Кметът на хърватския град Дубровник Мате Франкович е получил анонимно

Кметът на хърватския град Дубровник Мате Франкович е получил анонимно писмо със смъртни закани. Причината – поканил сръбска турбо фолк певица на новогодишния концерт, съобщи Българска телеграфна агенция.

В писмо, адресирано до кмета написа, че в случай че сходно събитие се повтори на централния площад на Дубровник, то мястото ще бъде покрито с динамит, а кметът – обесен.

Медицинските институции в страната ще получат 21 линейни ускорителя

„ Другарю Франкович, ние защитавахме Дубровник от четниците и сърбите през 1991 година, а ти каниш сръбски артисти на улица „ Страдун “ като Здравко Чолич и други сръбски Цеци “, написа още в писмото.

Кметът разгласява писмото в обществените мрежи.

В същото време локални медии показват, че концертът на Здравко Чолич на Нова година е бил един от най-посещаваните в историята на града. Според локалната полиция към 25 000 души са посрещнали 2024 година на централния площад в историческия център на Дубровник с музиката на Здравко Чолич.

Причината

Сърби и хървати са „ на нож “ поради хърватската война за самостоятелност. Въоръженият спор избухва през 1991 година и завършва през 1995 година, като Хърватия афишира самостоятелност от Социалистическа федеративна република Югославия.

Мнозинството от хърватите желаят Хърватия да напусне федерацията и да стане суверенна страна, до момента в който доста етнически сърби в Хърватия се опълчват на отделянето и желаят някои от земите на новата страна да влязат в състава на обща страна със Сърбия. Повечето сърби желаят образуването на нова сръбска страна в Югославската федерация, включваща земи от Хърватия, Босна и Херцеговина със доста сръбско малцинство и се пробват да завладеят колкото се може повече територия от Хърватия. Хърватия афишира независимостта си на 25 юни 1991 година, само че се съгласява да отсрочи формализирането ѝ с Брионската декларация и да скъса връзките си с Югославия на 8 октомври 1991 година

В Загреб притежатели на заведение продават чаша кафе за едно евро

Югославската национална войска (ЮНА) в началото се пробва да задържи Хърватия в Югославия посредством окупация. След като този проект се проваля, сръбските сили откриват самообявилата се страна Република Сръбска Крайна в Хърватия. След примирието от януари 1992 година и интернационалното признание на Хърватия като суверенна страна, фронтовите линии са укрепени, силите по запазване на мира към Организация на обединените нации са мобилизирани и военните дейности са непостоянни през идващите три години. През това време Сръбска Крайна управлява 13 913 km2 – над четвърт от територията на Хърватия. През 1995 година Хърватия подхваща две огромни офанзиви, станали известни под имената интервенция „ Мълния “ (1995) и интервенция „ Буря “, които поставят завършек на войната в тяхна изгода. Останалите зони под контрола на Организация на обединените нации са включени в състава на Хърватия през 1998 година

Войната приключва с победа за Хърватия, която реализира задачите си, оповестени при започване на спора: самостоятелност и опазване на границите си. Между 21 и 25% от хърватската стопанска система е унищожена, като инфраструктурните вреди и неосъществените облаги са оценени на 37 милиарда $. Над 20 000 души са убити във войната, а бежанци побягват и от двете страни. Сръбското и хърватското държавни управления стартират последователно да си кооперират, само че напреженията остават, частично заради присъдите на Международния углавен арбитражен съд за някогашна Югославия, както и от делата, заведени от всяка от страните, обвиняващи другата в закононарушения.

През 2007 година Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия намира за отговорен Милан Мартич, един от сръбските водачи в Хърватия, за това, че е заговорничил със Слободан Милошевич и други за основаването на „ обединена сръбска страна “. В интервала 2008 – 2012 година трибуналът проверява хърватските генерали Анте Готовина, Младен Маркач и Иван Чермак за хипотетично присъединяване в закононарушенията, свързани с интервенция „ Буря “. Обвиненията против тях, обаче, са опровергани. Международният съд на Организация на обединените нации отхвърля взаимните обвинявания на двете страни за геноцид през 2015 година Той удостоверява, че закононарушения против цивилни жители са осъществявани, само че планове за геноцид не е имало.