Търговията в село Роза продължава в левове
Кметът Енчо Йоргов признава, че администрацията не може да връща ресто в евро
Пети ден след формалното приемане на еврото в България, обещаната " плавна интеграция " се сблъсква челно с действителността в дребните обитаеми места. Докато в София институциите се поздравяват за сполучливия старт, в ямболското село Розаеврото съществува единствено като теоретично разбиране.
Проверката на място демонстрира типичен образец за административен парадокс: страната е вложила в скъпо видеонаблюдение, с цел да пази парите, които физически не са доставени.
Сигурност за празни каси
Клонът на „ Български пощи “ в селото, който би трябвало да обслужва над 1020 поданици, е оборудван по последна дума на техниката. Кметът Енчо Йоргов гордо демонстрира новите камери, ориентирани към гишетата и банкомата.
Парадоксът обаче е цялостен – пощата няма евромонети. " Като мярка за сигурност от предходната седмица там към този момент има сложена камера ", изяснява кметът, само че в това време признава, че в случай че някой пристигна да си заплати налозите в този момент, администрацията няма да може да му върне ресто в новата валута.
Това слага въпроса: Защо логистиката на монетите – най-важният детайл за ежедневното извършване на покупки в селата – е изостанала след монтажа на камерите?
Икономиката на баничката
В локалната стопанска система обстановката е още по-показателна. В баничарницата на село Розаеврото е нежелано, тъй като няма с какво да се работи. Търговският обект няма подготвеност да оперира с новата валута и продължава да връща ресто само в левове.
Това държание, въпреки и наложително, основава рисков казус. Вместо интервалът на двойно обращение да изтегля лв. от пазара, неналичието на евромонети принуждава търговците да го въртят назад в стопанската система. Жителите, които нямат избор, не престават да пазарят със остарялата валута, чакайки " по-добри времена ".
Дигитално бъдеще на вересия
На фона на неналичието на кеш, спасението за възрастните хора идва по линия на фамилната взаимност, а не на държавната помощ. Възрастна жена споделя, че внуците ѝ са конфигурирали мобилно приложение, с цел да следи курса и рестото.
Тази " цифровизация непредпазливо " обаче не взема решение казуса на хората, които нямат смарт телефони или внуци подръка. За тях остава успокоението на Ваня Гърбачева от кметството, че " помещението е топло " и хората могат да си поговорят, до момента в който чакат пенсиите. Топлото помещение обаче не купува самун, в случай че в касата няма стотинки.
Ситуацията в село Роза е симптоматична за стотици дребни обитаеми места в страната, където еврозоната към момента е просто вест от тв приемника, а не действителност в портфейла.
Пети ден след формалното приемане на еврото в България, обещаната " плавна интеграция " се сблъсква челно с действителността в дребните обитаеми места. Докато в София институциите се поздравяват за сполучливия старт, в ямболското село Розаеврото съществува единствено като теоретично разбиране.
Проверката на място демонстрира типичен образец за административен парадокс: страната е вложила в скъпо видеонаблюдение, с цел да пази парите, които физически не са доставени.
Сигурност за празни каси
Клонът на „ Български пощи “ в селото, който би трябвало да обслужва над 1020 поданици, е оборудван по последна дума на техниката. Кметът Енчо Йоргов гордо демонстрира новите камери, ориентирани към гишетата и банкомата.
Парадоксът обаче е цялостен – пощата няма евромонети. " Като мярка за сигурност от предходната седмица там към този момент има сложена камера ", изяснява кметът, само че в това време признава, че в случай че някой пристигна да си заплати налозите в този момент, администрацията няма да може да му върне ресто в новата валута.
Това слага въпроса: Защо логистиката на монетите – най-важният детайл за ежедневното извършване на покупки в селата – е изостанала след монтажа на камерите?
Икономиката на баничката
В локалната стопанска система обстановката е още по-показателна. В баничарницата на село Розаеврото е нежелано, тъй като няма с какво да се работи. Търговският обект няма подготвеност да оперира с новата валута и продължава да връща ресто само в левове.
Това държание, въпреки и наложително, основава рисков казус. Вместо интервалът на двойно обращение да изтегля лв. от пазара, неналичието на евромонети принуждава търговците да го въртят назад в стопанската система. Жителите, които нямат избор, не престават да пазарят със остарялата валута, чакайки " по-добри времена ".
Дигитално бъдеще на вересия
На фона на неналичието на кеш, спасението за възрастните хора идва по линия на фамилната взаимност, а не на държавната помощ. Възрастна жена споделя, че внуците ѝ са конфигурирали мобилно приложение, с цел да следи курса и рестото.
Тази " цифровизация непредпазливо " обаче не взема решение казуса на хората, които нямат смарт телефони или внуци подръка. За тях остава успокоението на Ваня Гърбачева от кметството, че " помещението е топло " и хората могат да си поговорят, до момента в който чакат пенсиите. Топлото помещение обаче не купува самун, в случай че в касата няма стотинки.
Ситуацията в село Роза е симптоматична за стотици дребни обитаеми места в страната, където еврозоната към момента е просто вест от тв приемника, а не действителност в портфейла.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ