Книга за българите в Извоареле предстои да бъде издадена на

Книга за българите в Извоареле следва да бъде издадена на румънски език през месец февруари. Неин създател е Бианка Василе. Тя е от български генезис и е една от основателките на.

„ Аз съм от Извоареле. Живея в Букурещ от 15 години. Завърших Факултета по политически науки. Правя и докторат по политически науки и подобен за националните малцинства. В момента работя като публицист “, споделя при гостуването си в пресклуба на Българска телеграфна агенция в Букурещ Бианка.

Питам я какво я е предизвикало да събере паметта на българите от Извоареле в книга.

„ Мисля, че е честен дълг да направя това. Искам да оставя нещо за поколенията след мен. Обичам Извоареле. Искам, усещам, че Извоареле би трябвало да бъде на мултиетническата карта на Румъния. В света на дигитализацията не желая да загубим всичко. Тази книга е огледало към предишното “, дава отговор тя.

Бианка стартира да работи по плана преди три години. Подкрепа получава от Съюза на банатските българи в Румъния и от Провежда изявленията с локалните хора от Извоареле, които дефинира като най-ценния източник на информация, само че и с етнографи, професори, музеографи. Сътрудничи си и с Окръжния музей в Телеорман.

„ Информация, предоставена от музея гласи, че в предишното имало овчар, който минал през региона с овцете си и по този начин разкрил мястото. Земята му се сторила плодородна. И си помислил, че е добре да повика и роднините си “, споделя Бианка и цитира данни, съгласно които през 1830 година в Извоареле имало 137 фамилии и 4000 овце.

Според различен източник българите, които се заселили по тези земи преди 200 години, пристигнали тук, с цел да се крият от турците. Затова и в документите попадат като „ сръбците (сърбите – бел.ред.) от чешмата “.

„ И в този момент не споделят на 100 %, че са българи. Говорим за остарялата диаспора. Те са намерили тук несъмнено място, където да живеят. Занимавали са се главно с развъждане на зеленчуци. По-късно почнали да отглеждат памук, коноп, цвекло. Между селата се правела замяна. Хората от Извоареле били известни като работливи хора. Винаги били първи в статистиката. В селото се знаело, че в случай че искаш работлива жена, би трябвало да си вземеш българка от Извоареле. След 90-те някои още се занимават с развъждане на зеленчуци, лук, чесън, дини. Произвеждат стока и идват в Букурещ да я продават на пазарите “, споделя Бианка, като се базира на информация от остарелия щемпел.

И въпреки че през днешния ден доста от хората са емигрирали, популацията е застаряло, а земята е дадена под аренда, сънародниците ни в Извоареле приказват всеки ден на български език.

„ За мен беше огромна изненада да видя, че остарелият акцент още е непокътнат в Извоареле. Възрастните хора приказват почти както се е говорело и преди 50 години “, изяснява Бианка. До този извод стига, като записва локалните хора със тон и проучва диалекта им. Правили са го и други преди нея - изследователките и преподавателки Олга и Дарина Младенови, както и техният татко Максим Младенов, който посещава Извоареле през 1972 година

„ Едни споделят „ бело “, други „ бяло “. С тези думи можем да разбере от кое място са пристигнали - от Ралево – сред Плевен и Габрово. Възрастните хора в Извоареле описват, че са имали родственици от Габрово, от Силистра, от тази зона “, добавя Бианка.

Почти със сълзи на очи споделя, че неотдавна разкрила снимано с дрон видео в интернет, снимано над Ралево.

„ То, също като Извоареле, е ситуирано сред два хълма. И си помислих, че предците ни са избрали тъкмо това място не от боязън, а от горест по родното им село “, изяснява Бианка.

Показва ми книгата в цифров вид. Разлиствам я. 400 страници, богато илюстровани, с архивни и модерни разкази за историята, езика, бита,,, поминъка – дневник на българите в Извоареле. Още първоначално му откривам обръщение:

„ Книгата е повече от исторически документ. Тя е дълг към паметта. Жест на възобновяване, на консервиране и препотвърждаване на една еднаквост, която рискува, заради липса на видимост и проучвания, отдадени на предишното, да се разсее в мъглата на загатна “.