За първи път български изследователски кораб отплава към Антарктида
Кметът Иван Портних подари флага на Варна на ръководителя на 31-вата национална антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев. На борда на Военния научно-изследователски транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий " Кметът Иван Портних подари флага на Варна на ръководителя на 31-вата национална антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев.
За първи път нашата експедиция ще плава до българската полярна база на остров Ливингстън с български научно-изследователски транспортен съд на Военноморското учебно заведение във Варна и това ще ни подреди до така наречен „ морски “ народи.
Експедицията ще отпътува на 27 декември в 13 часа от Варна, като се чака да дойде на Ледения континент в средата на февруари 2023 година. Нейният състав ще включва близо 50 души – учени и екипаж на кораба. В момента тече усилена подготовка и зареждане с хранителни запаси за заминаването.
" 31-ата българска антарктическа експедиция към този момент започва. Първата група от 11 души стартира съществени научни проучвания. Българската база към този момент действа изцяло. Нищо не се е развалило от тежкия зимен полярен сезон.
Тази експедиция е знаменателна с това, че за пръв път български научноизследователски боен транспортен съд ще стигне до Антарктида, което потвърждава, че България е морска нация и не сме затворени в едно вътрешноконтинентално море. Аз съм изключително горделив с това и към този момент с този наш транспортен съд, с испанските кораби, които са там, с корабите на другите другарски страни, ние ставаме една флотилия. Антарктическа флотилия на мира и науката ", показа пред Българска телеграфна агенция проф. Пимпирев.
Първата група на 31-ата българска антарктическа експедиция доближи на 8 декември до българската полярна база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън, дебаркирайки след десетчасово корабоплаване с чилийския боен транспортен съд " Галварино " от прилежащия остров Кинг Джордж.
В положително здраве, десетимата членове на групата - доктор Атанас Пелтеков (командир на базата), инж. Петър Сапунджиев, механикът-енергетик Константин Недев, логистиците Камен Недков и Петър Тризлинцев, географът доктор Теменужка Спасова, сеизмологът доктор Гергана Георгиева, кожният лекар доктор Иван Богданов, радиологът Виктория Недялкова и биологът Атилла Марков, започнаха разконсервирването въз основата след зимния интервал в очакване на идната група и на кораба " Св. св. Кирил и Методий ".
България стъпва за пръв път на Ледения континент на 3 февруари 1967 година, когато метеорологът Цончо Чапанов взема присъединяване в руска експедиция. Двадесет години по-късно идва ред и на първата българска антарктическа експедиция.
През 1987-88 година доцент Борислав Каменов и основен помощник Христо Пимпирев (сега проф. Христо Пимпирев) са включени в стратегия на Британския антарктически съвет, а други четирима български учени (Златил Вергилов, Николай Михневски, Асен Чакъров и Стефан Калоянов) работят дружно със руската експедиция.
Тогава е доставена и първата българска къщурка на о-в Ливингстън, което поставя основите на родната полярна станция. Шестимата наши учени населяват един-единствен фургон, който служи по едно и също време за спалня, дневна, трапезария и теоретичен кабинет.
По-късно постройката е наречена „ Куцото куче “, защото при една от по-нататъшните експедиции е заварена да „ подскача “ от вятъра с развалени подпори. С годините „ Куцото куче “ се трансформира в знак на българската научна активност на Ливингстън, а през днешния ден е музей, който действа и като пощенски клон „ България 1090 “ – първият отвън страната и най-отдалеченият.
През 1993 година оборудванията на българската база са актуализирани, а през 1996-98 година е добавена нова многофункционална постройка. През 2003 година е издигнат параклисът " Св. Иван Рилски ", а през 2012 година е построена нова сграда за параклиса, който е и първият православен храм на Антарктида. През 2008-09 година са издигнати и две нови здания със спални пространства, медицински кабинет и научни лаборатории (геоложка и биоложка).
В интервала сред 1993 година и 2022 година Българският антарктически институт (БАИ) съумява да провежда и да организира сполучливо общо 30 експедиции до Ледения континент. През годините учените ни на Антарктида правят проучвания в региона на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията.
Геоложките планове са фокусирани в проучване на стратиграфията, петрологията и тектонския магматизъм в региона на архипелага Южни Шетландски острови и, несъмнено, прилежащия им Ливингстън.
Биологичните изследвания включват проучване на екосистемите и разбор на наличието на тежки метали в лишеите и перата на пингвините, написа БАИ. Изследват се материалният състав на скалите в региона на българската база, флората, фауната и екологията на местността, както и човешкото въздействие върху природата на Антарктида.
България заема мястото си измежду Антарктическите страни през 1978 година, когато подписва Антарктическия контракт без право на глас. Той и обвързваните с него съглашения, наречени Антарктическа договорна система, контролират интернационалните връзки на Ледения континент, разглеждайки го като теоретичен резерват.
През 1998 година страната ни е призната за пълновръстен член в Договора, получавайки право на несъгласие по всички въпроси, които касаят ориста на Антарктида, наедно с Великите сили. Членството в управителния орган на Антарктида е значимо от научноизследователска позиция, както и поради големите естествени благосъстояния на континента, макар че до 2040 година има мораториум върху потреблението на тамошните находища.
Бъдещите изгоди за България от стъпването ни на Антарктида ще са големи, защото светът се нуждае от от ден на ден запаси, споделя проф. Христо Пимпирев, шеф на БАИ, припомняйки че българските експедиции през годините са разкрили жили на редица скъпи метали в скалите на о-в Ливингстън, измежду които такива на мед, злато, сребро и доста други.
За първи път нашата експедиция ще плава до българската полярна база на остров Ливингстън с български научно-изследователски транспортен съд на Военноморското учебно заведение във Варна и това ще ни подреди до така наречен „ морски “ народи.
Експедицията ще отпътува на 27 декември в 13 часа от Варна, като се чака да дойде на Ледения континент в средата на февруари 2023 година. Нейният състав ще включва близо 50 души – учени и екипаж на кораба. В момента тече усилена подготовка и зареждане с хранителни запаси за заминаването.
" 31-ата българска антарктическа експедиция към този момент започва. Първата група от 11 души стартира съществени научни проучвания. Българската база към този момент действа изцяло. Нищо не се е развалило от тежкия зимен полярен сезон.
Тази експедиция е знаменателна с това, че за пръв път български научноизследователски боен транспортен съд ще стигне до Антарктида, което потвърждава, че България е морска нация и не сме затворени в едно вътрешноконтинентално море. Аз съм изключително горделив с това и към този момент с този наш транспортен съд, с испанските кораби, които са там, с корабите на другите другарски страни, ние ставаме една флотилия. Антарктическа флотилия на мира и науката ", показа пред Българска телеграфна агенция проф. Пимпирев.
Първата група на 31-ата българска антарктическа експедиция доближи на 8 декември до българската полярна база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън, дебаркирайки след десетчасово корабоплаване с чилийския боен транспортен съд " Галварино " от прилежащия остров Кинг Джордж.
В положително здраве, десетимата членове на групата - доктор Атанас Пелтеков (командир на базата), инж. Петър Сапунджиев, механикът-енергетик Константин Недев, логистиците Камен Недков и Петър Тризлинцев, географът доктор Теменужка Спасова, сеизмологът доктор Гергана Георгиева, кожният лекар доктор Иван Богданов, радиологът Виктория Недялкова и биологът Атилла Марков, започнаха разконсервирването въз основата след зимния интервал в очакване на идната група и на кораба " Св. св. Кирил и Методий ".
България стъпва за пръв път на Ледения континент на 3 февруари 1967 година, когато метеорологът Цончо Чапанов взема присъединяване в руска експедиция. Двадесет години по-късно идва ред и на първата българска антарктическа експедиция.
През 1987-88 година доцент Борислав Каменов и основен помощник Христо Пимпирев (сега проф. Христо Пимпирев) са включени в стратегия на Британския антарктически съвет, а други четирима български учени (Златил Вергилов, Николай Михневски, Асен Чакъров и Стефан Калоянов) работят дружно със руската експедиция.
Тогава е доставена и първата българска къщурка на о-в Ливингстън, което поставя основите на родната полярна станция. Шестимата наши учени населяват един-единствен фургон, който служи по едно и също време за спалня, дневна, трапезария и теоретичен кабинет.
По-късно постройката е наречена „ Куцото куче “, защото при една от по-нататъшните експедиции е заварена да „ подскача “ от вятъра с развалени подпори. С годините „ Куцото куче “ се трансформира в знак на българската научна активност на Ливингстън, а през днешния ден е музей, който действа и като пощенски клон „ България 1090 “ – първият отвън страната и най-отдалеченият.
През 1993 година оборудванията на българската база са актуализирани, а през 1996-98 година е добавена нова многофункционална постройка. През 2003 година е издигнат параклисът " Св. Иван Рилски ", а през 2012 година е построена нова сграда за параклиса, който е и първият православен храм на Антарктида. През 2008-09 година са издигнати и две нови здания със спални пространства, медицински кабинет и научни лаборатории (геоложка и биоложка).
В интервала сред 1993 година и 2022 година Българският антарктически институт (БАИ) съумява да провежда и да организира сполучливо общо 30 експедиции до Ледения континент. През годините учените ни на Антарктида правят проучвания в региона на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията.
Геоложките планове са фокусирани в проучване на стратиграфията, петрологията и тектонския магматизъм в региона на архипелага Южни Шетландски острови и, несъмнено, прилежащия им Ливингстън.
Биологичните изследвания включват проучване на екосистемите и разбор на наличието на тежки метали в лишеите и перата на пингвините, написа БАИ. Изследват се материалният състав на скалите в региона на българската база, флората, фауната и екологията на местността, както и човешкото въздействие върху природата на Антарктида.
България заема мястото си измежду Антарктическите страни през 1978 година, когато подписва Антарктическия контракт без право на глас. Той и обвързваните с него съглашения, наречени Антарктическа договорна система, контролират интернационалните връзки на Ледения континент, разглеждайки го като теоретичен резерват.
През 1998 година страната ни е призната за пълновръстен член в Договора, получавайки право на несъгласие по всички въпроси, които касаят ориста на Антарктида, наедно с Великите сили. Членството в управителния орган на Антарктида е значимо от научноизследователска позиция, както и поради големите естествени благосъстояния на континента, макар че до 2040 година има мораториум върху потреблението на тамошните находища.
Бъдещите изгоди за България от стъпването ни на Антарктида ще са големи, защото светът се нуждае от от ден на ден запаси, споделя проф. Христо Пимпирев, шеф на БАИ, припомняйки че българските експедиции през годините са разкрили жили на редица скъпи метали в скалите на о-в Ливингстън, измежду които такива на мед, злато, сребро и доста други.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ