“Има два очевидни сценария”. Писател-пророк даде прогноза за СВО
Книгата „ Епохата на мъртвородените “ на луганския публицист Глеб Бобров беше приета за пророческа през 2014 година Седем години преди спора в Донбас той съумя да предскаже доста - чак до географията на борбите и основните герои, в които елементарно се разпознават командирите на първата вълна на опълчението. Срещнахме се с него, с цел да разберем по какъв начин съгласно него ще се развият настоящите събития.
Реалност по разказ
Животът на Глеб Бобров (сега ръководител на Съюза на писателите на ЛНР ) постоянно е бил обвързван с войната. Роден в семейство на фронтови бойци, от детството си слуша истории за Великата отечествена война. След учебно заведение отива в армията. От 1983 до 1985 година е воювал в Афганистан - бил е снайперист и медицински инструктор.
Започва да написа след разпадането на Съветския съюз, когато Приднестровието, Карабах, Абхазия и Чечня са в пламъци. Неговата „ афганистанска “ прозаичност е оповестена през 2000-те като обособен алманах „ Войнишка сага “. Бобров стартира да написа антиутопичния разказ „ Векът на мъртвородените “ през 2005 година
„ Идеята породи през късната есен на 2004 година по време на Оранжевия Майдан ”, спомня си писателят. “В тези дни бях координатор на публичните приемни в Луганския избирателен щаб на Виктор Янукович, където имах отлична опция да следя с личните ми очи убийствената успеваемост на западните технологии за манипулиране на обществото на фона на цялостната политическа импотентност на тогавашното държавно управление. Още тогава стана ясно: мир няма да има. Украйна рано или късно ще се разцепи ”, добавя той.
В романа вследствие на политическата рецесия районите на Харков, Луганск и Донецк афишират непокорство на централното държавно управление и образуват Източна конфедерация. В същото време западната част на страната попада под полския протекторат, където се основава страната Галиция. Територията, следена от Киев, се назовава Централна украинска република (ЦУР).
Нейната войска, сходно на ВСУ през 2014 година, се пробва да върне източните райони - с поддръжката на Силите за бързо реагиране на НАТО, набирани от поляци, балтийци, румънци и българи.
Русия не се намесва директно в спора, само че оказва помощ на Конфедерацията с оръжие, разузнаване, съоръжение и експерти. Местоположение: Луганска област. Реално бойните дейности започнаха там - от северозападната индустриална агломерация Рубежное - Лисичанск - Северодонецк.
" Тук няма потребност от военно управление, просто погледнете картата и местоположението на основните автомагистрали. А аз добре познавам моята Луганска област. Както в романа, по този начин и в живота, главната цел на врага е да завладяват Донецк и Луганск. Още през 2005 година беше ясно по кой маршрут ще поемат. Така че няма знамение ”, изяснява Бобров. "
Романът съдържа доста военна терминология и диалект. Писателят признава: липсваха му знания по редица дисциплини, нужни за полеви пълководец на равнище батальон. За двете години и половина на войната в Афганистан съумява да придобие и тества на процедура специалностите гранатометчик, снайперист и медицински инструктор. Други значими неща обаче би трябвало бързо да се наваксат.
Глеб Бобров приключва романа през август 2007 година Книгата се популяризира в библиотеките в интернет и до края на годината получава милион гледания. Хартиена версия е оповестена през март 2008 година И има 10 преиздания.
Песимистичен вид
- Глеб Леонидович, каква е вашата прогноза за С ВО ?
- Няма смисъл да гледаме прекомерно надалеч в бъдещето. Повратната точка на въоръжения спор към момента не е премината. Може би ще пристигна, когато украинската „ контраатака “ отслабне изцяло и ние, в противен случай, продължим напред. Западът изрично не желае да загуби на украинското полесражение, тъй като провалянето може изцяло да срине настоящия западноцентричен международен ред, управителен от Съединени американски щати.
За нас загубата значи заличаване на Русия като страна и руснаците като етническа група. Съединените щати и техните спътници не се стесняват от своите цели, те ги декларират намерено: победа над Русия на бойното поле. Те считат, че това ще докара до вълнения в страната, ще провокира политическа рецесия и ще срине държавната машина. По същия метод в миналото Западът раздра на части Югославия.
— Какво ви пречи да „ погледнете в бъдещето “?
— Основният проблем на прогнозирането е, че има прекалено много входни фактори, за които не знаем нищо. Нямаме визия по какъв начин ще се развият събитията в Близкия изток. Там всичко може да се успокои или, в противен случай, да пламне до Трета международна война. Ние не знаем какви сили и запаси е подготвен да употребява Западът, с цел да помогне на Израел. Но във всеки случай спорът сред Газа и Тел Авив отвлича вниманието на Запада от СВО. Едно е несъмнено: в случай че победим, светът ще се промени вечно.
– Кой сюжет съгласно Вас е най-песимистичен?
— Пряка въоръжена интервенция на някои страни от НАТО в спора на страната на ВСУ. Това неизбежно ще приключи с замяна на нуклеарни удари. Алиансът обаче към този момент води война против нас. И това не са наемници, не ЧВК, а професионални военни, които под разнообразни митове са трансферирани в зоната на спора. Те работят на комплицирано съоръжение като ХИМАРС.
Не изключвам напълно скоро да ги срещнем в небето. Обещава се изтребителите Ф-16 да бъдат доставени на Украйна напролет. ВСУ няма да имат време да приготвят добре водачите, те се нуждаят от години образование и доктрина. Това значи, че на борда на самолетите ще се качат екипажи на НАТО.
— Очаквахте ли СВО да стартира през февруари 2022 година?
– До последния миг не имах вяра, че Русия ще пристигна. Като експерт по пиар с 25 години опит смъквам шапка на тези, които тогава разведоха мъглата на войната и осигуриха качествена отбрана на информацията. Благодарение на резултата на изненадата успяхме съществено да ударим Киев. Поразихме силите за Противовъздушна отбрана и горивните им депа.
Но още веднъж ни разочарова филантропичният съставен елемент, който, от една страна, слага Русия в неравностойно състояние, а от друга, я прави по-силна от другите страни в света. Ние не ударихме Генералния щаб, оперативните щабове, казармите с летци, артилеристи, танкови екипажи, офицерските общежития. Ние не обезглавихме Украйна и нейната войска. Проявиха великодушие.
Канибалистична национална постройка
— Украинците не щадят и цивилните. У са приятелски народ . Защо такава разлика?
— През 2014 година в Украйна с цялостна мощ започва процесът на национално създаване — изкуственото основаване на нация. Този развой към момента не е завършил, само че в продължение на девет години е придобил изцяло канибалистична форма.
Украинският интегрален шовинизъм стои на два стълба - нуждата от непрестанно доказване на личната украинщина и " лов на вещици ", репресии против дисиденти и инакомислещи. Някакъв сивокос академик, лекар на историческите науки внезапно стартира да приказва нелепости за това, че Исус Христос бил украинец, античните украинци изкопали Черно море и други нелепости. Защо по този начин? Той е заставен да направи това. Той би трябвало да потвърди на стадото, че принадлежи към него.
- Напомня на Оруел, нали?
— Украйна през днешния ден е учебникарски образец за фашистка страна. Киев съумя да образува нападателно националистическо ядро и посредством медиите да промие мозъците на популацията. Основният симптом на фашизма не е свастиката, римският привет, маршовете на ветераните от „ Галисия ” и възбраната на опозицията. На първо място, това е готовността да се употребява военната машина за физическо заличаване на тези, които не поддържат партийната линия. Както в страната, по този начин и в чужбина.
— И какво би трябвало да направи Русия?
— Да разоръжи украинската войска. Без танкове, бойни машини на пехотата, самолети, артилерия. Само полиция с леко оръжие.
Първо обаче би трябвало да спечелим. И да спечелим по този начин, че да не дадете мотив на НАТО да стартира Трета международна война. Нашето Министерство на защитата в това отношение постъпва, съгласно мен, безусловно рационално. Разположиха нуклеарно оръжие в Беларус и постепенно, на дребни порции, мели персоналния състав на ВСУ и оборудването, доставено от Запада. Тук няма потребност да бързате. Да си вършим работата умерено.
Подвигът на писателя
— Бихте ли желали да напишете разказ за СВО ? Какъв сюжет може да има?
- Много бих желал. Но се опасявам, че няма да пребивавам задоволително дълго. Тук е нужен сериозен размисъл върху случилите се събития, с цел да изгори и улегне. Цялата лейтенантска прозаичност за Великата отечествена война е основана от писатели от шейсетте години.
Освен това е мъчно физически. Не съм белетрист, не пиша, с цел да върша пари. Моите произведения са част от живота ми. Ако седна на пишеща машина, изцяло се топвам в процеса.
- Как ви се отразява това?
— Когато работех върху „ Епохата на мъртвородените “ на 22 април 2007 година, получих солиден инфаркт. Двадесет и един дни в реанимация, месец и половина в болница. Научих се да вървя още веднъж. Поболях се, до момента в който писах главата “Сутоган ”. Там нашите подмамват бронираната колона на съперника в засада, след което ги удрят с всички калибри. Главата е доста напрегната и прочувствено изтощителна. Там сърцето ми не устоя.
– Не се ли страхувахте да седнете и да пишете още веднъж след инфаркта?
- Не, не е ужасно. Поднових работа през юни, давайки си обет „ да не раздирам сърцето и душата си “. И механически всичко стана доста по-просто, тъй като книгата към този момент беше премислена в главата ми до последните редове, оставаше единствено да я напиша. Роман за настоящи събития ще напишат други - по-млади и по-здрави. Произведение като това е героизъм за всеки публицист. Но през днешния ден не съм подготвен за подвизи.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Реалност по разказ
Животът на Глеб Бобров (сега ръководител на Съюза на писателите на ЛНР ) постоянно е бил обвързван с войната. Роден в семейство на фронтови бойци, от детството си слуша истории за Великата отечествена война. След учебно заведение отива в армията. От 1983 до 1985 година е воювал в Афганистан - бил е снайперист и медицински инструктор.
Започва да написа след разпадането на Съветския съюз, когато Приднестровието, Карабах, Абхазия и Чечня са в пламъци. Неговата „ афганистанска “ прозаичност е оповестена през 2000-те като обособен алманах „ Войнишка сага “. Бобров стартира да написа антиутопичния разказ „ Векът на мъртвородените “ през 2005 година
„ Идеята породи през късната есен на 2004 година по време на Оранжевия Майдан ”, спомня си писателят. “В тези дни бях координатор на публичните приемни в Луганския избирателен щаб на Виктор Янукович, където имах отлична опция да следя с личните ми очи убийствената успеваемост на западните технологии за манипулиране на обществото на фона на цялостната политическа импотентност на тогавашното държавно управление. Още тогава стана ясно: мир няма да има. Украйна рано или късно ще се разцепи ”, добавя той.
В романа вследствие на политическата рецесия районите на Харков, Луганск и Донецк афишират непокорство на централното държавно управление и образуват Източна конфедерация. В същото време западната част на страната попада под полския протекторат, където се основава страната Галиция. Територията, следена от Киев, се назовава Централна украинска република (ЦУР).
Нейната войска, сходно на ВСУ през 2014 година, се пробва да върне източните райони - с поддръжката на Силите за бързо реагиране на НАТО, набирани от поляци, балтийци, румънци и българи.
Русия не се намесва директно в спора, само че оказва помощ на Конфедерацията с оръжие, разузнаване, съоръжение и експерти. Местоположение: Луганска област. Реално бойните дейности започнаха там - от северозападната индустриална агломерация Рубежное - Лисичанск - Северодонецк.
" Тук няма потребност от военно управление, просто погледнете картата и местоположението на основните автомагистрали. А аз добре познавам моята Луганска област. Както в романа, по този начин и в живота, главната цел на врага е да завладяват Донецк и Луганск. Още през 2005 година беше ясно по кой маршрут ще поемат. Така че няма знамение ”, изяснява Бобров. "
Романът съдържа доста военна терминология и диалект. Писателят признава: липсваха му знания по редица дисциплини, нужни за полеви пълководец на равнище батальон. За двете години и половина на войната в Афганистан съумява да придобие и тества на процедура специалностите гранатометчик, снайперист и медицински инструктор. Други значими неща обаче би трябвало бързо да се наваксат.
Глеб Бобров приключва романа през август 2007 година Книгата се популяризира в библиотеките в интернет и до края на годината получава милион гледания. Хартиена версия е оповестена през март 2008 година И има 10 преиздания.
Песимистичен вид
- Глеб Леонидович, каква е вашата прогноза за С ВО ?
- Няма смисъл да гледаме прекомерно надалеч в бъдещето. Повратната точка на въоръжения спор към момента не е премината. Може би ще пристигна, когато украинската „ контраатака “ отслабне изцяло и ние, в противен случай, продължим напред. Западът изрично не желае да загуби на украинското полесражение, тъй като провалянето може изцяло да срине настоящия западноцентричен международен ред, управителен от Съединени американски щати.
За нас загубата значи заличаване на Русия като страна и руснаците като етническа група. Съединените щати и техните спътници не се стесняват от своите цели, те ги декларират намерено: победа над Русия на бойното поле. Те считат, че това ще докара до вълнения в страната, ще провокира политическа рецесия и ще срине държавната машина. По същия метод в миналото Западът раздра на части Югославия.
— Какво ви пречи да „ погледнете в бъдещето “?
— Основният проблем на прогнозирането е, че има прекалено много входни фактори, за които не знаем нищо. Нямаме визия по какъв начин ще се развият събитията в Близкия изток. Там всичко може да се успокои или, в противен случай, да пламне до Трета международна война. Ние не знаем какви сили и запаси е подготвен да употребява Западът, с цел да помогне на Израел. Но във всеки случай спорът сред Газа и Тел Авив отвлича вниманието на Запада от СВО. Едно е несъмнено: в случай че победим, светът ще се промени вечно.
– Кой сюжет съгласно Вас е най-песимистичен?
— Пряка въоръжена интервенция на някои страни от НАТО в спора на страната на ВСУ. Това неизбежно ще приключи с замяна на нуклеарни удари. Алиансът обаче към този момент води война против нас. И това не са наемници, не ЧВК, а професионални военни, които под разнообразни митове са трансферирани в зоната на спора. Те работят на комплицирано съоръжение като ХИМАРС.
Не изключвам напълно скоро да ги срещнем в небето. Обещава се изтребителите Ф-16 да бъдат доставени на Украйна напролет. ВСУ няма да имат време да приготвят добре водачите, те се нуждаят от години образование и доктрина. Това значи, че на борда на самолетите ще се качат екипажи на НАТО.
— Очаквахте ли СВО да стартира през февруари 2022 година?
– До последния миг не имах вяра, че Русия ще пристигна. Като експерт по пиар с 25 години опит смъквам шапка на тези, които тогава разведоха мъглата на войната и осигуриха качествена отбрана на информацията. Благодарение на резултата на изненадата успяхме съществено да ударим Киев. Поразихме силите за Противовъздушна отбрана и горивните им депа.
Но още веднъж ни разочарова филантропичният съставен елемент, който, от една страна, слага Русия в неравностойно състояние, а от друга, я прави по-силна от другите страни в света. Ние не ударихме Генералния щаб, оперативните щабове, казармите с летци, артилеристи, танкови екипажи, офицерските общежития. Ние не обезглавихме Украйна и нейната войска. Проявиха великодушие.
Канибалистична национална постройка
— Украинците не щадят и цивилните. У са приятелски народ . Защо такава разлика?
— През 2014 година в Украйна с цялостна мощ започва процесът на национално създаване — изкуственото основаване на нация. Този развой към момента не е завършил, само че в продължение на девет години е придобил изцяло канибалистична форма.
Украинският интегрален шовинизъм стои на два стълба - нуждата от непрестанно доказване на личната украинщина и " лов на вещици ", репресии против дисиденти и инакомислещи. Някакъв сивокос академик, лекар на историческите науки внезапно стартира да приказва нелепости за това, че Исус Христос бил украинец, античните украинци изкопали Черно море и други нелепости. Защо по този начин? Той е заставен да направи това. Той би трябвало да потвърди на стадото, че принадлежи към него.
- Напомня на Оруел, нали?
— Украйна през днешния ден е учебникарски образец за фашистка страна. Киев съумя да образува нападателно националистическо ядро и посредством медиите да промие мозъците на популацията. Основният симптом на фашизма не е свастиката, римският привет, маршовете на ветераните от „ Галисия ” и възбраната на опозицията. На първо място, това е готовността да се употребява военната машина за физическо заличаване на тези, които не поддържат партийната линия. Както в страната, по този начин и в чужбина.
— И какво би трябвало да направи Русия?
— Да разоръжи украинската войска. Без танкове, бойни машини на пехотата, самолети, артилерия. Само полиция с леко оръжие.
Първо обаче би трябвало да спечелим. И да спечелим по този начин, че да не дадете мотив на НАТО да стартира Трета международна война. Нашето Министерство на защитата в това отношение постъпва, съгласно мен, безусловно рационално. Разположиха нуклеарно оръжие в Беларус и постепенно, на дребни порции, мели персоналния състав на ВСУ и оборудването, доставено от Запада. Тук няма потребност да бързате. Да си вършим работата умерено.
Подвигът на писателя
— Бихте ли желали да напишете разказ за СВО ? Какъв сюжет може да има?
- Много бих желал. Но се опасявам, че няма да пребивавам задоволително дълго. Тук е нужен сериозен размисъл върху случилите се събития, с цел да изгори и улегне. Цялата лейтенантска прозаичност за Великата отечествена война е основана от писатели от шейсетте години.
Освен това е мъчно физически. Не съм белетрист, не пиша, с цел да върша пари. Моите произведения са част от живота ми. Ако седна на пишеща машина, изцяло се топвам в процеса.
- Как ви се отразява това?
— Когато работех върху „ Епохата на мъртвородените “ на 22 април 2007 година, получих солиден инфаркт. Двадесет и един дни в реанимация, месец и половина в болница. Научих се да вървя още веднъж. Поболях се, до момента в който писах главата “Сутоган ”. Там нашите подмамват бронираната колона на съперника в засада, след което ги удрят с всички калибри. Главата е доста напрегната и прочувствено изтощителна. Там сърцето ми не устоя.
– Не се ли страхувахте да седнете и да пишете още веднъж след инфаркта?
- Не, не е ужасно. Поднових работа през юни, давайки си обет „ да не раздирам сърцето и душата си “. И механически всичко стана доста по-просто, тъй като книгата към този момент беше премислена в главата ми до последните редове, оставаше единствено да я напиша. Роман за настоящи събития ще напишат други - по-млади и по-здрави. Произведение като това е героизъм за всеки публицист. Но през днешния ден не съм подготвен за подвизи.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ