КНСБ: И да направим 620 евро минималната заплата, пак сме на дъното в ЕС
КНСБ: И да създадем 620 евро минималната заплата, отново сме на дъното в Европейски Съюз
Министерството на труда и обществената политика предлага минималната работна заплата от 1 януари следващата година да бъде в размер на 1213 лева или 620,20 евро.
Проектът на разпореждане на Министерския съвет към този момент е оповестен за публично разискване.
Срокът, в който може да бъдат изразявани отзиви по него, е 25 септември.
Според Любослав Костов от КНСБ тази МРЗ ни подрежда на дъното в целия Европейски Съюз.
„ Ние сме на дъното освен в еврозоната, само че България е с най-ниската минимална заплата, даже след този растеж, в целия Европейски Съюз.
Да не приказваме, че се съпоставяме със страни като Албания, Сърбия и Северна Македония, където разликата сред тяхната и нашата минимална заплата е не повече от 10-15 евро. Имаме още доста какво да работим. Влизаме в клуба на богатите. Политиката по приходите би трябвало да бъде изведена като приоритет и да бъдат таргетирани хоризонтални политики. България и след този растеж от 136 лева, за жалост, ще бъде на дъното по минимална заплата. В останалите страни-членки, където има минимални заплати – общо 22 на брой,
Влизаме в еврозоната и хората чакат на фона на растящите цени и съответни приходи, безапелационен е икономистът.
Той въпреки всичко посочи, че „ имаме всички и обществени, и стопански предпоставки и учредения да подкрепим сходен растеж “.
„ Няма нищо ново. Министърът на труда и Министерски съвет посредством плана на постановлението, което в този момент ще одобри, съблюдават закона, където написа, че минималната заплата за идната година се дефинира на база 50% от междинната за предходните 4 тримесечия.
Простата математика демонстрира, че тя би трябвало да е 1213 лева
Ние поддържаме сходен растеж – това е към 12,3%. Толкова е растежът на междинната заплата през второто тримесечие на тази година. Съответно този растеж е допустим и подхожда на динамичностите на пазара, които се случват със междинната заплата. На второ място – вижда се за 12-о или 13-о следващо тримесечие по какъв начин нивото на безработица е рекордно ниско, заетостта се подвига, въпреки и с малко, потреблението продължава да бъде главен мотор на растежа “, изясни той в изявление за предаването „ 12+4 “ по БНР.
Любослав Костов цитира данни на националната статистика, съгласно които към 460-470 хиляди души работят на минимална заплата.
Той подсети обаче, че от МРЗ зависят и доста други заплащания, в това число със обществен темперамент.
„ Минималната заплата включва хора в пазара на труда. Тя изсветлява, вдигайки по този метод и минималния застрахователен приход. Недекларираната претовареност в България е огромен дял – всеобщо работодателите обезпечават на по-малко пари и дават в плик остатъка. Колкото по-висока е минималната заплата, толкоз повече са парите под формата на осигуровки и налози “, акцентира икономистът.1213 лева минималната работна заплата обаче не взема решение въпроса с работещите небогати, безапелационен бе Костов, само че добави, че въпреки всичко се движим в вярната посока.
Министерството на труда и обществената политика предлага минималната работна заплата от 1 януари следващата година да бъде в размер на 1213 лева или 620,20 евро.
Проектът на разпореждане на Министерския съвет към този момент е оповестен за публично разискване.
Срокът, в който може да бъдат изразявани отзиви по него, е 25 септември.
Според Любослав Костов от КНСБ тази МРЗ ни подрежда на дъното в целия Европейски Съюз.
„ Ние сме на дъното освен в еврозоната, само че България е с най-ниската минимална заплата, даже след този растеж, в целия Европейски Съюз.
Да не приказваме, че се съпоставяме със страни като Албания, Сърбия и Северна Македония, където разликата сред тяхната и нашата минимална заплата е не повече от 10-15 евро. Имаме още доста какво да работим. Влизаме в клуба на богатите. Политиката по приходите би трябвало да бъде изведена като приоритет и да бъдат таргетирани хоризонтални политики. България и след този растеж от 136 лева, за жалост, ще бъде на дъното по минимална заплата. В останалите страни-членки, където има минимални заплати – общо 22 на брой,
Влизаме в еврозоната и хората чакат на фона на растящите цени и съответни приходи, безапелационен е икономистът.
Той въпреки всичко посочи, че „ имаме всички и обществени, и стопански предпоставки и учредения да подкрепим сходен растеж “.
„ Няма нищо ново. Министърът на труда и Министерски съвет посредством плана на постановлението, което в този момент ще одобри, съблюдават закона, където написа, че минималната заплата за идната година се дефинира на база 50% от междинната за предходните 4 тримесечия.
Простата математика демонстрира, че тя би трябвало да е 1213 лева
Ние поддържаме сходен растеж – това е към 12,3%. Толкова е растежът на междинната заплата през второто тримесечие на тази година. Съответно този растеж е допустим и подхожда на динамичностите на пазара, които се случват със междинната заплата. На второ място – вижда се за 12-о или 13-о следващо тримесечие по какъв начин нивото на безработица е рекордно ниско, заетостта се подвига, въпреки и с малко, потреблението продължава да бъде главен мотор на растежа “, изясни той в изявление за предаването „ 12+4 “ по БНР.
Любослав Костов цитира данни на националната статистика, съгласно които към 460-470 хиляди души работят на минимална заплата.
Той подсети обаче, че от МРЗ зависят и доста други заплащания, в това число със обществен темперамент.
„ Минималната заплата включва хора в пазара на труда. Тя изсветлява, вдигайки по този метод и минималния застрахователен приход. Недекларираната претовареност в България е огромен дял – всеобщо работодателите обезпечават на по-малко пари и дават в плик остатъка. Колкото по-висока е минималната заплата, толкоз повече са парите под формата на осигуровки и налози “, акцентира икономистът.1213 лева минималната работна заплата обаче не взема решение въпроса с работещите небогати, безапелационен бе Костов, само че добави, че въпреки всичко се движим в вярната посока.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ