Financial Times: Атаката на Израел поставя Иран пред трудна дилема
Ключови стълбове на тактиката за сигурност на Техеран бяха разтърсени от тези удари
Израелският удар, осъществен в ранните часове на 26 октомври, се очакваше още от солидната иранска офанзива с балистични ракети на 1 октомври. Това, което не беше известно, беше точното време или задачите, които израелското управление ще избере. Ще отнеме няколко дни, с цел да се появи цялостна картина на нанесените вреди, само че това е ясно: офанзивата, по план, беше с стеснен обсег, само че все пак доста по влияние, написа.
Седмиците на неустановеност по отношение на избора на цели на Израел бяха предиздвикали всички - от Белия дом до арабските коридори на властта през финансовите пазари до емигрантите в Персийския залив - да са нервни и да се опасяват от евентуално разширение на спора. В горния край бяха лидерски обекти, нуклеарни уреди и енергийни съоръжения. В междинния диапазон на вариантите бяха военни обекти, в това число системи за противовъздушна защита и фабрики за произвеждане на ракети и дронове.
Насочването към първото би означавало риск от тотална война, което никоя страна не искаше. Изборът на последното беше метод да се каже на Иран да се прибере или другояче.
Както е в този момент, Израел още веднъж потвърди своето военно предимство против крайния си противник. Тя остава единствената мощ в района, способна да направи сходно нещо - в действителност множеството европейски военни биха се борили да се оправят с това достижение. Някои в Израел, като опозиционния водач Яир Лапид, настояват, че мащабът на удара е неточност и че израелците е трябвало да ударят по-силно Иран.
Ключово основание за израелския министър председател Бенямин Нетаняху бяха президентските избори в Съединени американски щати. Администрацията на Байдън и претендентът на Демократическата партия Камала Харис се стремят да избегнат по-широка война, която в допълнение би нараснала недоволството в личната им партия по-малко от две седмици преди изборите. Но без значение кой ще завоюва на 5 ноември, интервалът преди встъпването в служба на новия президент на 20 януари 2025 година ще бъде миг на оптималната заплаха за администрацията на Съединени американски щати и района, написа още изданието.
Администрацията на Байдън ще твърди, че нейните препоръки са работили като ограничаване за Израел. Той към този момент сподели, че този финален удар би трябвало да бъде „ краят “ на директния продан сред Израел и Иран, тъкмо както вярваше, че убийствата на Яхя Синвар и Хасан Насрала ще имат решаващо влияние върху боевете в Газа и Ливан. Това обаче се оказа единствено пожелателно мислене от страна на американците.
Иран, чийто висш водач аятолах Али Хаменей алармира за обмислен отговор в неделя, е изправен пред задълбочаваща се алтернатива: да се отдръпна, само че да наподобява слаб и да предложения още офанзиви, или да отмъсти и да рискува цялостно проваляне. Загубата на противовъздушна защита го прави уязвим за по-нататъшни удари. Унищожаването на обекти за произвеждане на ракети допуска, че няма да може бързо да попълни офанзивния си боеприпас, с цел да остане в борбата, до момента в който Израел получава повече отбранителни системи от Съединени американски щати и други страни.
Проблемите на Иран са по-дълбоки. Два от трите стълба на нейната тактика за сигурност са разтърсени. Неговите бити сътрудници от милицията в Ливан, Палестина и Сирия към този момент не са в положение да възпират и санкционират Израел. Възстановяването им ще отнеме десетилетия и може даже да не е допустимо. Неговият боеприпас от балистични и крилати ракети и дронове не е имал упования боен резултат. Сега ще би трябвало да се презареди и да се създаде по-добра технология. Последният дирек на тактиката, нейната нуклеарна стратегия, е по-уязвим от всеки път и бързането към производството на бомба може да форсира същата война, която Иран се пробва да избегне.
Вариантите за възмездие на Иран се стесняват. Следователно, той може да търси по-малко добре предпазени цели, като американски уреди и ползи в страните от Персийския залив. Нарастващото безпокойствие в тази част от района е повода Саудитска Арабия, ОАЕ и други бързо да осъдят израелските офанзиви и да предложат дипломатически стъпки.
В последна сметка Израел остава под контрола на ескалацията и може да реши да употребява преимуществото си. Днес Нетаняху е единственият близкоизточен водач, който прави каквото си желае, даже когато гледа по какъв начин другите, в това число Съединени американски щати, отстъпват и се приспособяват.
Израелските публични лица имат вяра, че оперативната подготвеност на страната и триумфът на бойното поле ще преодолеят всички политически и морални опасения, които американците, европейците и арабите имат по отношение на воденето на тези войни. Нетаняху сигурно беше удовлетворен, когато Доналд Тръмп му сподели при скорошен диалог „ направи това, което би трябвало да направиш “. Неговите плановици за защита евентуално слагат още хрумвания на масата. Но сходно на иранците, Нетаняху би трябвало да се пази от съблазните на високомерието, написа Financial Times.
Израелският удар, осъществен в ранните часове на 26 октомври, се очакваше още от солидната иранска офанзива с балистични ракети на 1 октомври. Това, което не беше известно, беше точното време или задачите, които израелското управление ще избере. Ще отнеме няколко дни, с цел да се появи цялостна картина на нанесените вреди, само че това е ясно: офанзивата, по план, беше с стеснен обсег, само че все пак доста по влияние, написа.
Седмиците на неустановеност по отношение на избора на цели на Израел бяха предиздвикали всички - от Белия дом до арабските коридори на властта през финансовите пазари до емигрантите в Персийския залив - да са нервни и да се опасяват от евентуално разширение на спора. В горния край бяха лидерски обекти, нуклеарни уреди и енергийни съоръжения. В междинния диапазон на вариантите бяха военни обекти, в това число системи за противовъздушна защита и фабрики за произвеждане на ракети и дронове.
Насочването към първото би означавало риск от тотална война, което никоя страна не искаше. Изборът на последното беше метод да се каже на Иран да се прибере или другояче.
Както е в този момент, Израел още веднъж потвърди своето военно предимство против крайния си противник. Тя остава единствената мощ в района, способна да направи сходно нещо - в действителност множеството европейски военни биха се борили да се оправят с това достижение. Някои в Израел, като опозиционния водач Яир Лапид, настояват, че мащабът на удара е неточност и че израелците е трябвало да ударят по-силно Иран.
Ключово основание за израелския министър председател Бенямин Нетаняху бяха президентските избори в Съединени американски щати. Администрацията на Байдън и претендентът на Демократическата партия Камала Харис се стремят да избегнат по-широка война, която в допълнение би нараснала недоволството в личната им партия по-малко от две седмици преди изборите. Но без значение кой ще завоюва на 5 ноември, интервалът преди встъпването в служба на новия президент на 20 януари 2025 година ще бъде миг на оптималната заплаха за администрацията на Съединени американски щати и района, написа още изданието.
Администрацията на Байдън ще твърди, че нейните препоръки са работили като ограничаване за Израел. Той към този момент сподели, че този финален удар би трябвало да бъде „ краят “ на директния продан сред Израел и Иран, тъкмо както вярваше, че убийствата на Яхя Синвар и Хасан Насрала ще имат решаващо влияние върху боевете в Газа и Ливан. Това обаче се оказа единствено пожелателно мислене от страна на американците.
Иран, чийто висш водач аятолах Али Хаменей алармира за обмислен отговор в неделя, е изправен пред задълбочаваща се алтернатива: да се отдръпна, само че да наподобява слаб и да предложения още офанзиви, или да отмъсти и да рискува цялостно проваляне. Загубата на противовъздушна защита го прави уязвим за по-нататъшни удари. Унищожаването на обекти за произвеждане на ракети допуска, че няма да може бързо да попълни офанзивния си боеприпас, с цел да остане в борбата, до момента в който Израел получава повече отбранителни системи от Съединени американски щати и други страни.
Проблемите на Иран са по-дълбоки. Два от трите стълба на нейната тактика за сигурност са разтърсени. Неговите бити сътрудници от милицията в Ливан, Палестина и Сирия към този момент не са в положение да възпират и санкционират Израел. Възстановяването им ще отнеме десетилетия и може даже да не е допустимо. Неговият боеприпас от балистични и крилати ракети и дронове не е имал упования боен резултат. Сега ще би трябвало да се презареди и да се създаде по-добра технология. Последният дирек на тактиката, нейната нуклеарна стратегия, е по-уязвим от всеки път и бързането към производството на бомба може да форсира същата война, която Иран се пробва да избегне.
Вариантите за възмездие на Иран се стесняват. Следователно, той може да търси по-малко добре предпазени цели, като американски уреди и ползи в страните от Персийския залив. Нарастващото безпокойствие в тази част от района е повода Саудитска Арабия, ОАЕ и други бързо да осъдят израелските офанзиви и да предложат дипломатически стъпки.
В последна сметка Израел остава под контрола на ескалацията и може да реши да употребява преимуществото си. Днес Нетаняху е единственият близкоизточен водач, който прави каквото си желае, даже когато гледа по какъв начин другите, в това число Съединени американски щати, отстъпват и се приспособяват.
Израелските публични лица имат вяра, че оперативната подготвеност на страната и триумфът на бойното поле ще преодолеят всички политически и морални опасения, които американците, европейците и арабите имат по отношение на воденето на тези войни. Нетаняху сигурно беше удовлетворен, когато Доналд Тръмп му сподели при скорошен диалог „ направи това, което би трябвало да направиш “. Неговите плановици за защита евентуално слагат още хрумвания на масата. Но сходно на иранците, Нетаняху би трябвало да се пази от съблазните на високомерието, написа Financial Times.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ