Кметът Коцев: Има риск жена ми да се усъмни в здравия ми разум
Кметът Благомир Коцев пусна любопитен пост в обществената мрежа.
" С риск жена ми напълно да се усъмни в здравия ми разсъдък, а децата един ден да се чудят за какво баща им в миналото е обикалял кофите по мрачно, тази заран в 4:30 потеглих на следващия оглед из града, с цел да видя персонално положението на чистотата и повода за боклука към контейнерите, преди да минат камионите за боклук.
Получаваме и проучваме десетки сигнали и фотоси всеки ден за мръсотията в града, само че към този момент година и половина не стигаме до работещо решение. Въпреки че голяма част от напъните на администрацията и моето персонално време са ориентирани точно към това – градът да стане по-чист – чувството за беззащитност остава. Защо? Ето какво видях с очите си:
———
1.
От първите 15 точки, които обиколих – от центъра до бившето лятно кино „ Тракия “ – всички контейнери бяха празни. На три от тях обаче имаше разпилян малък отпадък – очевидно от оставена извън торба, разпиляна или от гларус, или от човешка ръка. На други две точки имаше изхвърлени пластмасови кофи, плоско стъкло и дребна мебелировка – все предмети, които не би трябвало да са там. На една точка пък имаше остаряла дървена дограма, доста кашони, матрак и битов отпадък към тях.
Ясен симптом, че когато един наруши и изхвърли нерегламентиран боклук до контейнера, оттова нататък съвсем всеки стартира да хвърля извън. По правилото „ колкото повече – толкоз повече “.
———
2.
Когато стигнах до Колхозния пазар и продължих към кв. „ Иван Рилски “ и автогарата, ситуацията внезапно се утежни. На ул. „ Поп Харитон “ посетих точка, за която получих сигнал през вчерашния ден – там заварих жена, която рови в кофите, изхвърля и раздира торбите. Попитах я за какво го прави и дали мога да я фотографирам. Стресна се, отговори ми, че си търси чанта, добави, че аз няма да реша казуса, и ме попита дали инцидентно не съм решил да ставам политик. След това избяга.
Очевидно беше там за да събира боклуци, само че правейки това, разкъсваше и разпиляваше боклука в необятен периметър.
———
3.
Продължих обиколката си из квартала и на един ъгъл срещнах човек с куче, седнал пред затворено магазинче. Срещу него – празни контейнери, само че с формирано бунище към тях: най-вече огромни кашони, дивани и торби с облекла и насъбрани чували с битов отпадък върху тях, които пречеха да се стигне до съдовете.
Попитах го дали знае повода.
„ Хората “ – сподели той.
„ Сигурен ли сте? “ – попитах аз. – „ Може би няма къде да хвърлят? Сигурно камионът на компанията идва рядко и контейнерите са претъпкани? “
„ Не – дори прекомерно постоянно идва камионът. Просто на хората от квартала им е по-лесно да хвърлят извън, вместо да отворят контейнера. “
След малко се появи жена, която деликатно се протегна над насъбрания отпадък, отвори празния резервоар и си изхвърли отпадъка вътре.
„ Благодаря ви! “ – извиках ѝ леко разчувствуван. Тя ме погледна необичайно, а аз я заговорих:
„ Моля, обяснете ми – има ли по какъв начин да се реши този проблем? Защо се получава по този начин във вашия квартал? Идва ли постоянно камионът? “
„ Да – сподели тя. – Идва. Но преди имаше повече контейнери. Започнаха да поставят от новите, само че по-малко на брой, и лека-полека понижиха точките. Преди имаше и там, и там, и на прилежащата улица. А в този момент живеят повече хора, а казаните са единствено на две-три места. Шегуваме се, че скоро ще би трябвало да вървим до автогарата, с цел да си изхвърлим боклука. “
Благодарих ѝ за скъпата информация.
⸻
Това, несъмнено, не е ново – нито за мен, нито за който и да било във Варна. Проблемът е явен – и той е огромен и многопластов. Решение с един размах няма.
Да, компанията има недостатъци. И то съществени. Договорът, подписан от Портних с компанията, която той си е избрал, също има недостатъци – които би трябвало да поносим до 2026 година, в случай че не желаеме да плащаме солени неустойки. На същата тази компания.
Да, и в културата на хората има проблем – мнозина не съблюдават и не се интересуват от разпоредбите. И в общината има недостатъци – липсва потенциал за деен надзор, за наказания към нарушителите: било то жители, било то компанията.
Работим главно по сигнали – а не би трябвало да е по този начин.
⸻
Утре имаме специфична оперативка, на която ще изискам отчета и анализите, които съм упълномощил за миналата година на сметопочистването в града. На тяхна база ще стартираме да изготвяме спецификацията за идната социална поръчка – такава, която би трябвало да поправи всички недостатъци на сегашната.
Разчитам на този разбор, с цел да вземем верните решения:
• какъв брой и каква техника да заложим,
• какви типове контейнери,
• какъв брой точки и бройки,
• какъв брой постоянно да се прави транспортиране,
• какъв брой личен състав е необходим,
• райониране,
• брой компании,
и така нататък – тъй че да подсигуряваме пред варненци, че позволените неточности няма да се повторят.
До тогава – борбата с боклука във Варна продължава.
Понякога – с санкции.
Понякога – с търчане като коли за спешна помощ.
А от време на време – в съвсем ръкопашен пердах.
