51% от българите копират аудиовизуално авторско съдържание за лично ползване
„ Ключовото нещо е да включим във вероятните обекти, които да се таксуват и за които да се заплащат компенсационни хонорари, всички модерни средства като мобилните телефони, като таблетите, като компютрите. Облачните услуги също са форма, посредством която може да се копира наличие. Също по този начин е значимо да създадем транспарантен модел във връзка с доставчиците на тези устройства, тъй като те се внасят извън ”, разяснява той.
Иван Димитров посочи, че са ощетени и нашите, и задграничните създатели, само че и страната.
„ Защото в този модел на взаимоотношение, който имаме с задграничните ни сътрудници, МУЗИКАУТОР действително съставлява над 95% от международната музика. Ние получаваме доходи от частно прекопирване в другите страни, само че самите ние не изпращаме доходи на територията на България на задграничните ни сътрудници. Така че и ние сме ощетени – имам предвид българските създатели и правоносителни, само че и чужденците отчасти. Държавата също, тъй като в случай че 30% от тези пари отиват в Национален фонд просвета, представете си – това могат да бъдат няколко фимла, за чието основаване страната да подкрепи, това могат да бъдат фестивали, които да се проведат и да покажат едно или друго позитивно нещо за България. Това въздейства естествено на туризма ”, сподели още Димитров.
А Давид Китцингер от Унгарското бюро за отбрана на авторските права изясни какво би трябвало да се предприеме, с цел да се одобри и в България работещ механизъм за авторските права.
„ Най-важното е да се разпространява концепцията, че частното прекопирване е положително за всичко – положително е, с цел да се направи транспарантен пазар, да се финансират не просто създателите, само че и културните фондове ”, посочиКитцингер.
На събитието стана ясно още, че България остава единствената страна в Европейския съюз, която не е въвела механизма за частно прекопирване по пълностоен метод.
Иван Димитров посочи, че са ощетени и нашите, и задграничните създатели, само че и страната.
„ Защото в този модел на взаимоотношение, който имаме с задграничните ни сътрудници, МУЗИКАУТОР действително съставлява над 95% от международната музика. Ние получаваме доходи от частно прекопирване в другите страни, само че самите ние не изпращаме доходи на територията на България на задграничните ни сътрудници. Така че и ние сме ощетени – имам предвид българските създатели и правоносителни, само че и чужденците отчасти. Държавата също, тъй като в случай че 30% от тези пари отиват в Национален фонд просвета, представете си – това могат да бъдат няколко фимла, за чието основаване страната да подкрепи, това могат да бъдат фестивали, които да се проведат и да покажат едно или друго позитивно нещо за България. Това въздейства естествено на туризма ”, сподели още Димитров.
А Давид Китцингер от Унгарското бюро за отбрана на авторските права изясни какво би трябвало да се предприеме, с цел да се одобри и в България работещ механизъм за авторските права.
„ Най-важното е да се разпространява концепцията, че частното прекопирване е положително за всичко – положително е, с цел да се направи транспарантен пазар, да се финансират не просто създателите, само че и културните фондове ”, посочиКитцингер.
На събитието стана ясно още, че България остава единствената страна в Европейския съюз, която не е въвела механизма за частно прекопирване по пълностоен метод.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ