НСО на нокти в Пловдив – Радев ги изненада с минаване по задна и стръмна улица
Кметът Здравко Димитров реши да поведе президента по стръмната улица „ Найден Геров ” в Пловдив, с цел да избегнат скупчването на хора, само че най-после отново се озоваха при колоните манифестиращи,
„ Защо го поведе отсам кметът на Пловдив? Бяхме обезпечили кулоар около шадравана, с цел да влезе в театъра ”. Така гардове НСО се ядосваха поради решението да се мине в подножието на Сахат тепе, с цел да може президентът да участва на 60–годишнината на Пловдивския университет.
Преди това президентът манифестира по цялата основна улица и в края на шествието свещениците завиха наляво по ул. „ Гурко ”, а светската власт пое към постройката на общината. Там президентът и ректори на пловдивски вузове пиха кафе и отдъхнаха за малко. В същото време обаче колоните с възпитаници се точеха, а стотици пловдивчани им ръкопляскаха.
За да избегнат навалицата, Здравко Димитров предложи на Радев да минат по задната улица „ Найден Геров ” и по стълбите на „ Каменица ” да се спуснат по Главната и да влязат в двора на театъра. Настана същински спринт по павираната и стръмна права, а ректорите проф. Христина Янчева на Аграрния университет, проф. Мариана Мурджева на Медицинския, проф. Тони Шекерджиева на Музикалната академия и проф. Пламен Моллов от УХТ безусловно притичваха след Радев и Димитров.
Стигайки до горната част на стълбите обаче, откриха, че сборната хорова групировка не е завършила с осъществяванията и концертът продължава. „ Няма по какъв начин да минем през тях ”, затюхка се защитата. В същото време театърът към този момент беше цялостен с хора, които чакаха президента за тържеството на Пловдивския университет. Заприиждаха хора, които желаеха да се снимат с Радев. В този момент концертът завърши и хористите също се подредиха за фотоси с президента. Охраната към този момент беше на нокти. Спускайки се по стълбите надолу, президентът беше спрян от диригентката проф. Златина Делирадева. Той се ръкува с нея и я поздрави за чудесния концерт.
Стъпвайки на основната улица Радев към този момент беше заобиколен от манифестиращи, които също нямаше по какъв начин да подмине. Така стигна в двора на театъра с 10–минутно забавяне, където го чакаше академичното управление на ПУ.
„ Всичко това можеше да се избегне, в случай че кметът не го беше повел по тази задна уличка ”, гневни бяха гардовете.
По-рано Радев взе участие в формалното отбелязване на празника като акцентира, че би трябвало да тачим историята и традициите, да не забравяме, че пътят напред проправяме ние.
„ Затова дано през днешния ден се преклоним пред всички модерни будители, пред нашите учители, просветители, морални и духовни стожери, пред хората, които горят в съзиданието, обогатяват нашата ценностна система или имат смелостта да разобличават недъзите ни, които носят в себе си същата тази почтена искра, пренасяна през вековете ”, акцентира той. Радев прикани да помним и че тази „ пловдивска цитадела на духа “ е изграждана с безрезервност, мъжество, мъдрост, предвидливост и смелост на видни български интелектуалци като Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Данов, Стоян Чомаков и доста други, които с перо и дело проповядваха, че най-голямата човешка поличба е незнанието, а пътят да се отървем от подтисничество, бедност и зло е само в хубавичко просвета, вярата и всеобщата култура.
„ Защо го поведе отсам кметът на Пловдив? Бяхме обезпечили кулоар около шадравана, с цел да влезе в театъра ”. Така гардове НСО се ядосваха поради решението да се мине в подножието на Сахат тепе, с цел да може президентът да участва на 60–годишнината на Пловдивския университет.
Преди това президентът манифестира по цялата основна улица и в края на шествието свещениците завиха наляво по ул. „ Гурко ”, а светската власт пое към постройката на общината. Там президентът и ректори на пловдивски вузове пиха кафе и отдъхнаха за малко. В същото време обаче колоните с възпитаници се точеха, а стотици пловдивчани им ръкопляскаха.
За да избегнат навалицата, Здравко Димитров предложи на Радев да минат по задната улица „ Найден Геров ” и по стълбите на „ Каменица ” да се спуснат по Главната и да влязат в двора на театъра. Настана същински спринт по павираната и стръмна права, а ректорите проф. Христина Янчева на Аграрния университет, проф. Мариана Мурджева на Медицинския, проф. Тони Шекерджиева на Музикалната академия и проф. Пламен Моллов от УХТ безусловно притичваха след Радев и Димитров.
Стигайки до горната част на стълбите обаче, откриха, че сборната хорова групировка не е завършила с осъществяванията и концертът продължава. „ Няма по какъв начин да минем през тях ”, затюхка се защитата. В същото време театърът към този момент беше цялостен с хора, които чакаха президента за тържеството на Пловдивския университет. Заприиждаха хора, които желаеха да се снимат с Радев. В този момент концертът завърши и хористите също се подредиха за фотоси с президента. Охраната към този момент беше на нокти. Спускайки се по стълбите надолу, президентът беше спрян от диригентката проф. Златина Делирадева. Той се ръкува с нея и я поздрави за чудесния концерт.
Стъпвайки на основната улица Радев към този момент беше заобиколен от манифестиращи, които също нямаше по какъв начин да подмине. Така стигна в двора на театъра с 10–минутно забавяне, където го чакаше академичното управление на ПУ.
„ Всичко това можеше да се избегне, в случай че кметът не го беше повел по тази задна уличка ”, гневни бяха гардовете.
По-рано Радев взе участие в формалното отбелязване на празника като акцентира, че би трябвало да тачим историята и традициите, да не забравяме, че пътят напред проправяме ние.
„ Затова дано през днешния ден се преклоним пред всички модерни будители, пред нашите учители, просветители, морални и духовни стожери, пред хората, които горят в съзиданието, обогатяват нашата ценностна система или имат смелостта да разобличават недъзите ни, които носят в себе си същата тази почтена искра, пренасяна през вековете ”, акцентира той. Радев прикани да помним и че тази „ пловдивска цитадела на духа “ е изграждана с безрезервност, мъжество, мъдрост, предвидливост и смелост на видни български интелектуалци като Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Данов, Стоян Чомаков и доста други, които с перо и дело проповядваха, че най-голямата човешка поличба е незнанието, а пътят да се отървем от подтисничество, бедност и зло е само в хубавичко просвета, вярата и всеобщата култура.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




