Кметът на Монтана Златко Живков поднесе венец пред паметника на

Кметът на Монтана Златко Живков сервира венец пред паметника на Йордан Радичков, ситуиран наоколо до районната библиотека „ Гео Милев”, оповестиха от локалната администрация.
Скулптурата на огромния български създател е дело на художника Георги Чапкънов. Тя бе открита през 2014 година по самодейност на комитета „ Приятелите на Радичков”.
През 2002 година огромният български създател бе награден с почетен знак на община Монтана. През същата година на 24 май той произнася послание към папа Йоан Павел ІІ, във връзка посрещането му в България. Нека си напомним думите на Радичков.

Ваше светейшество,
Посещението ви в България е извънредно висока чест за нас. То съответствува с най-светлия нравствен празник на българите — деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската писменост и книжовност, на българската просвета.
Вие, Ваше светейшество, ни оказахте също по този начин своята висока чест и когато огласихте светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Ние, дребните нации, сме като дребните деца — радваме се на всеки знак на внимание от страна на огромните. Ние не познаваме високомерието и надмеността и не ги обичаме. Може би тъй като не сме владеели други нации. Вярваме, че всеки народ, огромен или дребен, има право на байрак и на глас. Страната ни е дребна по територия, само че с течение на годините индивидът тук е наименувал всяка педя земя. Като е давал имена, по този метод българинът е покръствал земята ни. У нас даването на име се счита за кръщение. За да покръства земята си, индивидът е избирал обърнатите към слънцето места, наречени божи места.
Ние живеем тук, в нашата земя, повече от 1000 години и считаме, че когато в един дом се роди дете, то Бог разгръща благостта си над този дом, като изпраща в него своя ангел. При пътуването си в страната вие евентуално ще срещнете доста родители, извели на разходка своите ангели и пристигнали с ангелите си в църквата.
Над нас минава и огромният Аристотелев път за прелет на птиците. Два пъти годишно от юг на север и от север на юг прииждат големи ята птици. За разлика от нас, хората, те не се бутат една в друга и не си пречат. Зимно време, когато земята замръзне, водоплаващите птици летят ниско над реките и дребните водоеми. Тези водоеми дишат пара към небето, водата в тях не замръзва. Народът ги назовава нежно топлици. В тези топлици птиците кацат, с цел да починат по своя път и да се нахранят. Живеейки над този въздушен път, ние виждаме непрекъснато по какъв начин Бог се е погрижил за всичко. И по какъв начин нищо на този свят не става без Божието снизхождение.
Ваше светейшество, ще си разреша тук пред вас да опиша нещо доста персонално. Детството ми мина в едно оскъдно селце на Северозападна България. У дома си имахме дребна икона на Св. Богородица с младенеца. Иконата бе на огромна респект у нас. Всяка година на моя имен ден — Йордановден, аз отивах на село си, призори изваждах вода и деликатно измивах лицето на Божията майка и на младенеца. Ръцете ми измръзваха от януарския мраз, само че загатна за умиването на лицето на Божията майка и до ден-днешен топли сърцето ми.
Позволете ми най-после, Ваше светейшество, да ви се поклоня и да ви кажа нашето най-сърдечно „ Добре пристигнали на българска земя “. Земята ни е дребна по територия, само че сърцето ни е огромно и в него постоянно има място за всеки изпратен от Бога човек.