Ген. Симеон Караиванов - един от забравените български герои
Книга за военачалник Симеон Караиванов вижда бял свят. Автор на книгата „ Генерал Симеон Караиванов “ е неговият правнук Атанас Сиреков. Той е внук на най-успешния кмет на Бургас и носи неговото име. Работи в община Бургас, в постройката, която е издигната с помощта на неговия дядо - кметът Атанас Сиреков. Сиреков-младши е приключил микроелектроника в Технически Университет-Илменау, Германия и обществена администрация в БСУ. Вече 25 години работи в областта на осведомителните технологии. Автор е на две книги за електронно ръководство. Преди дни излезе най-новата му книга, която няма нищо общо с технологиите. Тя не е за бъдещето, а за предишното. Посветена е на ген. Симеон Караиванов, който е негов прародител. Actualno.com беседва с създателя във връзка излизането на книгата.
Г-н Сиреков, за какво решихте да се вгледате толкоз обратно в предишното, какво Ви предизвика?
Най-вече някои мемоари и нова информация, на която попаднах. Тя е обвързвана както с ген. Симеон Караиванов, по този начин и с единия от синовете му, поручик Щилян Караиванов. Смъртта на последния в края на Междусъюзническата война, още ненавършил 23 години, бе една от най-тъжните фамилни истории. В уеб страницата на Националния военноисторически музей открих фотография от поклонението на офицери и бойци от 24-и пехотен Черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк на гроба му. Това беше прочувственият тласък, с цел да се захвана с писането на книгата. Беше ми забавно да открия повече данни за ген. Симеон Караиванов, защото той е умрял преди повече от 100 години и за него разказваха на първо място фамилните митове.
Кое е най-важното, което би трябвало да знаем за ген. Симеон Караиванов?
Като обстоятелства, че преди 140 години е приключил първи випуск на Военното учебно заведение, участник е в Сръбско-българската война, пълководец на Бургаската тайфа, потушил протеста на капитан Набоков през 1886 година Последователно е командвал два от пехотните полкове на Българската армия - 3-и Бдински (един малко прочут факт) и 11-и Сливенски. Бригаден пълководец в Трета пехотна балканска дивизия. В далечната 1907 година е един от дребното български генерали. Един от първостроителите на Българската войска, един от многото забравени почтени български офицери. Един от тези, които са вярвали, че с любовта, която влагат в ежедневния си труд се ражда вярата за една нова и чиста България.
За каква аудиторията е предопределена Вашата книга?
Тази книга е на първо място за хората, които се интересуват от новата ни история и желаят да употребяват нейните уроци за основа, върху която да градят бъдещето.
Тематично книгата може да се преглежда като формирана от две елементи. Едната споделя за пътя на ген. Симеон Караиванов, а другата дава къса информация за фамилията му. От наличните обстоятелства и описания на исторически събития съм се опитал да изградя визия за живота на един български офицер на фона на тогавашното общество. Хората от онази ера са носители на извоюваната и осъзната след Възраждането икономическа и духовна самостоятелност. Независимост като съзнание, като вземане предвид със законите в името на общото богатство.
Като имате поради ориста на бележитите хора от Вашия жанр, какви заключения си вършиме, повтаря ли се историята?
Това, което прави усещане, е възпитаваният няколко генерации възрожденски дух, възприемането на всичко позитивно от по-развити в едно или друго отношение страни, възпроизвеждането и подобряването му на българска почва. Възпитанието в една неизмерима любов към България и жертвоготовност за нея.
Винаги ли е трагична ориста на бележитите българи?
За огромна част от тях персоналната покруса е част от техния героизъм.
Въпросът, който Ви зададох във връзка публикацията за Вашия дядо, кметът на Бургас Атанас Сиреков, ще задам и в този момент – какво е да сте правоприемник на хора от такава големина, създали толкоз доста за обществото? Бреме ли е това или конфигурация от която нещата се виждат по-ясно?
Не го одобрявам като нещо изключително. Както се вижда от историята, имало е доста хора, които са работили за обществото. Това е било възпитавано у тях, това е част от възрожденския метод на мислене. Поради това и в книгата съм загатнал в резюме историите на някои близки на ген. Караиванов хора. А в България е имало стотици такива фамилии.
В дейностите ни движеща мощ е това, което е вътре в нас. Една част от него са оставените ни като завещание схващане и образование. Наша отговорност е да ги съхраним и предадем нататък. До какъв брой те се вписват в актуалното общество и какво да остави от тях – това е нещо, което е друго за всеки.
Оптимист ли сте във връзка с модерна България и имате ли обръщение към днешните публични персони?
Обществото и страната се образуват от хората и назад, те по собствен метод също образуват хората. Развитието на обществото е обвързвано с търсене на нови идеали и смяна на ценностната система. Но не трябва да забравяме безконечните човешки полезности, преди да сме разкрили по-добри.
Интервю на Гергана Цонева
Г-н Сиреков, за какво решихте да се вгледате толкоз обратно в предишното, какво Ви предизвика?
Най-вече някои мемоари и нова информация, на която попаднах. Тя е обвързвана както с ген. Симеон Караиванов, по този начин и с единия от синовете му, поручик Щилян Караиванов. Смъртта на последния в края на Междусъюзническата война, още ненавършил 23 години, бе една от най-тъжните фамилни истории. В уеб страницата на Националния военноисторически музей открих фотография от поклонението на офицери и бойци от 24-и пехотен Черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк на гроба му. Това беше прочувственият тласък, с цел да се захвана с писането на книгата. Беше ми забавно да открия повече данни за ген. Симеон Караиванов, защото той е умрял преди повече от 100 години и за него разказваха на първо място фамилните митове.
Кое е най-важното, което би трябвало да знаем за ген. Симеон Караиванов?
Като обстоятелства, че преди 140 години е приключил първи випуск на Военното учебно заведение, участник е в Сръбско-българската война, пълководец на Бургаската тайфа, потушил протеста на капитан Набоков през 1886 година Последователно е командвал два от пехотните полкове на Българската армия - 3-и Бдински (един малко прочут факт) и 11-и Сливенски. Бригаден пълководец в Трета пехотна балканска дивизия. В далечната 1907 година е един от дребното български генерали. Един от първостроителите на Българската войска, един от многото забравени почтени български офицери. Един от тези, които са вярвали, че с любовта, която влагат в ежедневния си труд се ражда вярата за една нова и чиста България.
За каква аудиторията е предопределена Вашата книга?
Тази книга е на първо място за хората, които се интересуват от новата ни история и желаят да употребяват нейните уроци за основа, върху която да градят бъдещето.
Тематично книгата може да се преглежда като формирана от две елементи. Едната споделя за пътя на ген. Симеон Караиванов, а другата дава къса информация за фамилията му. От наличните обстоятелства и описания на исторически събития съм се опитал да изградя визия за живота на един български офицер на фона на тогавашното общество. Хората от онази ера са носители на извоюваната и осъзната след Възраждането икономическа и духовна самостоятелност. Независимост като съзнание, като вземане предвид със законите в името на общото богатство.
Като имате поради ориста на бележитите хора от Вашия жанр, какви заключения си вършиме, повтаря ли се историята?
Това, което прави усещане, е възпитаваният няколко генерации възрожденски дух, възприемането на всичко позитивно от по-развити в едно или друго отношение страни, възпроизвеждането и подобряването му на българска почва. Възпитанието в една неизмерима любов към България и жертвоготовност за нея.
Винаги ли е трагична ориста на бележитите българи?
За огромна част от тях персоналната покруса е част от техния героизъм.
Въпросът, който Ви зададох във връзка публикацията за Вашия дядо, кметът на Бургас Атанас Сиреков, ще задам и в този момент – какво е да сте правоприемник на хора от такава големина, създали толкоз доста за обществото? Бреме ли е това или конфигурация от която нещата се виждат по-ясно?
Не го одобрявам като нещо изключително. Както се вижда от историята, имало е доста хора, които са работили за обществото. Това е било възпитавано у тях, това е част от възрожденския метод на мислене. Поради това и в книгата съм загатнал в резюме историите на някои близки на ген. Караиванов хора. А в България е имало стотици такива фамилии.
В дейностите ни движеща мощ е това, което е вътре в нас. Една част от него са оставените ни като завещание схващане и образование. Наша отговорност е да ги съхраним и предадем нататък. До какъв брой те се вписват в актуалното общество и какво да остави от тях – това е нещо, което е друго за всеки.
Оптимист ли сте във връзка с модерна България и имате ли обръщение към днешните публични персони?
Обществото и страната се образуват от хората и назад, те по собствен метод също образуват хората. Развитието на обществото е обвързвано с търсене на нови идеали и смяна на ценностната система. Но не трябва да забравяме безконечните човешки полезности, преди да сме разкрили по-добри.
Интервю на Гергана Цонева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ