Васил Терзиев остро: Няма да се огънем пред червения популизъм
Кметът на София Васил Терзиев скочи остро против шефа на столичната соцорганизация и общински консултант към този момент 15 години Иван Таков поради апела му страната да даде още пари за столичния електротранспорт, на фона на увеличените средства за заплатите предишното лято и на фона на към момента буксуващите промени в сферата, касаеща работата на ватмани и водачи. Терзиев даде ясно да се разбере, че той няма да се огъне пред воплите на аления популист.
Ето какво написа по този мотив Терзиев:
" Реформи няма. Пари също. „ Дано кметът Терзиев да прояви разсъдък и да стартира договаряния със синдикатите в превоза, с цел да не стигнем отново до стачка, както се случи преди година. “ Познавате ли създателя?
Иван Таков. Общински консултант от 2011 година Председател на комисия по превоз.
Човек, който повече от десетилетие и половина е част от ръководството на системата, за която през днешния ден приказва в трето лице, като че ли няма нищо общо с нейното положение.
Да си общински консултант значи да решаваш проблеми - и на хората, които работят в превоза, и на тези, които го употребяват всеки ден. Вместо това, през последните години приносът на Таков е да заплашва със стачки и да задълбочава казуса, тъй че системата да става все по-зависима от спешни решения.
Миналото лято София беше блокирана, тъй като той и хората към него взеха решение да вършат политика на гърба на водачите, ватманите и сервизните служащи. Тогава се изиска нарастване на заплатите, против което ние в никакъв случай не сме били срещу. Но тогава, както и в този момент, настоявахме за рационален и резистентен модел, насочващ средствата там, където дефицитът е максимален, комбиниран с ограничения за изискванията на труд и с ясна финансова рамка. Вместо това отново трябваше да прилагаме правилото “дайте да дадем ” - девиз, по-стар даже и от разтропаните трамваи, които желаеме да подменим. Манталитет, който не подхожда на визията ни за модерна градска подвижност.
Според вас тези 300 лева на калпак усъвършенстваха ли фрапантно изискванията в градския превоз, както се очакваше? Недостигът на водачи и механически личен състав продължава да е реалност. На всеки 10 км предоставен пробег, 1 км не се извършва.
В бюджета на София зее дупка от десетки милиони годишно, тъй като тези “подхвърлените ” пари не бяха интегрирани стабилно във финансовата рамка и в този момент още веднъж подвластен от милостта на страната.
Всичко това, до момента в който жителите не престават да чакат нередовния превоз по спирките. Цената на този популизъм е към 23 млн. евро в допълнение всяка година. И то без да сме решили главния проблем. С по-малко от половината от тези средства можеше да въведем целеви бонусен механизъм, ориентиран към позициите, където дефицитът е най-тежък.
Сега още веднъж слушаме апели „ страната да даде още. " Такива липсваха през целия мандат на кабинета “Желязков ” и нищо не беше направено, с цел да се реши структурно казусът с финансирането на столичния превоз. Радетелите за “диалог ” и “спешни решения ” се активизираха при стъпването на кабинета Гюров. Добре. А какво ще последва?
Ще има ли гаранция, че идващото тримесечие няма отново да подвластен от благоволението на Министерския съвет, с цел да платим заплати, ток и горива? Това ли е непоклатимост за работещите в превоза? Истината е, че казусът не е единствено в размера на заплатите. Проблемът е в ръководството. Проблемът е в 18-годишните рейсове с по 700 000 км пробег, които шефът на Столичния автотранспорт желае да закупи на скандални цени. И в контракт за природен газ, който ще отчислява комисиони на медиатор, в случай че сдружението има лиценз да купува непосредствено.
Проблемът е и в непрекъснатото отсрочване от болшинството в общинския съвет на започването на транспарантни състезания за избор на професионално управление на транспортните сдружения. Проблемът е и в отхвърли на общинския съвет, от който господин Таков е част, да се допусне одит на транспортните сдружения, с цел да стане ясно по какъв начин се ръководят средствата.
Да, и ние желаеме по-високи хонорари. Но желаеме те да са устойчиви. Искаме хората в превоза да имат сигурност, а не краткотрайни решения. Затова редом работим по:
- възобновяване на преносимия състав;
- рационализация на депата и базите (средства са планувани в бюджета за 2026 г.);
структурни промени в управлението;
- целеви ограничения за привличане и задържане на водачи;
- прозрачен надзор върху разноските.
Затова желаеме и промяна на актуалното управление на столичния автотранспорт. Защото по-добрите условия не допускат единствено по-добро възнаграждение. Предполагат да не караш разхлопан автобус по 12 часа дневно, да имаш естествена база и да работиш в система, която не е пленник на политически покупко-продажби.
Днес ще се срещна със синдикатите, само че не поради апела на господин Таков, а тъй като почитам труда им и стоя зад кардиналната позиция, че чиновниците в превоза не трябва да бъдат използвани за непознати политически акции. София няма потребност от нова рецесия. И сигурно няма потребност от хора, които първо основават казуса, а след това се снимат като негово решение. Защото ръководството не е съревнование по обещания. То е отговорност за това какво ще остане след нас.
Ето какво написа по този мотив Терзиев:
" Реформи няма. Пари също. „ Дано кметът Терзиев да прояви разсъдък и да стартира договаряния със синдикатите в превоза, с цел да не стигнем отново до стачка, както се случи преди година. “ Познавате ли създателя?
Иван Таков. Общински консултант от 2011 година Председател на комисия по превоз.
Човек, който повече от десетилетие и половина е част от ръководството на системата, за която през днешния ден приказва в трето лице, като че ли няма нищо общо с нейното положение.
Да си общински консултант значи да решаваш проблеми - и на хората, които работят в превоза, и на тези, които го употребяват всеки ден. Вместо това, през последните години приносът на Таков е да заплашва със стачки и да задълбочава казуса, тъй че системата да става все по-зависима от спешни решения.
Миналото лято София беше блокирана, тъй като той и хората към него взеха решение да вършат политика на гърба на водачите, ватманите и сервизните служащи. Тогава се изиска нарастване на заплатите, против което ние в никакъв случай не сме били срещу. Но тогава, както и в този момент, настоявахме за рационален и резистентен модел, насочващ средствата там, където дефицитът е максимален, комбиниран с ограничения за изискванията на труд и с ясна финансова рамка. Вместо това отново трябваше да прилагаме правилото “дайте да дадем ” - девиз, по-стар даже и от разтропаните трамваи, които желаеме да подменим. Манталитет, който не подхожда на визията ни за модерна градска подвижност.
Според вас тези 300 лева на калпак усъвършенстваха ли фрапантно изискванията в градския превоз, както се очакваше? Недостигът на водачи и механически личен състав продължава да е реалност. На всеки 10 км предоставен пробег, 1 км не се извършва.
В бюджета на София зее дупка от десетки милиони годишно, тъй като тези “подхвърлените ” пари не бяха интегрирани стабилно във финансовата рамка и в този момент още веднъж подвластен от милостта на страната.
Всичко това, до момента в който жителите не престават да чакат нередовния превоз по спирките. Цената на този популизъм е към 23 млн. евро в допълнение всяка година. И то без да сме решили главния проблем. С по-малко от половината от тези средства можеше да въведем целеви бонусен механизъм, ориентиран към позициите, където дефицитът е най-тежък.
Сега още веднъж слушаме апели „ страната да даде още. " Такива липсваха през целия мандат на кабинета “Желязков ” и нищо не беше направено, с цел да се реши структурно казусът с финансирането на столичния превоз. Радетелите за “диалог ” и “спешни решения ” се активизираха при стъпването на кабинета Гюров. Добре. А какво ще последва?
Ще има ли гаранция, че идващото тримесечие няма отново да подвластен от благоволението на Министерския съвет, с цел да платим заплати, ток и горива? Това ли е непоклатимост за работещите в превоза? Истината е, че казусът не е единствено в размера на заплатите. Проблемът е в ръководството. Проблемът е в 18-годишните рейсове с по 700 000 км пробег, които шефът на Столичния автотранспорт желае да закупи на скандални цени. И в контракт за природен газ, който ще отчислява комисиони на медиатор, в случай че сдружението има лиценз да купува непосредствено.
Проблемът е и в непрекъснатото отсрочване от болшинството в общинския съвет на започването на транспарантни състезания за избор на професионално управление на транспортните сдружения. Проблемът е и в отхвърли на общинския съвет, от който господин Таков е част, да се допусне одит на транспортните сдружения, с цел да стане ясно по какъв начин се ръководят средствата.
Да, и ние желаеме по-високи хонорари. Но желаеме те да са устойчиви. Искаме хората в превоза да имат сигурност, а не краткотрайни решения. Затова редом работим по:
- възобновяване на преносимия състав;
- рационализация на депата и базите (средства са планувани в бюджета за 2026 г.);
структурни промени в управлението;
- целеви ограничения за привличане и задържане на водачи;
- прозрачен надзор върху разноските.
Затова желаеме и промяна на актуалното управление на столичния автотранспорт. Защото по-добрите условия не допускат единствено по-добро възнаграждение. Предполагат да не караш разхлопан автобус по 12 часа дневно, да имаш естествена база и да работиш в система, която не е пленник на политически покупко-продажби.
Днес ще се срещна със синдикатите, само че не поради апела на господин Таков, а тъй като почитам труда им и стоя зад кардиналната позиция, че чиновниците в превоза не трябва да бъдат използвани за непознати политически акции. София няма потребност от нова рецесия. И сигурно няма потребност от хора, които първо основават казуса, а след това се снимат като негово решение. Защото ръководството не е съревнование по обещания. То е отговорност за това какво ще остане след нас.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ