Книгите се превръщат в един литературен тест на ума, на

Книгите се трансформират в един книжовен тест на мозъка, на изобретателността, на умеенето да съобразяваш всички условия. Това е извънредно притегателно за младите. От книгите те схващат, че нищо не се реализира сщракане на пръстите или по завещание, или тъй като някой те е спуснал с парашут и ти си родственик на някого. В тези книги това е изключено. Победата се реализира, тъй като ти имаш и качества, а с цел да имаш качества книгата те учи.
Това споделя пред БГНЕС в Международният ден на детската книга известната българска писателка Здравка Евтимова.

„ Не липсват български писатели на детски книжки, както и деца, които да четат. Това, което мога да посоча като проблем, е неналичието на положително разпространяване на детските книги в цялата страна и по –специално на книги от български създатели “, изясни Евтимова.

Тя акцентира, че два съществени жанра притеглят интереса и вниманието на подрастващите, а точно – хорър книгите и фентъзитата.

„ Младите хора са доста заинтригувани да научат повече за света и най-много по какъв начин да решат проблемите, пред които светът ги изправя. Най-интересните жанрове на подрастващите сред 13 и 15 година са фентъзи романите, където чудо и действителност основават една прелестна амалгама от обстановки и герои, в които положителното и злото се сблъскват в един открит конфликт “, обясни писателката и уточни, че точно в тази област пишат доста български надарени модерни създатели като Юлия Спиридонова- Юлка, Весела Фламборари, Лили Спасова, Радостина Николова.

„ Фентъзито дава опция да изпъкне с оптималната мощ положителното, героичното и почтеното. Интересно е по какъв начин са издигнати творбите в този род. Важно е да се вземе воин, който през цялото време на книгата попада в една извънредно тежка обстановка. С всеки минал ред, да не кажа с всяка дума, тази обстановка става все по-неразрешима, все по-опасна и застрашаваща живота на героя. Той се сблъсква с подли схеми, с доста мощни съперници, като напрежението продължава на всяка страница, просто човек не би могъл да остави тази книга. Важното е, че най-после побеждава положителното, само че то побеждава с неимоверни старания. Точно това се нрави на младежта, че не се дават лесни, глупави и лишени от логичност решения, а в противен случай, всичко е битка, подчинена на логичност, подчинена на едни доста добре премерени и премислени стъпки. Подрастващите търсят логиката и търсят да си обяснят повода за всичко, което се случва “, разкрива Евтимова магията на тайнството, обвързвано със основаването на фентъзитата.

Но каквото и да четат младите, българската писателка и преводачка припомня, че персонално тя постоянно се насочва към огромните първомайстори в българската литература – Ангел Каралийчев с повестта си „ Ането “, Леда Милева и „ Пет приказки “ на Валери Петров, като отбелязва, че една от най-поучителните му творби е приказката „ Пук “.

„ Смятам, че който не ги е чел е щастливо дете, тъй като му следва да се срещне с това огромно богатство и да ги прочете. Тези творби са една пътека, която води към насладата, към щастието и към израстването на един честен и мощен човек “, декларира майсторът на перото.

Попитана дали се трансформират тематиките, които вълнуват създатели и читатели, Евтимова споделя, че каквото и да се случва с тях, то те обезателно стъпват на одобреното.

„ Много забавно е, че днешното друго време желае да стъпи на нещо крепко, на нещо висококачествено. За това постоянно първата стъпка, която децата вършат е точно да стартираме с открилите се през годините създатели като Леда Милева, Валери Петров. Времето в действителност е доста друго. То има своя ритъм на развиване. Именно по тази причина аз споделям, че тематиката се е трансформирала. Тя включва онази остра битка сред силите на злото и силите на честността и достолепието, силите на светлината. Това е една битка в един доста изчистен тип. Злодеите са ясно обрисувани, мислите и постъпките им могат да бъдат проследени. Настъпват едни спорове, които имат типично съвременен темперамент, героите употребяват средства за всеобщи връзки, с които младежта работи с изключителна лекост. Онази сплав от класическите творби и модерността както като технологии, по този начин и като по-бързото и непосредствено мислене, основават една конспирация, която държи читателя в напрежение. Това е новото – по-голямата заостреност, по-голямото засищане на сюжета, неимоверните компликации и проблеми, които силите на положителното би трябвало да преодолеят. И както се случва и в класиката – това се случва, с цел да остане в сърцата на читателите едно чувство за осъществимост, че злото може да бъде победено. Но по какъв начин? С доста предвидливост, с доста храброст, като по всевъзможен метод и на всяка стъпка се отхвърля измяната. Предателството не е излаз, то е бездна. И в случай че човек направи изменничество, то той освен се трансформира в изменник на квадрат, а на десета степен и служи на силите на злото “, изяснява тънкостите на новите сюжети и разяснява, че точно остротата за опълчването, в която влизат и модерните информационни средства е една от най-новите трендове, които нашите надарени създателя на детска литература употребяват доста майсторски.

Според нея, това, което притегля младежта към подобен жанр книги е точно умеенето книгата да ги кара да разсъждават, да им оставя опция да вършат своя избор във всеки един миг.

Попитана какво мисли за интерпретациите на мостри в българската литература, писателката прикани хората първо да четат оригиналите и по-късно вариациите им.

„ Съществуват такива опити и те не са редки, само че аз считам, че те са еднодневки. Те печелят вниманието за момента. Онова, което е значимо са същинските мостри, тъй като нищо не може да работи по този начин на сърцата и мозъците, както истинското произведение. Всеки има право да го интерпретира както изиска, само че няма право да го постанова над читателите. Съветът ми към читателите е да не отхвърлят нищо, само че дано първо се насочат към истинското произведение. Ако интерпретаторът е надарен може да се получи една прелестна симбиоза от истинското произведение и това, което надгражда, внасяйки едно модерно звучене. Но изкривяването и привнасянето на детайли, които са диаметрално противоположни, които навлизат в спор с оригинала не бих приела “, разяснява тя.

По отношение на опитите да се осъвременяват остарели думи в типичен романи, писателката е безапелационна, че те могат да бъдат обяснявани под линия, само че никога не би трябвало да бъдат заменяни с „ разбираеми “ думи, защото се губи достоверното звучене на творбата.

Творец прикани хората да пишат, тъй като имаме потребност от гения, а тези, които си мислят че нямат подобен, дано също пишат, тъй като не се знае в какъв миг от живота им той може да се отприщи.