КНСБ изчисли: 3300 евро – средна работна заплата след 10 години в България
КНСБ пресметна: 3300 евро – междинна работна заплата след 10 години в България
„ Цените в България сега са на 87 на 100 по отношение на европейските, а приходите на 67 на 100, разликата е 20 %. Ако се има поради това за дребната потребителска кошница, в сраната ни сиренето
е на 126 % от средноевропейските цени,
хлябът и олиото – на 100-110 %. Затова би трябвало да следим цените и да ги осветляваме и от КНСБ следим придвижването на цените на избран тип артикули всеки месец и отчитаме повишаването. Даваме сигнали на проверяващите органи. Всеки преход ражда своите спекуланти. Ние се опитваме да изсветляваме веригата на доставки “, съобщи на осведомителна
среща за въвеждането на еврото в Добрич Любослав Костов, основен икономист на КНСБ.
В акцията за въвеждането на еврото в България синдикатът е опитал да прегледа какво се е случило в страните, които са се включили към Еврозоната преди България. Костов сподели, че са насочили вниманието си към Литва, Латвия и Естония,
защото трите балтийски страни имат сходна стопанска система до българската,
а две от тях също са били във валутен ръб, преди да одобряват еврото. Третата е била в квази-валутен ръб, което доста я приближава също до нашата обстановка. Икономистът уточни също, че са наблюдавали и събитията в Хърватия, като последната страна, включила се към Еврозоната.
Сравнили са най-големия знак за това каква част от брутния вътрешен артикул
/БВП/ отива за труда, който отстрани инфлационния детайл и „ приказва “ за действителна покупателна дарба.. При Естония се следи покачване на Брутният вътрешен продукт с 14 % за 14 години. Латвия покачва Брутният вътрешен продукт от 60 на 100 на 71 на 100
единствено за 11 години и Литва регистрира покачване с 12 % за 10 години.
При Хърватия също се следи покачване с 5 на 100, само че това е единствено за две години. Като измерванията са до края на 2024 година и са към равнища на средноевропейски стойности. „ България е на 67 % Брутният вътрешен продукт
на глава от популацията и ще влезе с по-добър индикатор по отношение на Естония и Латвия.
В Литва междинната работна заплата /СРЗ/ е повишена от 714 евро до 2233 евро за 10 години или с 213 на 100. В Латвия СРЗ е повишена със 122 на 100 за 11 години, или от 756 евро на 1681 евро. А в Естония растежът е 136 на 100 за 14 години или от 839 евро на 1981 евро “,
уточни още специалистът, като посочи, че това е номинален растеж.
Костов изясни, че, „ в случай че следваме логиката на растежа на заплатите в тези страни, това значи 3300 евро да бъде междинната заплата след 10 години в България “. „ Въпросът е да запазим двуцифрения растеж на приходите. Щом влизаме в света на богатите, с изключение на да конвергираме цените, би трябвало да конвергираме и приходите “, съобщи той.
„ Цените в България сега са на 87 на 100 по отношение на европейските, а приходите на 67 на 100, разликата е 20 %. Ако се има поради това за дребната потребителска кошница, в сраната ни сиренето
е на 126 % от средноевропейските цени,
хлябът и олиото – на 100-110 %. Затова би трябвало да следим цените и да ги осветляваме и от КНСБ следим придвижването на цените на избран тип артикули всеки месец и отчитаме повишаването. Даваме сигнали на проверяващите органи. Всеки преход ражда своите спекуланти. Ние се опитваме да изсветляваме веригата на доставки “, съобщи на осведомителна
среща за въвеждането на еврото в Добрич Любослав Костов, основен икономист на КНСБ.
В акцията за въвеждането на еврото в България синдикатът е опитал да прегледа какво се е случило в страните, които са се включили към Еврозоната преди България. Костов сподели, че са насочили вниманието си към Литва, Латвия и Естония,
защото трите балтийски страни имат сходна стопанска система до българската,
а две от тях също са били във валутен ръб, преди да одобряват еврото. Третата е била в квази-валутен ръб, което доста я приближава също до нашата обстановка. Икономистът уточни също, че са наблюдавали и събитията в Хърватия, като последната страна, включила се към Еврозоната.
Сравнили са най-големия знак за това каква част от брутния вътрешен артикул
/БВП/ отива за труда, който отстрани инфлационния детайл и „ приказва “ за действителна покупателна дарба.. При Естония се следи покачване на Брутният вътрешен продукт с 14 % за 14 години. Латвия покачва Брутният вътрешен продукт от 60 на 100 на 71 на 100
единствено за 11 години и Литва регистрира покачване с 12 % за 10 години.
При Хърватия също се следи покачване с 5 на 100, само че това е единствено за две години. Като измерванията са до края на 2024 година и са към равнища на средноевропейски стойности. „ България е на 67 % Брутният вътрешен продукт
на глава от популацията и ще влезе с по-добър индикатор по отношение на Естония и Латвия.
В Литва междинната работна заплата /СРЗ/ е повишена от 714 евро до 2233 евро за 10 години или с 213 на 100. В Латвия СРЗ е повишена със 122 на 100 за 11 години, или от 756 евро на 1681 евро. А в Естония растежът е 136 на 100 за 14 години или от 839 евро на 1981 евро “,
уточни още специалистът, като посочи, че това е номинален растеж.
Костов изясни, че, „ в случай че следваме логиката на растежа на заплатите в тези страни, това значи 3300 евро да бъде междинната заплата след 10 години в България “. „ Въпросът е да запазим двуцифрения растеж на приходите. Щом влизаме в света на богатите, с изключение на да конвергираме цените, би трябвало да конвергираме и приходите “, съобщи той.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ