В Монтана представиха книгата „Децата на дивите гъски“ на Любомир Йорданов
Книгата „ Децата на дивите гъски “ на писателя Любомир Йорданов бе показана през вчерашния ден в Регионалната библиотека „ Гео Милев “ в Монтана.
Сборникът включва 24 описа, въодушевени от живота и хората в българския Северозапад. В тях оживяват колоритни облици от поречието на река Дунав и района – риболовци, фермери, безработни, бежанци и самотници, чиито ориси разкриват пъстротата и драматизма на актуалния живот. Чрез техните истории създателят търси това, което свързва хората – потребността от обич, съпричастност и вяра.
Разказите се движат сред делничното и възвишеното – от елементарни житейски обстановки те доближават до универсални тематики като любовта, гибелта и смисъла на човешкия живот, трансформирайки дребните истории от периферията на света в всемирен прекарвания. В книгата природата и индивидът са тясно свързани – пейзажите на Дунав и Балкана освен основават атмосфера, само че и се трансформират в деен участник в историите, които приказват за добрина, амнистия и вяра.
Разказани с жив език, комизъм и тиха горест, тези истории съчетават смях и размисъл, а зад районните сюжети се разкриват универсални човешки ориси и безконечни полезности, показва критика за книгата.
Любомир Йорданов показа, че съгласно него актуалната литература би трябвало да стъпва върху районното – като източник на нюанс и език, – само че да доближава до всемирен полезности, които вълнуват всеки човек, без значение къде живее.
Сборникът включва 24 описа, въодушевени от живота и хората в българския Северозапад. В тях оживяват колоритни облици от поречието на река Дунав и района – риболовци, фермери, безработни, бежанци и самотници, чиито ориси разкриват пъстротата и драматизма на актуалния живот. Чрез техните истории създателят търси това, което свързва хората – потребността от обич, съпричастност и вяра.
Разказите се движат сред делничното и възвишеното – от елементарни житейски обстановки те доближават до универсални тематики като любовта, гибелта и смисъла на човешкия живот, трансформирайки дребните истории от периферията на света в всемирен прекарвания. В книгата природата и индивидът са тясно свързани – пейзажите на Дунав и Балкана освен основават атмосфера, само че и се трансформират в деен участник в историите, които приказват за добрина, амнистия и вяра.
Разказани с жив език, комизъм и тиха горест, тези истории съчетават смях и размисъл, а зад районните сюжети се разкриват универсални човешки ориси и безконечни полезности, показва критика за книгата.
Любомир Йорданов показа, че съгласно него актуалната литература би трябвало да стъпва върху районното – като източник на нюанс и език, – само че да доближава до всемирен полезности, които вълнуват всеки човек, без значение къде живее.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ




