Кметът Тотев се беше зарекъл да не се качва на

Кметът Тотев се беше зарекъл да не се качва на асансьор до края на живота си след пропадането на Цв. Цв. Тотев беше сигурен, че тази дяволска машина е изобретена от някой прародител на Славчо или най-малко от прабаба на Каназирева. Неговият наставник беше на друго, по-високо мнение. Ала и това сега нямаше значение, тъй като кметът, без да ще, както се беше окахърил, влезе в асансьора на хотела и се случи най-страшното - заседна. Изби го студена пот и бързо набра по телефона Цв. Цв.

- Помощ! - развика се. - Спасявай ме!

- Пак ли, бе? - ядоса се ЦВ. - Ааа, стига към този момент, де! Пък и в този момент съм в развой на самоспасение. Да не си затънал в някоя клетка в зоологическата градина, дето я няма?

- По-лошо - в асансьор!

Тотев чу в слушалката по какъв начин Цв. си плюе в пазвата.

- Ауу, това към този момент не е смешка - разтревожи се Цв. - Много късно проумяхме за какво оня е написал " Приказка за стълбата ", а не " Приказка за асансьора "... То и аз си джитках с персоналния асансьор, мислейки си, че няма кой да ме накаже. Ама както сподели Бойко...

- Да се свети името му - прекъсна го уплашено Тотев и също си плю в пазвата.

- Та както сподели шефът: може Бог да го накаже, може народът, може и аз! Тогава обаче не разбрах, че тези три лица в действителност са едно. Научих го по сложния метод.

- Е, не плачи де... - трогна се Тотев. - И аз късно разбрах кой е и пътят, и истината, и животът. - И си намерения: Ама за какво ли се хванах с тебе!, а на глас сподели: - Само с теб един до различен, единствено с теб, както пее Веско Маринов в песента " Приятелю мой "...

- Абе, то и Веско към този момент друга ария ще запее... Шефът не го обича. Обича Лили Иванова.

- Ха, че за какво нея?! - удиви се Тотев.

- Та кой различен ще доживее да пее на откриването на кабинета " Борисов 10 "?

- Ох, по този начин си е - въздъхна съкрушено кметът. - То кой да го измести. Отляво Лява България, отдясно Демократична България, по средата България на три морета. Много Българии, а Бойко е един! Ама на нас за какво не ни имат вяра?

- Ами тъй като локалните структури станаха месни - доста суджуци се навъдиха по места - призна Цв. - Хем аз ги градих. Ала додето се усетя, и аз съм се облажил... За теб да не приказваме.

- Сакън! - възропта Тотев. - Аз съм чист като излъскан метъл. Един мотор имам единствено на мое име.

- То пък едно име! - ядоса се Цв. - Как пък не можа да го изчистиш за 8 години? Ами брат ти? Дочувам, че е нагазил и в ай ти бизнеса. Помислил е и с какво да изпълни и новите офиси на земята под " Каменица ". Освен ония до хотела на твойта мама. Много забогатяхте, ей! И то, до момента в който си на власт.

- Стига де, ще ме изкараш като фараон?

- Точно по този начин. Защото долавям и друго - галерията на " Гладстон " приличала на пантеон. Явно си помислил и за бъдещето си...

- А, не виждам толкоз надалеч - изчерви се от невзискателност кметът. - Ако обаче признателните пловдивчани един ден решат да ме почетат като строителя на модерна България... Опа, обърках се, желаех да кажа на Пловдив... Помощ!

- Какво стана отново, бе?

- В асансьора светна някаква алена лампичка!

- А по този начин, в този момент я втасахме! - впаникьоса се Цв. - Значи шефът е наоколо, надушил те е!

- Мамка му - ошашави се Тотев. - Само Зико му е споделил... Издал ме е, че не съм милионер.

- А в този момент, де? - недоразбра Цв.

- Ами, споделил му е истината - че съм мултимилионер - смотолеви кметът.

- Е, в този момент към този момент ще ти светне и синята лампа, напряко да отварят мавзолея на " Гладстон ".

- Моля ти се, избави ме за последно!

- Вече не мога. Замитай следите.

- Ама по какъв начин?

- Първо изпълни с някакви животинки проклетата зоологическа градина, може и с бездомни кучета и котки. Тигърът го остави на този, който ще те наследи след изборите. Ще има потребност, в случай че реши да се самоубие по по-мъчителен метод.

- Ами какво да върша с парите, дето усвоихме за Колодрума, за Транспортния план, за Голямата Базилика, за площада...

- Питай мама Роза.

- Мамка му! Ами ти? Сформирай най-малко една ротичка за спасяването на клетия редови войник Тотев! Поне аз би трябвало да оцелея! Питай мама...

От телефона се разнася заглъхващият глас на Цв. Цв., който, отдалечавайки се, си тананика с горест: Здравей, конгрес, здравей, здравей...

Останал самичък в заседналия асансьор, Тотев стартира да блъска по врата и да приканва шумерските богове на помощ. От далечината долита писък на сирена.

" Ето я, задава се синята лампа! ", ужасено помисля кметът.

Ала сгреши.

Един от клиентите на хотела, който чу какво става в асансьора, беше позвънил на едно друго място и в този момент насам летеше кола за спешна помощ с мъже с бели престилки вътре.

Завеса