КНДР е изградила мрежа от тунели до столицата на южната

КНДР е построила мрежа от тунели до столицата на южната ѝ съседка. Комунистическата страна твърди, че оборудванията служат за рандеман на въглища.

„ Подземното кралство Чучхе “ – по този начин международните медии назовават ​​мрежата от подземни тунели и секрети пътища, построени от Северна Корея, в това число през демилитаризираната зона (която разделя Корейския полуостров на север и юг) за изненадваща офанзива против Южна Корея. Тунелите могат освен да скрият впечатляващите военни благоприятни условия на КНДР от любопитни очи, само че и при положение на непредвидена обстановка да обезпечат на ръководещия хайлайф бързо и най-важното незабележимо бягство на по-безопасно място.

И макар че, през днешния ден южнокорейското разузнаване разполага с точни данни за съществуването на 4 подземни тунела, севернокорейската страна продължава да упорства, че в тези тунели няма нищо скрито и те са издигнати единствено за рандеман на въглища.

Подсилени с бетон

Първият под земята тунел е открит на 5 ноември 1974 година в Чаннам-мьон, провинция Кьонгидо. Той минава непосредствено под демилитаризираната зона и съставлява бетонна структура с широчина 90 см, височина 1,2 м и дължина 3,5 км. Според специалисти повече от полк бойци, към 2000 души, с тежко оръжие в ръце, могат да преминат през този тунел за час. Стените му са подсилени с бетонни плочи, а вътре има електрическо осветяване и релси за прекосяване на минни колички. Изходът от тунела се намира на 65 км. от Сеул.

През март 1975 година е открит втори тунел в Кьондонг-мьон, провинция Канвондо.

Граничните чиновници на Република Корея чуват ария, идваща от някъде подземен, и вземат решение, че това е тунел. На 19 март 1975 година е осъществен сондаж и е открит пясък, който не наподобява на пясъка от планинските региони на Канводно. Освен това, след продупчване на известно разстояние, южнокорейската войска се натъква на три каменни стени, издигнати от севернокорейските войски, с цел да забавят процеса на разкриване на тунела. Днес Южна Корея употребява тунела като туристическа атракция.

Заплаха за мира

Тунел с още по-голям потенциал е открит на 17 октомври 1978 година в Чандан-мьон, провинция Кьонгидо. Той притегля вниманието на южнокорейското разузнаване, защото се намира в непосредствена непосредственост до Сеул (само на 44 км.) и евентуално е основан от Северна Корея за директна офанзива против столицата. Според специалисти през този тунел за час безпроблемно могат да преминат 30 000 души с леко въоръжение.

Откриването на тунела кара Организация на обединените нации да упрекна Северна Корея в опасност да подкопае Корейското съглашение за помирение от 1953 година, което поставя завършек на Корейската война. Северна Корея отхвърля съществуването на тунела, само че по-късно признава и го назовава част от мрежа от въглищни мини. Тази версия би сработила в случай че в региона има най-малко минимални залежи на въглища… само че такива няма.

Четвъртият тунел е открит на 3 март 1990 година в Хеан-мьон, провинция Канвондо.

Общата му дължина е 2052 метра, а ширината му разрешава трима бойци да вървят един до различен по едно и също време. За разлика от предходните тунели, Северна Корея съвсем незабавно признава за построяването на този. Тя обаче декларира, че построяването му, в противен случай, има за цел да форсира обединяването на севера и юга. Единственият въпрос е – по какъв начин?

Според информация на дезертьори, от времето, когато Ким Ир Сер е отпред на КНДР, в страната са издигнати към 84 секрети тунела, някои от които стигат до центъра на Сеул.

Дали това е правилно или не, както се споделя, времето ще покаже, само че от 1990 година, когато е открит четвъртият тунел, не са открити други значими подземни обекти. Само подозрителна интензивност е видяна в три региона покрай северните околности на Сеул, само че няма удостоверение, че това е обвързвано по някакъв метод с тунелите на КНДР.

Бункери за елита

Според дезертьори от Северна Корея, подземната инфраструктура на КНДР не се лимитира до тунели и пътища. Съобщава се също, че страната има три подземни бази, бункери за прикриване на пехота покрай ДМЗ и, несъмнено, към 8 000 подземни убежища за севернокорейското управление. В КНДР има и мрежа от тунели, предопределени да подсигуряват сигурността на водача на страната Ким Чен Ун.

Според един от най-високопоставените дезертьори от Северна Корея, някогашен член на партийното управление на КНДР и един от основателите на идеологията „ чучхе “ Хуанг Джан Йеп, тунелите в самия Пхенян са положени на дълбочина 300 метра, а общата им дължина е 50 километра.

Тази мрежа от подземни уреди, чието строителство стартира през 50-те години на предишния век, през днешния ден свързва Пхенян с всички основни обекти в разнообразни райони на страната – с пристанището Нампо, както и с градовете Сунчхон и Йонгвон, където в миналото Ким Чен Ир има вила. Освен това в столицата на дълбочина 150 метра има железопътна линия, която може да служи като леговище за цивилни при положение на неотложност.

Хуанг Джан Йеп приказва и за системата от секрети линии на метрото в Пхенян, което е обвързвано с скришен под земята бункер, от който управлението на КНДР има намерение да води нуклеарна война със Запада. Съоръжението може да побере 5000 души и се намира на към 100 метра под квартал Сосонг в Пхенян.

Историите на дезертьорите през днешния ден са съвсем единственият източник на информация за тайните подземни уреди на Пхенян, защото е на практика невероятно да бъдат открити от спътник. Но какъв брой правилни могат да бъдат, не е ясно…

Автор: Румяна Генадиева, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews