Книгата, която ще представим тази вечер, е за една велика

Книгата, която ще представим довечера, е за една велика българка, равностойна на Баба Тонка, която е живяла в края на XIX и началото на XX век. Тя е била един от тайните сътрудници и ятаци на Гоце Делчев по време на неговия престой в Кюстендил за времето от 1897 до гибелта му. Къщата на баба Дона постоянно е била като един център, където са прекосявали доста незаконни и полулегални деятели на Македонското освободително придвижване, от всичките организации. Ние я съпоставяме с Баба Тонка по този аршин, че тя е отдала всичко за отечеството си, само че е била бедна.

Това сподели в изявление за БГНЕС Иван Сапунджиев във връзка второто показване на книгата за Дона Ковачева (1855 – 1926 г.) от Кюстендил, в чиято къща се укриват всички четници от Българска Македония, измежду които Даме Груев и Гоце Делчев.

Баба Тонка е била състоятелна жена от богато семейство, което е давало и огромна имуществена поддръжка, до момента в който Дона Ковачева, брачна половинка на ковач, която млада остава вдовица, няма нищо, с което да може да се прехранва, с изключение на обичайното за Кюстендил „ ловене на курортисти " – да им дава квартира за баня.

„ Мястото на нейната къща е доста комфортно за членове на незаконни организации, тъй като се намира покрай баните, покрай джамия и е на оживено място, тъй че придвижването, излизането и влизането на хора в къщата да не провокира никакви подозрения ", описа Иван Сапунджиев, който дружно с Албена Георгиева, Костадин Николов, Кирил Поромански и Димитър Бойков работят по изданието.

Като един от най-интересните обстоятелства е, че инструментите на умрелия ѝ брачен партньор – ковачът, са подарени на Вътрешна македонска революционна организация и Гоце Делчев с тях провежда известната бомболеарна край Длъхчево-Сабляр край Кюстендил, точно там се създават огромна част от бомбите, направили огромните атентати в Отоманската империя.

За първи път книгата за Дона Ковачева е формирана през далечната 2010 година по концепция на акад. Кирил Поромански от Кюстендил, който през целия си живот изследва събраните документи за тази мощна и родолюбива българка. „ И също по този начин на някогашния чиновник на Министерство на вътрешните работи и на Народната милиция полк. Любен Тикварски, който като използваше опциите, които му дава неговата специалност на мисионер преди 10 ноември, беше събрал и предал на Държавния списък и на Музея голямо количество документи и фотоси ", изясни Сапунджиев. Той уточни, че полк. Тикварски е намерил голямо количество фотоси в къщата на баба Дона преди тя да бъде преустроена през 1970-те години на предишния век.

Служителите на Държавния списък в Кюстендил, с началник Петър Шейков изваждат всички документи, които са събрани и съществуват за Дона Ковачева, само че, за жалост, спецификата на нейната работа е такава, че нещата, които е правила, не са били обществени и не са документирани, а се описват, останали в преданията.
проф. Вера Бонева
„ Със сигурност огромна част от революционерите, дейците на Македонското придвижване, се преспивали в нейната къща ", акцентира Сапунджиев и добави, че връзката с фотографията е, че тези хора са желали лицата им да бъдат запомнени и по тази причина по-голямата част от тях са оставили портрети с подписи за баба Дона, като най-интересен и непокътнат в архива в Кюстендил е портрет с посвещение на Гоце Делчев. Освен това има и писма, които са поместени в книгата.

Иван Сапунджиев съставлява няколко организации, като по думите му най-важната от тях е фондацията на името на Гоце Делчев. Също по този начин той е и ръководител на Народно читалище „ Зора – Кюстендил 2003 ", където се осъществят голям брой събития. „ Обичаме да работим за българската история и най-много да демонстрираме забравени документи за забравени хора ", означи той./БГНЕС