НИМ издаде нова книга, посветена на археологията в Бургаския залив
Книгата на проф. доктор Иван Христов " Between Sozopol and Talasakra. Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland " показва резултатите от археологическите изследвания на екипа на на проф. Христов в землището и акваторията на гр. Черноморец в интервала 2014 – 2025 година В този екип са участваха и специалисти от РИМ – Бургас.
Созополският залив Източник: РИМ-Бургас
Научният акцент пада върху една едва проучена, само че мощно наситена с археологически обекти зона към западния завършек на Созополския залив на повърхност от над 300 дка. Изложението следва към този момент одобрен интердисциплинарен метод, прибавен в сходни предходни обобщаващи изявления на създателя, проследяващи поселищното развиване в крайбрежната Черноморска зона. Използвани са способи на полевата и подводна археология, историческа география и геофизика. Всъщност текстът е причина да се разшири научното знание за разположението и характера на археологически обекти от разнообразни исторически интервали, ситуирани в покрайнините на Аполония Понтика/Созопол.
Базиликата в м. Аклади до гр. Черноморец Източник: РИМ-Бургас
Научни рецензенти на книгата са известните български историци и археолози проф. доктор Иван Тодоров и проф. доктор Сергей Торбатов. В структурно отношение книгата има пет глави. Първата е географско изложение на хинтерланда и характерност на залива. Във втора глава е изработен обзор на всички непокътнати писмени извори за западната външна страна на созополския залив. В трета глава от книгата се показват хипотези по отношение на разположението на така наречен " второ созополско пристанище ", упоменато през VI век в неизвестен периплус на Черно море.
Проф. доктор Иван Христов Източник: РИМ-Бургас
Последните две глави от ревюто всъшност показват резултатите от археологическото изследване на разнообразни по тип и последователност археологически обекти, съсредоточени на една не толкоз огромна по повърхност територия, ситуирана в западния края на залива. Освен обобщението на данните от към този момент известни археологически експедиции, тук са оповестени за първи резултатите от разкопки на нови обекти, имащи директно отношение към обсъжданата тематика.
Късноантична амфора от акваторията на крепостта Хрисосотира Източник: РИМ-Бургас 
Късноантична касета за предпазване на мощи Източник: РИМ-Бургас
В заключението е прегледан характера на тези структури и мястото им в историята на хилядолетния черноморски полис. Авторът приема, че при западната брегова линия на Созополския залив е налице на цялост от археологически обекти, които образуват характерно предградие на Аполония Понтика/Созопол посочено с гръцкия термин " προάστ(ε)ιον " (proasteion). Това е подобаващото означение за крайградско застрояване в най-вече гръкоговоряща част от Средиземноморието и Черноморското крайбрежие за разлика от съвсем идентичния термин латински термин " suburbium ".
Основи на римския храм от I век в м. Аклади Източник: РИМ-Бургас
Тук свързващи съставни елементи с града е пристанището /пристанищата и крайбрежния сухоземен път. Основната територия на този проастион обгръща полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец както и обособени структури чието изложение се разгласява за първи път.
Откриване на касета с мощи на светец при църквата в м. Аклади Източник: РИМ-Бургас
Особено забавни са данните за новооткрития римски храм и късноантична черква в м. Аклади до къмпинг Градина сред Созопол и Черноморец изследвания през есента на 2024 година от екип на НИМ и РИМ Бургас. Представят се и резултатите от подводните проучвания в акваторията на крепостта Хрисосотира. Предстои през месец юни показване на книгата в гр. Бургас, а самата тя е качена на уеб страницата на НИМ за свободен достъп.
Откриване на късноантична амфора при подводните изследвания в залива Източник: РИМ-Бургас 
Фрагмент от византийски процесиен кръст с надпис на Свети Йоан - 10 век Източник: РИМ-Бургас
Созополският залив Източник: РИМ-Бургас Научният акцент пада върху една едва проучена, само че мощно наситена с археологически обекти зона към западния завършек на Созополския залив на повърхност от над 300 дка. Изложението следва към този момент одобрен интердисциплинарен метод, прибавен в сходни предходни обобщаващи изявления на създателя, проследяващи поселищното развиване в крайбрежната Черноморска зона. Използвани са способи на полевата и подводна археология, историческа география и геофизика. Всъщност текстът е причина да се разшири научното знание за разположението и характера на археологически обекти от разнообразни исторически интервали, ситуирани в покрайнините на Аполония Понтика/Созопол.
Базиликата в м. Аклади до гр. Черноморец Източник: РИМ-Бургас Научни рецензенти на книгата са известните български историци и археолози проф. доктор Иван Тодоров и проф. доктор Сергей Торбатов. В структурно отношение книгата има пет глави. Първата е географско изложение на хинтерланда и характерност на залива. Във втора глава е изработен обзор на всички непокътнати писмени извори за западната външна страна на созополския залив. В трета глава от книгата се показват хипотези по отношение на разположението на така наречен " второ созополско пристанище ", упоменато през VI век в неизвестен периплус на Черно море.
Проф. доктор Иван Христов Източник: РИМ-Бургас Последните две глави от ревюто всъшност показват резултатите от археологическото изследване на разнообразни по тип и последователност археологически обекти, съсредоточени на една не толкоз огромна по повърхност територия, ситуирана в западния края на залива. Освен обобщението на данните от към този момент известни археологически експедиции, тук са оповестени за първи резултатите от разкопки на нови обекти, имащи директно отношение към обсъжданата тематика.
Късноантична амфора от акваторията на крепостта Хрисосотира Източник: РИМ-Бургас Късноантична касета за предпазване на мощи Източник: РИМ-Бургас В заключението е прегледан характера на тези структури и мястото им в историята на хилядолетния черноморски полис. Авторът приема, че при западната брегова линия на Созополския залив е налице на цялост от археологически обекти, които образуват характерно предградие на Аполония Понтика/Созопол посочено с гръцкия термин " προάστ(ε)ιον " (proasteion). Това е подобаващото означение за крайградско застрояване в най-вече гръкоговоряща част от Средиземноморието и Черноморското крайбрежие за разлика от съвсем идентичния термин латински термин " suburbium ".
Основи на римския храм от I век в м. Аклади Източник: РИМ-Бургас Тук свързващи съставни елементи с града е пристанището /пристанищата и крайбрежния сухоземен път. Основната територия на този проастион обгръща полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец както и обособени структури чието изложение се разгласява за първи път.
Откриване на касета с мощи на светец при църквата в м. Аклади Източник: РИМ-Бургас Особено забавни са данните за новооткрития римски храм и късноантична черква в м. Аклади до къмпинг Градина сред Созопол и Черноморец изследвания през есента на 2024 година от екип на НИМ и РИМ Бургас. Представят се и резултатите от подводните проучвания в акваторията на крепостта Хрисосотира. Предстои през месец юни показване на книгата в гр. Бургас, а самата тя е качена на уеб страницата на НИМ за свободен достъп.
Откриване на късноантична амфора при подводните изследвания в залива Източник: РИМ-Бургас Фрагмент от византийски процесиен кръст с надпис на Свети Йоан - 10 век Източник: РИМ-Бургас Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ