NASA обяви за пълен провал ключовата за колонизацията на Луната мисия
Ключовата задача на програмата Artemis, Lunar Trailblazer, е оповестена за цялостен неуспех. НАСА разгласи прекратяването на активността на екипа, управлявал сондата. Устройството е трябвало да влезе в полярната орбита на Луната и да сътвори най-подробната карта на вероятното систематизиране на водата върху спътника. Комуникацията със сондата е била изгубена 12 часа след изстрелването ѝ в космоса и, както се оказа, вечно.
Построена от Lockheed Martin, сондата Lunar Trailblazer е оборудвана с два инструмента за търсене на следи от вода на Луната: Lunar Thermal Mapper (LTM), който ще мери температурата на повърхността благодарение на инфрачервена светлина (която би могла да помогне за картографирането на минералите), и High-resolution Volatiles and Minerals Moon Mapper (HVM3), създаден от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА. Последният ще мери слънчевата светлина, отразена от повърхността на Луната, което ще разкрие химически „ пръстови отпечатъци “ от вода по нейната повърхнина.
Мисията Lunar Trailblazer имаше за цел да постави научна основа за ранното разкриване на вода на Луната, изключително в кратерите на полярните райони, където слънчевата светлина в никакъв случай не прониква и където е евентуално да има воден лед. Без откриването на лични водоочници на Луната, дълготрайните обитаеми бази може да не са вероятни.
Сондата Lunar Trailblazer беше изстреляна в космоса на 26 февруари 2025 година с ракетата Falcon 9 на SpaceX от Космическия център Кенеди във Флорида. Както беше планувано, дребният сателит се е отделил от ракетата към 48 минути след излитането и е почнал пътуването си към Луната. Операторите на задачата от IPAC (Центърът за обработка на астрономически данни в Калифорнийския софтуерен институт в Пасадена) са открили контакт с него час след изстрелването. Контактът е бил изгубен на идващия ден.
Без връзка екипът не е съумял да диагностицира апарата или да започва мотора му, което беше належащо за нахлуване в траекторията за калкулации. Също по този начин е станало невероятно вярното насочване на слънчевите панели за зареждане на батериите. Радарните наблюдения от Земята демонстрират, че сондата се прекатурва по време на полет, което предвещава бърза загуба на зареждане на бордовите системи.
До края на юли сондата се беше отдалечила толкоз доста от Земята, че НАСА най-сетне загуби вяра да възвърне контакт с нея. Така на 31 юли организацията реши да приключи задачата.
