Президент и премиер се изправят един срещу друг на изборите в Хърватия
Ключови парламентарни избори в Хърватия - един против различен се изправят настоящият министър председател Андрей Пленкович и президентът Зоран Миланович.
Борещият се за трети мандат Пленкович е упрекван в корупция, а президентът евроскептик Миланович шокира хърватите с непредвиденото си решение да се включи в конкуренцията и безапелационния си отвод да се отдръпна от сегашния си пост.Проучванията дават преднина на ръководещата дясноцентристка Хърватска демократична общественост, само че се чака нито една от двете съществени партии да не може да ръководи независимо.
Премиер против президент - изборът, който имащите право на глас 3 милиона и 700 хиляди хървати би трябвало да създадат през днешния ден. Първите мъже на страната се изправят един против различен в оспорвана политическа конкуренция - упованията бяха, че министър председателят Андрей Пленкович и неговата дясноцентристка Хърватска демократична общественост ще завоюват за трети следващ път. Докато през март, когато насрочи изборите, президентът Зоран Миланович не хвърли бомбата като разгласи, че той ще е кандидат-премиерът на Социалдемократическата партия - най-голямата опозиционна мощ в страната.
57-годишният държавен глава, чийто мандат изтича през януари, отхвърли да се съобрази с решението на Конституционния съд, че кандидатурата му е несъвместима с президентския пост и не подаде оставка. Миланович е гневен критик на политиката на Европейски Съюз, проруски надъхан, корав съперник на приемането на Украйна в Европейски Съюз и НАТО, както и оказването на военна помощ.
" Днешна Хърватия е въплъщение на престъпността и злоупотребите, а виновен за тях е не октопод, тъй като октоподът има прекомерно малко крака. Отговорни са Пленкович и хората към него ", сподели Зоран Миланович, президент на Хърватия, на 11.04.2024.
Името на 54-годишния министър председател Пленкович беше забъркано в редица кавги по време на предходните му два мандата, а над 30 министри от кабинета му бяха заменени.
" Дори да сме допускали неточности, работим по това да ги изправим. Имаме сила, възторг, отдадени сме и обичаме своята татковина ", сподели Андрей Пленкович, министър председател на Хърватия, на 14.04.2024.
Неговата партия е на власт през 2009 година, когато Хърватия става част от НАТО, и през 2013 година, когато се причислява към Европейски Съюз. В началото на предходната година страната беше призната в еврозоната и Шенген.
Корупционните кавги обаче непроменяемо съпътстват ХДО, а някогашният министър председател Иво Сандер беше наказан на 9 години затвор за асимилиране на милиони от държавната хазна.
За хърватите и през днешния ден битката с корупцията и рекордната инфлация са водещ претекст когато взимат решението кого да поддържат и дали въобще да отидат до урните.
2302 са претендентите за 151-местния парламент. Най-възрастният кандидат-депутат е на 95 години, а най-младият - на 18. Според последните изследвания ръководещите ще изгубят минимум 6 от 66-те си места в Народното събрание, а опозицията ще завоюва с 4 повече, в сравнение с предходните избори.
Очертава се нито една от двете съществени политически сили да не получи задоволително доверие, с цел да сформира независимо държавно управление.
Борещият се за трети мандат Пленкович е упрекван в корупция, а президентът евроскептик Миланович шокира хърватите с непредвиденото си решение да се включи в конкуренцията и безапелационния си отвод да се отдръпна от сегашния си пост.Проучванията дават преднина на ръководещата дясноцентристка Хърватска демократична общественост, само че се чака нито една от двете съществени партии да не може да ръководи независимо.
Премиер против президент - изборът, който имащите право на глас 3 милиона и 700 хиляди хървати би трябвало да създадат през днешния ден. Първите мъже на страната се изправят един против различен в оспорвана политическа конкуренция - упованията бяха, че министър председателят Андрей Пленкович и неговата дясноцентристка Хърватска демократична общественост ще завоюват за трети следващ път. Докато през март, когато насрочи изборите, президентът Зоран Миланович не хвърли бомбата като разгласи, че той ще е кандидат-премиерът на Социалдемократическата партия - най-голямата опозиционна мощ в страната.
57-годишният държавен глава, чийто мандат изтича през януари, отхвърли да се съобрази с решението на Конституционния съд, че кандидатурата му е несъвместима с президентския пост и не подаде оставка. Миланович е гневен критик на политиката на Европейски Съюз, проруски надъхан, корав съперник на приемането на Украйна в Европейски Съюз и НАТО, както и оказването на военна помощ.
" Днешна Хърватия е въплъщение на престъпността и злоупотребите, а виновен за тях е не октопод, тъй като октоподът има прекомерно малко крака. Отговорни са Пленкович и хората към него ", сподели Зоран Миланович, президент на Хърватия, на 11.04.2024.
Името на 54-годишния министър председател Пленкович беше забъркано в редица кавги по време на предходните му два мандата, а над 30 министри от кабинета му бяха заменени.
" Дори да сме допускали неточности, работим по това да ги изправим. Имаме сила, възторг, отдадени сме и обичаме своята татковина ", сподели Андрей Пленкович, министър председател на Хърватия, на 14.04.2024.
Неговата партия е на власт през 2009 година, когато Хърватия става част от НАТО, и през 2013 година, когато се причислява към Европейски Съюз. В началото на предходната година страната беше призната в еврозоната и Шенген.
Корупционните кавги обаче непроменяемо съпътстват ХДО, а някогашният министър председател Иво Сандер беше наказан на 9 години затвор за асимилиране на милиони от държавната хазна.
За хърватите и през днешния ден битката с корупцията и рекордната инфлация са водещ претекст когато взимат решението кого да поддържат и дали въобще да отидат до урните.
2302 са претендентите за 151-местния парламент. Най-възрастният кандидат-депутат е на 95 години, а най-младият - на 18. Според последните изследвания ръководещите ще изгубят минимум 6 от 66-те си места в Народното събрание, а опозицията ще завоюва с 4 повече, в сравнение с предходните избори.
Очертава се нито една от двете съществени политически сили да не получи задоволително доверие, с цел да сформира независимо държавно управление.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ