите на дребна България тя е просто немислима. Задържането на растежа на МРЗ ще задълбочи проблемите в районен аспект и ще ускори още повече диспропорциите, доходните разлики, бедността и районната миграция. Дори 80-милионна Германия с 16 самостоятелни провинции не си разрешава да мисли в тази посока.
Нещо повече, изчисленията на ИССИО на КНСБ по области демонстрират, че в последна сметка член 244 в КТ реализира равнище на МРЗ към 50% от брутната междинна работна заплата в съответен откъслек от време, само че не и през цялата календарна година, за която се ползва равнището на МРЗ.
Всъщност, трайно за последните пет години МРЗ гравитира на равнище под 45% от брутната СРЗ. В 1/3 от областите на страната (по последни годишни данни на Национален статистически институт за 2023 г.) съотношението на МРЗ е под 50% от СРЗ за съответния регион. Все отново в 6 области на страната имаме реализиране на съответствие от над 57%, което се чака да бъде следено и в края на актуалната и през идната година. Но никога не може да става въпрос за съотношения от сорта на 70% или 80%, каквито непрекъснато биват представени напоследък, показват от КНСБ.
Те дават за образец данните на Евростат, съгласно които растежът на МРЗ не е по-различен, в сравнение с в другите страни от района. Например в средата на 2024 година, България заема четвърто място по растеж на МРЗ. Преди нас са Полша и Румъния с растеж от 23%, Хърватия с растеж от 20%. При това в тези страни абсолютният размер е доста по-висок от този в България, написа pariteni.
Освен това, в случай че се проследят данните за нивото на МРЗ към СРЗ по страни, то през 2023 година България е страната с най-ниско равнище на съотношението. Съответно може да се твърди даже, че приложението на член 244 от КТ няма да способства за изменение на следената картина, т.е. равнището на настоящото съответствие, което дава най-реална визия за обстановката на пазара, ще е под 50%, защото растежът на МРЗ няма да е изпреварващ по отношение на темпото на повишаване на СРЗ. Така действително двете величини ще порастват с идентичен ритъм, естествено при опазване на сегашните текстове в КТ, се споделя в мнението.
От там приканват държавното управление да предприеме всички нужни дейности България да схване тристранно утвърдената формулировка на МОТ по отношение на заплата за прехрана и да провежда развой за пресмятане на нейната стойност посредством регулярни проучвания, провеждани през Националния статистически институт (НСИ).
В тази връзка КНСБ предлага основаване на тристранен комитет, който да спомага и подкрепя Национален статистически институт в изработването на методология за определянето на тъй наречените заплата за прехрана. Необходимо е този комитет да бъде основан и призован на първо организационно съвещание до края на периода за транспониране на Директивата за съответни минимални работни заплати.
Убедени сме, че по този начин ще се подсигурява ангажираността на всички заинтригувани страни, прозрачността, надеждността на източниците на данни и методите на тяхната обработка, както и провеждането на периодически прегледи на методологията с оглед актуализиране на модела на ползване на семействата, тъй че да се подсигурява заслужен метод на живот на работещите българи, написа в мнението.
На последващо място КНСБ изрично се опълчва на изказвания от сорта на „ нездравословното въздействие “ на растежа на МРЗ в районен аспект, което неведнъж стига даже до неуместното предложение за районни МРЗ. Подобна процедура няма в Европа, а за мащабите на дребна България тя е просто немислима. Задържането на растежа на МРЗ ще задълбочи проблемите в районен аспект и ще ускори още повече диспропорциите, доходните разлики, бедността и районната миграция. Дори 80-милионна Германия с 16 самостоятелни провинции не си разрешава да мисли в тази посока.
Нещо повече, изчисленията на ИССИО на КНСБ по области демонстрират, че в последна сметка член 244 в КТ реализира равнище на МРЗ към 50% от брутната междинна работна заплата в съответен откъслек от време, само че не и през цялата календарна година, за която се ползва равнището на МРЗ.
Всъщност, трайно за последните пет години МРЗ гравитира на равнище под 45% от брутната СРЗ. В 1/3 от областите на страната (по последни годишни данни на Национален статистически институт за 2023 г.) съотношението на МРЗ е под 50% от СРЗ за съответния регион. Все отново в 6 области на страната имаме реализиране на съответствие от над 57%, което се чака да бъде следено и в края на актуалната и през идната година. Но никога не може да става въпрос за съотношения от сорта на 70% или 80%, каквито непрекъснато биват представени напоследък, показват от КНСБ.
Те дават за образец данните на Евростат, съгласно които растежът на МРЗ не е по-различен, в сравнение с в другите страни от района. Например в средата на 2024 година, България заема четвърто място по растеж на МРЗ. Преди нас са Полша и Румъния с растеж от 23%, Хърватия с растеж от 20%. При това в тези страни абсолютният размер е доста по-висок от този в България, написа pariteni.
Освен това, в случай че се проследят данните за нивото на МРЗ към СРЗ по страни, то през 2023 година България е страната с най-ниско равнище на съотношението. Съответно може да се твърди даже, че приложението на член 244 от КТ няма да способства за изменение на следената картина, т.е. равнището на настоящото съответствие, което дава най-реална визия за обстановката на пазара, ще е под 50%, защото растежът на МРЗ няма да е изпреварващ по отношение на темпото на повишаване на СРЗ. Така действително двете величини ще порастват с идентичен ритъм, естествено при опазване на сегашните текстове в КТ, се споделя в мнението.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ