КНСБ иска нов начин на определяне на минималната заплата
КНСБ желае минималната работна заплата да се тества през заплатата за прехрана, с цел да има адекватност. Това съобщи шефът на ИССИО Любослав Костов на следващата полемика, която КНСБ провежда с съществени политически партии, участващи в изборите за Народно заседание и за Европейски парламент.
Той напомни, че през февруари МОТ одобри формулировка какво е заплата за прехрана и за първи път на наднационално равнище има консенсус на служащи, бизнес и държавни управления, върху което да се стъпи.
“Знаете, че КНСБ изследва от 30 години заплатата за прехрана. Дефиницията на МОТ ни дава съображение да твърдим, че и на национално равнище би трябвало да има институционални стъпки в тази посока. Например Национален статистически институт да изследва заплата за прехрана ”, сподели Костов. Той акцентира, че в създадения от КНСБ меморандум за социално-икономическо развиване на страната до 2027 година конфедерацията планува, че междинната заплата в края на интервала ще стане над 3000 лева, а минималната – 1500 лева При тази динамичност на Брутният вътрешен продукт съгласно нас той ще доближи над 230 милиарда лева след четири години, добави още основният икономист на КНСБ.
Той акцентира, че сега европейската стопанска система не стои добре, 11 страни ще отбележат недостиг от над 3 % и подсети, че от години конфедерацията упорства да отпадне ограничаването да могат да се харчат до 40% от брутния вътрешен артикул обществени средства. Трябва да преразпределяме най-малко колкото страните в Западна Европа, а там е с 10 % повече, добави Костов.
Той подсети, че конфедерацията упорства и за необлагаем най-малко и има съответни данни до какъв растеж на потреблението ще докара, като точно то е моторът на растежа през последните години. “Споделяме вашето предложение за растеж на данъчните облекчения за деца. Мярката се потвърди, че работи.
Предлагаме цялостната проверка в преразпределянето на обособените функционалности в бюджета – повече пари да се преразпределят за опазване на здравето, за обществени услуги като дял от Брутният вътрешен продукт, с цел да се изравним със средноевропейските стойности. За да има действителна конвергенция към другите страни, България би трябвало да регистрира най-малко няколко процентни пункта по-висок растеж на заплатите, по отношение на това, което регистрират немците, да вземем за пример. Производителността там е същата ”, добави шефът на ИССИО.
Той изясни на представителите на Политическа партия, че конфедерацията ще разчита на тях за бързото транспониране на директивите за съответни минимални работни заплати и поощряване на груповото трудово договаряне и за равното възнаграждение на половете, която пък ще осветли заплатите изключително в мултинационалните компании, с цел да не се получава обществен дъмпинг.
“Всички проблеми на труда би трябвало да бъдат обект на полемика както в отрасловите препоръки, по този начин и в Националния съвет за тристранно съдействие. Казвам го, тъй като през последните месеци не си припомням постоянно да са се събирали тези препоръки. Не са и правили кой знае каква работа. Знаете за напрежението в опазването на здравето. Ние сме оня коректив, от който вие, като политици, имате потребност. Винаги сме били градивни и диалогични. Нашият апел е първа точка в работата ви да е политиката по приходите ”, заключи Костов.
Той напомни, че през февруари МОТ одобри формулировка какво е заплата за прехрана и за първи път на наднационално равнище има консенсус на служащи, бизнес и държавни управления, върху което да се стъпи.
“Знаете, че КНСБ изследва от 30 години заплатата за прехрана. Дефиницията на МОТ ни дава съображение да твърдим, че и на национално равнище би трябвало да има институционални стъпки в тази посока. Например Национален статистически институт да изследва заплата за прехрана ”, сподели Костов. Той акцентира, че в създадения от КНСБ меморандум за социално-икономическо развиване на страната до 2027 година конфедерацията планува, че междинната заплата в края на интервала ще стане над 3000 лева, а минималната – 1500 лева При тази динамичност на Брутният вътрешен продукт съгласно нас той ще доближи над 230 милиарда лева след четири години, добави още основният икономист на КНСБ.
Той акцентира, че сега европейската стопанска система не стои добре, 11 страни ще отбележат недостиг от над 3 % и подсети, че от години конфедерацията упорства да отпадне ограничаването да могат да се харчат до 40% от брутния вътрешен артикул обществени средства. Трябва да преразпределяме най-малко колкото страните в Западна Европа, а там е с 10 % повече, добави Костов.
Той подсети, че конфедерацията упорства и за необлагаем най-малко и има съответни данни до какъв растеж на потреблението ще докара, като точно то е моторът на растежа през последните години. “Споделяме вашето предложение за растеж на данъчните облекчения за деца. Мярката се потвърди, че работи.
Предлагаме цялостната проверка в преразпределянето на обособените функционалности в бюджета – повече пари да се преразпределят за опазване на здравето, за обществени услуги като дял от Брутният вътрешен продукт, с цел да се изравним със средноевропейските стойности. За да има действителна конвергенция към другите страни, България би трябвало да регистрира най-малко няколко процентни пункта по-висок растеж на заплатите, по отношение на това, което регистрират немците, да вземем за пример. Производителността там е същата ”, добави шефът на ИССИО.
Той изясни на представителите на Политическа партия, че конфедерацията ще разчита на тях за бързото транспониране на директивите за съответни минимални работни заплати и поощряване на груповото трудово договаряне и за равното възнаграждение на половете, която пък ще осветли заплатите изключително в мултинационалните компании, с цел да не се получава обществен дъмпинг.
“Всички проблеми на труда би трябвало да бъдат обект на полемика както в отрасловите препоръки, по този начин и в Националния съвет за тристранно съдействие. Казвам го, тъй като през последните месеци не си припомням постоянно да са се събирали тези препоръки. Не са и правили кой знае каква работа. Знаете за напрежението в опазването на здравето. Ние сме оня коректив, от който вие, като политици, имате потребност. Винаги сме били градивни и диалогични. Нашият апел е първа точка в работата ви да е политиката по приходите ”, заключи Костов.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ